Решение № 14242 от 23.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8333/2014 г.
ВАСIII отделение23.12.2015 г.докладчик т Йорданка Костова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 940/22.04.2014 г. по адм. д. № 3305/2013 г. по описа на Административен съд - Варна. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 14242 от 23.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8333/2014 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. чл. 35, ал. 3 от Закона за общинската собственост. Образувано е по касационна жалба на "Босев и партньори" ООД със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Българска морава" № 99, ап. 13, представлявано по пълномощно от Красимир Иванов Босев, с адрес за призоваване гр. Монтана, ул. "Васил Левски" № 15, ет. 2, срещу решение № 940 от 22.04.2014 г. постановено по адм. д. № 3305/2013 г. на Административен съд - Варна. Развити са доводи за неправилност, необоснованост, нарушение на процесуални правила и на материалния закон - касационно отменително основание на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отменяване на решението и отменявана на отказа на кмета на община Долни чифлик за продажбата на имота. Претенция за разноски не е направена. Ответната страна - кмет на община Долни чифлик, редовно призован, не се явява и не се представлява. В депозирано писмено становище излага съображения за неоснователност на жалбата поради недоказаност на законността на сградите въпреки безспорно установена собственост за касатора и издадено решение на общинския съвет за продажба на имота. Представителят на Върховната административна прокуратура излага мотивирано заключение за незаконосъобразност на решението като постановено в нарушение на материалния закон. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211 от АПК и е допустима, но разгледана по същество, според мнозинството на съдебния състав, е неоснователна. Пред Административен съд - Варна, е оспорен отказ на кмета на община Долни чифлик, Варненска област, обективиран в писмо с изх. № 37-00-800/1/14.08.2013 г. да издаде заповед за продажба по реда на чл. 35, ал. 3 от Закона за общинската собственост на част от 4750 кв. м. от недвижим имот- частна общинска собственост, находящ се в землището на с. Шкорпиловци, Варненска област. Отказът е направен по повод искане с вх. № 3700-800/2013 г. на "Босев и партньори" ООД, гр. София, в която дружество е поискало закупуването на процесната част от общинския имот с твърдения, че е собственик на построените върху имота 9 бр. бунгала и столова, наименовани Почивна база "Огоста". След преценка на заявлението и приложените към него документи зам. кметът на община Долни чифлик, в условията на заместване, е отказал продажбата на земята, с мотиви, че молителят не отговаря на изискванията, посочени в чл. 35, ал. 3 от ЗОбС, във вр. с чл. 48, ал. 2 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, тъй като предоставените документи са недостатъчни за реализиране на правото му. Съдът е приел от правна страна, че материализираният в оспореното писмо отказ е материално законосъобразен защото не са изпълнени изискванията на правната норма - няма решение на ОбС за продажба на имота по реда на чл. 35, ал. 3 ЗОбС и не е установена по безспорен начин законността на сградите. Приел, че след като няма изрично решение за продажбата на имота по реда на чл. 35, ал. 3 от ЗОбС, то намерението на общинския съвет, в предвид и малката площ която реално заемат сградите в него, е продажбата на земята да се извърши по общия ред. Като допълнителен аргумент изложил съображения, че ако намерението е било за продажба по реда на чл. 35, ал. 3 от ЗОбС, то за вземането на решение за продажба на прилежащ терен към сградите, е необходимо обособяване на самостоятелен имот от общия такъв, което в случая не е налице към датата на решението. Направил заключение, че при липса на решение на общинския съвет за продажба на земята и то конкретно посочена част, прилежаща към процесната почивна база на нейния собственик, кметът не би могъл да постанови позитивен за заявителя административен акт по чл. 35, ал. 3 от ЗОбС - заповед за продажба. Относно законността на сградите направил извод, че при липса на одобрени строителни книжа и разрешение за строеж надлежно съставеният Протокол обр. 16 е само индиция за законност на строежа. Липсата на безспорни доказателства за законност на процесния обект представлявало пречка за издаване на заповед по чл. 35, ал. 3 от ЗОбС за продажба на земята. Решението е правилно и следва да се остави в сила но по други съображения: Касационният жалбоподател не е изпълнил визираните в чл. 35, ал. 3 от ЗОбС и Наредбата по чл. 8, ал. 2 от ЗОбС за реда на придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Общински съвет - Долни чифлик, приета с Решение № 203 от 26.09.2008 г. изисквания, а именно - не е представил доказателства относно законност на постройките в имота, поради което правилно съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Преценката за законосъобразност на акта се прави към момента на издаването му, поради което законосъобразно съдът е приел, че така мотивираният отказ е съобразен с чл. 35, ал. 3 от ЗОбС. Основанията за отказ изложени в писмото съответстват на изискванията на закона, тъй като няма открита процедура за закупуване на имота, която се предпоставя от положителна преценка, че искането отговаря на изискванията на закона. Не е доказана по безспорен начин и собствеността върху бунгалата в полза на жалбоподателя, доколкото те могат да се определят като строеж, при положение, че не представляват сгради. Касационният състав не приема записаното в експертизата на вещото лице, което квалифицира бунгалата като строеж по определението дадено в Закона за устройство на територията. Такъв извод може да се прави само съобразно действащия към момента на изграждането им закон. Законът за общинската собственост говори за законно построени сгради, а бунгалата не представляват сгради. Освен това прехвърлянето на търговското предприятие не легитимира жалбоподателя като собственик на бунгалата, при положение, че праводателят не разполага с документ за собственост, а и прехвърлянето на бунгалата не е вписано в имотния регистър. Не може да се приеме, че има идентичност между почивната база приета с Протокол на приемателна комисия от 29.12.1986 г. като изградена от ТПК "Огоста и бунгалата приети от ТПК "Огоста" съгласно разделичетелен протокол от 11.07.1988 г. Освен това няма доказателства за идентичност на ТПК "Огоста" посочена в решението от 11.09.2004 г. по ф. д. № 422/2004 г. на ОС - Монтана, разделена на други три кооперации и ТПК "Огоста" фигурираща като собственик на бунгалата, респ. на почивната база описани в посочените по-горе приемателен и разделителен протокол. Видно от решението от 11.08.2004 г. разделената по силата на това решение ТПК "Огоста" не може да е същият правен субект при положение, че кооперацията е вписана в регистъра на кооперациите при Монтанския окръжен съд по фирмено дело образувано през 1989 г. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,