Решение № 15525 от 14.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2452/2019 г.

Решение № 15525 от 14.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2452/2019 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на политическия кабинет на министъра на здравеопазването и ръководител на Програмния оператор на Програма БГ 07 "Инициативи за обществено здраве", финансирана от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм 2009-2014 г. срещу Решение № 7833 от 21.12.2018 г. Административен съд С.-град, постановено по адм. дело № 1286/2018 г. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По отношение компетентността на началника на кабинета излага съображения за липса на нарушение на действащото законодателство при издаването на заповедта, с която същият е определен като ръководител на програмния оператор. Твърди, че функциите на началника на политическия кабинет не са изчерпателно законово установени, следователно министърът на здравеопазването не е ограничен във възможността да го определи като ръководител на Програмния оператор на Програма БГ 07 "Инициатива за обществено здраве". По изложените съображения касаторът обосновава извод за валидност на издаденото от началника на кабинета Решение № РД-13-422/19.12.2017 г. Иска отмяна на обжалваното съдебно решение и присъждане на разноски. Ответникът – "Психично здраве – Групова практика за специализирана медицинска помощ" ООД, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, въз основа на събраните по делото доказателства, след като обсъди доводите и възраженията на страните и прецени наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, която е участвала в първоинстанционното производство и за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е Решение № РД-13-422/19.12.2017 г. на началника на политическия кабинет на министъра на здравеопазването и ръководител на Програмния оператор (ПО) на Програма БГ 07 "Инициативи за общественото здраве", с което на "Психично здраве - групова практика за специализирана медицинска помощ" ООД е определена финансова корекция в размер на 29 622, 19 лв. с ДДС, представляваща 10 % от всички допустими и подлежащи на верификация разходи по договор № 3/11.02.2016 г., сключен с "Т. И." ООД на стойност 296 221, 87 с ДДС за изпълнение на обществена поръчка с предмет "Преустройство на съществуваща сграда в защитено жилище в дневен център за хора с деменция, с. М., община Т." по проект "За достойни старини". С обжалваното решение административният съд е обявил нищожността на акта, тъй като чл. 28, ал. 7 от Закона за администрацията не предвижда възможност министърът на здравеопазването да делегира правомощия на началника на политическия кабинет като ръководител на Програмния оператор на Програма БГ 07 "Инициативи за общественото здраве". Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Съдът правилно е приел, че Законът за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) е неприложим при определяне на финансови корекции по отношение на средствата по Програма БГ 07 "Инициативи за обществено здраве", осъществявана с финансовата подкрепа на Норвежкия финансов механизъм 2009-2014 г. и Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ЕИП) 2009-2014 г., тъй като средствата по посочените механизми не попадат в приложното поле на ЗУСЕСИФ, очертано в чл. 1, ал. 2 от същия закон. Съгласно дефиницията на чл. 1. 5, § 1 (r) от Регламента за изпълнение на Норвежкия финансов механизъм, съответно чл. 1. 5, § 1 (с) от Регламента за изпълнение на Финансовия механизъм на ЕИП, "Програмен оператор" е публична или частна организация, със стопанска или нестопанска цел, както и неправителствени организации, които имат отговорността за изготвяне и изпълнение на програмата. В чл. 4. 7. от двата Регламента се съдържат отговорностите на Програмния оператор относно подготовката и изпълнението на програмата – една от отговорностите на оператора е да гарантира, че са предприети всички необходими и подходящи мерки за предотвратяване, разкриване и премахване на всички случаи на нередности, че те са разследват бързо и ефективно и правилно са отразени и отстранени, включително финансови корекции. В съответствие с Меморандумите за разбирателство относно изпълнението на Норвежкия финансов механизъм и Финансовия механизъм на ЕИП, т. 2.2.5 от Системите за управление и контрол на изпълнението на Норвежкия финансов механизъм и Финансовия механизъм на ЕИП и Решение № 151 от 23.02.2012 г. на Министерския съвет, изменено с Решение № 545 от 23.07.2015 г. на Министерския съвет, за Програмен оператор по Програма BG 07 "Инициативи за обществено здраве" е определено Министерството на здравеопазването. Съгласно т. 10. 1 от Системите за управление и контрол на изпълнението на Норвежкия финансов механизъм и Финансовия механизъм на ЕИП, Програмният оператор е длъжен да приложи всички възможни мерки за отстраняване на нередности. В чл. 4. 1 от посочените системи е предвидено създаването на системи за управление и контрол и на програмно ниво, т. е. за целите на отделната програма, чието съдържание следва да обхваща: система за верификация на исканията за плащане; система за одит и мониторинг; система за предотвратяване, намаляване, установяване, докладване и отстраняване на нередности; система за поддържане на одитна пътека за всички дейности. По аналогични случаи е налице съдебна практика на Върховния административен съд, че именно в системите за управление и контрол за процесната програма е регламентирано правомощието на министъра на здравеопазването да определя ръководител на Програмния оператор, като действащата нормативна уредба не съдържа пречка като такъв да бъде определен и началникът на политическия кабинет на министъра на здравеопазването (в този смисъл Решение № 7566 от 21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2651/2019 г., VII о., Решение № 11279 от 22.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4949/2019 г., VII о. и Решение № 14915 от 05.11.2019 г. по адм. дело № 3013/2019 г.). В последното цитирано съдебно решение е обърнато внимание, че със Заповед № РД-01-410 от 01.12.2017 г. на министъра на здравеопазването не са делегирани правомощия на Н. Петрова - началник на политическия кабинет на министъра на здравеопазването, като ръководител на Програмния оператор, а лицето е определено за ръководител на ПО. Заповедта е издадена от министъра в качеството му на централен едноличен орган на изпълнителната власт, който ръководи и представлява ПО - Министерство на здравеопазването в съответствие с чл. 3, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерство на здравеопазването. Смисловият и граматически анализ на употребените в заповедта понятия, дефиниращи характеристиките на волеизявлението на министъра, сочи на определяне на Н. Петрова като ръководител на ПО по Програма БГ 07 "Инициативи за обществено здраве". В същите съдебни решения е прието, че Заповед № РД-01-410 от 01.12.2017 г. на министъра на здравеопазването е издадена на основание конкретна разпоредба от Системите за управление и контрол на Програма БГ 07 "Инициативи за обществено здраве". Представената по делото преписка обаче съдържа само цитираната заповед, но не и Системите за управление и контрол на Програма БГ 07 "Инициативи за обществено здраве". Достъп до тяхното съдържание не е осигурен и на електронната страница на програмата в Интернет. Съдът не е изпълнил задължението си по чл. 152, ал. 4 от АПК служебно да изиска заверено копие от посочения документ, в резултат на което формираният от него извод за нищожност на акта и наличието на основанието по чл. 146, т. 1 от АПК е необоснован, а относно останалите основания по чл. 146, т. 2-5 от АПК съдебна проверка липсва, с което е допуснато нарушение на чл. 168, ал. 1 от АПК. По изложените съображения обжалваното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следователно е неправилно и подлежи на отмяна. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане, при което съдът да събере като доказателство Системите за управление и контрол на Програма БГ 07 "Инициативи за обществено здраве" и да извърши проверка на законосъобразността на акта на всички основания по чл. 146 от АПК. На основание чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за настоящото производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,