Решение № 10439 от 1.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2316/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика ( ОДОП ) Пловдив при ЦУ на НАП, подадена чрез пълномощника юрк. С. Калдъшев, против Решение 18/13.01.2023 г., постановено по адм. дело 687/2022 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което по жалба на Мити 62 ООД е отменен Ревизионен акт (РА) Р-16001321002150-091-001/22.10.2021 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение 222/01.06.2022 г. на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП. В касационната жалба се изтъкват доводи за неправилност на първоинстанционното решение в оспорваната част поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подробно изложение оспорва реалността на фактурираните СМР услуги, тъй като прекият доставчик и подизпълнителят не са представили изисканата им информация, включително данни за конкретните физически лица, извършили строителните дейности. Счита, че представените доказателства не съдържат достатъчно ясна и конкретна информация за количеството и вида вложени материали в обектите, както и че са налице противоречия, което е игнорирано от съда. Моли за отмяна на атакуваното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата против ревизионния акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, а в условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът Мити 62 ООД, чрез пълномощниците адв. Пенева и адв. Георгиева, в подаден писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски по списък. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Пазарджик е бил РА Р-16001321002150-091-001/22.10.2021 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение 222/01.06.2022 г. на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, с който по отношение на Мити 62 ООД са установени задължения за ДДС в общ размер на 34 813,00 лв. в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит. В хода на ревизията е установено, че през ревизирания период дружеството е декларирало извършване на дейност по изграждане на семеен хотел, ресторант, спа център, басейн и подобекти за търговия и услуги във Велинград съгласно разрешение за строеж. Мити 62 ООД е отразило в дневниците за покупките 14 броя фактури, издадени от А. Каймаканов Инженеринг ЕООД, през периода 01.01.2021 г. 31.05.2021 г. Фактурите са с предмет плащане по договор за строителство . Прието е, с оглед представените фактури и протоколи/актове обр. 19, че доставките не са реално извършени, а единствено са документално оформени, тъй като от прекия доставчик А. Каймаканов Инженеринг ЕООД не са представени документи и данни за конкретни физически лица, извършили строителните работи, количествено-стойностни сметки за СМР, както и документи, отразяващи приемането на извършените дейности от подизпълнителя Елемар Инженеринг ЕООД. Освен липса на достатъчно доказателства по отношение на двете дружества доставчици, като косвена индикация за липсата на реалност, приходните органи са приели и факта, че доставчиците не са подали ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2021 г. В хода на съдебната фаза на процеса е назначена съдебно-счетоводна експертиза, кредитирана от съда и неоспорена от страните. Заключението е обсъдено и съобразено при постановяване на съдебния акт. След извършена съдебна проверка съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 2 от ДОПК, административният съд е достигнал до извод за незаконосъобразност на оспорвания ревизионен акт. Решаващата инстанция е установила множество несъответствия между формираните изводи в ревизионния акт и доказателствата по делото, сред които: 1. Освен фактурите и протоколи обр. 19 към всяка от тях, в действителност дружеството е представило договор за инвестиционен банков кредит за финансиране на СМР от 11.03.2021 г., сключен с Райфайзенбанк България ЕАД за сума в размер на 1 400 000,00 лв., като цел на финансиране е именно семеен хотел и прилежащите му подобекти; представени са изисканите счетоводни документи, декларация за произход на средствата, банкови извлечения и договор за СМР между Мити 62 ООД и А. Каймаканов Инженеринг ЕООД от 01.09.2020 г. По отношение на протоколите обр. 19 съдът е изложил мотиви, че незаконосъобразно ревизиращите не са ги кредитирали с аргумент, че не са нито акт обр. 19, нито приемо-предавателни протоколи, тъй като липсват данни за оглед на обекта и приемане на изработеното, като е съобразил, че за този тип документи няма изрична нормативна регламентация. 2. Съдът е установил, че ревизиращият екип погрешно е приел, че всички 14 броя фактури са с предмет плащане по договор за строителство , като в действителност сред тях има и такива с предмет направа на хидроизолация, ВиК и допълнителни работи по нулев цикъл и направа на хидроизолация . 3. Въпреки че в ревизионния доклад е прието, че подизпълнителят Елемар Инженеринг ЕООД, съгласно данни от информационните масиви на НАП, е разполагал с 25 души нает персонал на длъжност общ работник , данъчните органи са приели, че е налице липса на кадрова обезпеченост с мотив, че не е ясно кое лице и кога е провело инструктаж по безопасност, като тези изводи мотивирано са отхвърлени от административния съд. 4. Установено е и нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в неизясняване на относимите факти и обстоятелства по отношение на Елемар Инженеринг ЕООД, тъй като обясненията на представител на дружеството са дадени извън рамките на ревизията и същите не подлежат на присъединяване. 5. Съгласно заключението по експертизата е установено, че Мити 62 ООД е закупило материали за 275 143,36 лв., които са осчетоводени като разход за бъдещ период, като този начин на счетоводно отчитане кореспондира логически с останалите доказателства. В заключение е прието, че съвкупният анализ на материалите по делото сочи, че доказателствата съдържат идентични данни, поради което реалността на процесните СМР е доказана. Решението е валидно, допустимо и правилно, като не е засегнато от сочените от касатора пороци. Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи, които напълно се споделят и от настоящата касационна инстанция и настоящото решение препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2 изр. второ. Макар настоящият състав да споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд, намира за необходимо да посочи следното във връзка с въведените касационни оплаквания: За да възникне и да бъде надлежно упражнено правото на данъчен кредит, съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е необходимо наличието на действително извършена облагаема доставка на стока или услуга към лицето, посочено в данъчния документ като получател на доставката, от лицето, посочено като доставчик. Притежаването на данъчен документ и извършеното разплащане, както и осчетоводяването на стопанските операции, не е достатъчно да обоснове реалност на доставката. Не на последно място, от значение за правото на данъчен кредит е и наличието на последваща облагаема доставка, свързана с икономическата дейност на дружеството. В конкретния случай, както е приел и административният съд, по делото са налице достатъчно годни и относими доказателства, от които е видно, че процесните доставки са реално извършени от сочения във фактурата доставчик. На първо място, към всяка от фактурите е представен протокол обр. 19, който е основен документ, съставян при доставка на СМР. По отношение на правната му същност следва да се отбележи, че този вид протокол е документ, с който се документират извършени строително-монтажни работи на съответен етап на строителство, като няма правна уредба. Към момента действаща е Наредба 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, която урежда актовете до обр. 17, като в този смисъл правилни са съжденията на съда, че при липса на изискуеми от закона реквизити, данъчните органи незаконосъобразно не са признали представените от дружеството протоколи обр. 19. Още повече всеки от протоколите съдържа вид, мярка, количество, единична и крайна стойност на извършените работи и абсолютно кореспондира със съответните фактури. Все в тази насока следва да бъде съобразено и заключението на вещото лице относно закупените материали същите възлизат на значителна стойност, като закупуването на част от тях предшества сключването на договора за СМР, поради което именно са осчетоводени като разходи за бъдещи периоди. Начинът на счетоводно отразяване, фактурите и протоколите образец 19, разгледани в съвкупност с договора за инвестиционен банков кредит и разрешението за строеж по категоричен начин формират извод, че процесните СМР са реално извършени и използвани за икономическата дейност на дружеството. Този извод не може да бъде разколебан и от твърденията на касатора за липса на кадрова обезпеченост на предходните по веригата доставчици, тъй като по делото е представен договор за СМР между А. Каймаканов Инженеринг ЕООД и Елемар Инженеринг ЕООД от 03.09.2020 г., като приходните органи не отричат кадровия потенциал на подизпълнителя - Елемар Инженеринг ЕООД. Дали, как, кога и от кого в случая е проведен инструктаж за безопасност не е от значение за реалността на доставените услуги и възникване правото на данъчен кредит. По отношение установената нередовност при А. Каймаканов Инженеринг ЕООД и Елемар Инженеринг ЕООД, изразяваща се в неподаване на данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2021 г., същата може да послужи за налагане на административна санкция, но не може да обоснове законосъобразност на отказа на данъчен кредит на добросъвестния получател по доставката, какъвто се явява в случая Мити 62 ООД. Недоказани се явяват и твърденията за наличие на симулация, с оглед което и изложените по-горе мотиви, като е отменил ревизионния акт, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. По разноските: При този изход на спора и навременна претенция, подкрепена с доказателства, в полза на касатора се следват разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3 400 лв. съгласно списък по чл. 80 от ГПК (л. 28), договор за правна защита и съдействие (л. 27) и банково извлечение (л. 29). Възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като при материален интерес по спора в размер на 34 813,00 лв. минималният предвиден размер, предвиден съгласно чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 3 435,04 лв. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение