Решение № 9502 от 9.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5837/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. А. Х., гражданин на Сирия, чрез адв. Делчева, срещу Решение 3983 от 17.04.2025 г., постановено по адм. дело 731/2025 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение 2194 от 05.03.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС), с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 8 и чл. 9, във връзка с чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорен е изводът на съда, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като се твърди, че актът е издаден при неизяснена фактическа обстановка и е немотивиран. Не е обсъдена подробно обстановката в Сирия, като председателят на ДАБ се е позовал на справки, които не са актуални и не отразяват действителното положение в страната. Твърди се също, че формираните от съда фактически и правни изводи са в противоречие със събраните по делото доказателства, както и с общодостъпни данни от международни и национални независими източници относно актуалната обстановка в Сирия. Според касатора, същите сочат по категоричен начин, че в страната е налице въоръжен конфликт, чести и сериозни атаки срещу цивилни лица, което представлява основание да му бъде предоставена международна закрила . Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и на процесния административен акт. Ответникът - председател на ДАБ при МС, чрез юрк. Кръстева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е било Решение 2194 от 05.03.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, е отхвърлена молбата му за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният съд е приел, че административният акт е постановен от компетентен орган и в изискуемата по закон писмена форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съд е споделил извода на административния орган за липса на материалноправните предпоставки по чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на бежански статут на кандидата. От същия не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Не е бил заплашван и спрямо него не е било оказвано насилие. Съдът е отрекъл и наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, като е съобразил, че от него не се твърди в държавата по произход да е изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито предвижда разпоредбата на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. Няма изложени твърдения и за наличие на обстоятелства като предвидените в чл.9, ал.6 и ал.8 ЗУБ. Формиран е извод, че в случая не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Не са установени тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилното лице поради безогледно насилие в Сирия, в т.ч. и такива, посочени в Решение от 17 февруари 2009г. на Съда на Европейския съюз по дело С-465/07. Визираните хипотези в решението на СЕС не са налице, тъй като споделената пред интервюиращ орган на ДАБ информация за личното положение на жалбоподателя, както и останалите данни и доказателства за актуалната обстановка в Сирия, не водят до извод, че на цялата й територия е налице конфликт и то такъв, който достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в конкретен регион в страната, поради самия факт на присъствието си там, се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си. Решението е правилно. При постановяване на съдебния акт не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания, налагащи отмяната му. Настоящата инстанция споделя мотивите изложени от решаващия състав, който е обсъдил всички установени по делото и относими към спора факти и обстоятелства, като правилно е приложил материалния закон. Административният акт е издаден при спазване на приложимите административнопроизводствени правила, както правилно е приел първоинстанционният съд. В решението се съдържат както фактически, така и правни основания за издаването му, обосноваващи отказа на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на кандидата. Подробно е обсъдена бежанската му история, както и ситуацията в страната по произход. Правилен е изводът на съда, че в конкретната бежанска история не се откриват предпоставките, предвидени с нормата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. В хода на административното производство търсещият закрила не е заявил наличие на основателни причини, пораждащи страх от преследване поради неговата религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. При проведеното интервю е посочил, че е напуснал Сирия поради страх от войната, но не и конкретни основателни опасения от преследване. Напротив, кандидатът изрично е заявил, че спрямо него не е оказвано насилие, не е заплашван, арестуван или задържан. В случая не се установява чужденецът да е бил принуден да напусне Сирия и поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ, както правилно е приел административният съд. В процесния административен акт е налице подробно обсъждане на ситуацията в страната по произход и е формиран обоснован извод, възприет и от съда, че спрямо Х. А. Х. не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Правилно е позоваването на съда на постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съобразно разрешението, дадено с посоченото решение на СЕС, съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Търсещият закрила не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му. Същият изрично е заявил, че спрямо него не е оказвано насилие, не е заплашван, арестуван или задържан в Сирия. Същевременно, съгласно приетите в първоинстанционното производство доказателства и представените пред настоящата инстанция справки за актуалната обстановка в Сирия, ситуацията в страната продължава да е тежка, налице са данни за спорадични въоръжени конфликти и атаки, в т.ч. срещу цивилни лица, но не са установени данни за наличие на безогледно насилие, което да налага предоставяне на международна закрила на кандидата независимо от липсата на доказателства за лично засягане. Следователно, правилен е изводът, че в случая не е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Правилен е и изводът на съда, че административният орган е постановил решението си в съответствие с материалния закон, базирайки се на обстановката в страната по произход на чужденеца, която не разкрива такава висока степен на обществена опасност, че да се наруши принципа non refoulement - забрана за връщане по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗУБ и чл. 33, ал. 1 от Женевската конвенция от 1951 г. По гореизложените съображения, решението следва да бъде оставено в сила, като постановено в съответствие с материалния закон и при обоснованост на правните изводи. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,