Решение № 12297 от 14.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8091/2024 г.

Производството е по повод касационна жалба от В. Д. Д. против решение 6112 от 05.07.2024 г., постановено по адм. дело 783/24 г. по описа на Административен съд Пловдив. Според изложеното в касационната жалба, решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно и се иска отмяната му, както и да се измени Решение 2153-15-99/05.04.2024 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив, като се признае, че съпругът на касационната жалбоподателка С. Б. Д., починал на 26.11.2023 г., е полагал труд, като артист оркестрант, тромбонист, духач, който следва да се признае за втора категория при условията на отменения ПКТП. По този начин, следвало да се преизчисли размера на получаваната до датата на смъртта му ЛПОСВ, от което би се увеличила надбавката към ЛПОСВ на жалбоподателката. Ответник по касационната жалба в приложен отговор оспорва изцяло основателността й и иска да се остави в сила решението на административния съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурор от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, в настоящият състав на шесто отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. По фактите няма спор, предвид подробното обсъждане на представените по делото пред административния съд писмени доказателства. Същите са относими към предмета на спора и се съдържат в приложената административна преписка. Безспорно е, че касационната жалбоподателка е преживяла съпруга на С. Б. Д., б.ж. на Пловдив. Няма спор, че считано от 20.07.2000 г. той е получавал ЛПОСВ, а след смъртта му на касационната жалбоподателка е определена добавка към получаваната от нея пенсия в условията на чл. 84, ал. 1, т. 2 от КСО. По отношение на полагания от наследодателя на жалбоподателката труд като оркестрант, тромбонист и периода му спор няма и това е отбелязано от първостепенния съд. Размерът на пенсията на наследодателя е определен при зачетена трета категория труд, съобразно приложимия към датата на пенсионирането му ПКТП (отм.) В производството пред първоинстанционния съд, жалбоподателката изразява несъгласие по повод неуваженото й заявление до органа по ПО при ТП на НОИ Пловдив за определяне на по висок размер на добавката по чл. 84 от КСО, тъй като с действащата НПОС трудът, полаган като оркестрант на духови инструменти е определен от втора категория. С жалбата В. Д. претендира осигурителният стаж, положен от починалия й съпруг на длъжност артист-оркестрант", тромбонист", духач на медни инструменти" да бъде зачетен от първа категория труд за периода 1961 1967 г. Административният съд е обсъдил оплакванията на В. Д., намира ги неоснователни и приема оспорваното решение на Директора на ТП на НОИ Пловдив, с което се потвърждава разпореждане [номер]/Протокол Y01008/05.01.2024 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив за отпускане на добавка по чл. 84 КСО за правилно. Постановеното решение на Административен съд Пловдив е валидно, допустимо и правилно. Съдържа подробни мотиви, както при обсъждане на фактическите обстоятелства, въз основа на които е постановен оспорвания пред съда административен акт, така и по отношение на правните изводи от извършения съдебен контрол. Единствения спорен въпрос, мотивирал жалбоподателката да заяви искане за преизчисляване на добавката по чл. 84, ал. 1, т. 2 от КСО е следва ли да бъде признато, че наследодателят й е полагал труд до 31.12.1999 г. на посочени и признати от органите по ПО длъжности за такъв от втора или по ниска категория. Правилни са изводите на първостепенният съд, че до сочената дата трудът на наследодателя е признат за такъв от трета категория, съобразно действащата нормативна уредба. Промяната на категорията труд, нормативно е от 01.01.2000 г., когато наследодателят не е полагал труд, който да е бил или е могъл да бъде признат за втора или първа, според касационната жалбоподателка, категория. Правилна е констатацията на съда, проследявайки хронологията на трудовия стаж на наследодателя на жалбоподателката, че не е предвидено посоченият стаж да се зачита от категория, различна от трета. За да приеме, че административното производство е приключило със законосъобразен административен акт, първостепенният съд приема, което е правилно, че на първо място, разпорежданията, с които е отпусната и изменяна ЛПОС на наследодателя на жалбоподателката са влезли в сила актове, ползващи се със стабилитет. На следващо място, като решаващ правен извод, административният съд съобразява разпоредбата на § 2 от Заключителните разпоредби (ЗР) на Постановление 75 на МС от 31.03.1998 г. за отменяне на Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране, приет с Постановление 60 на Министерския съвет от 1967 г. (ред. ДВ, бр. 123, от 1998 г.), според която трудовият стаж при пенсиониране на работниците и служителите, придобит до 31 декември 1999 г. включително, се зачита от съответната категория по действащия до тази дата Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране. Съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г., съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по КСО. До 31.12.1999 г. е в сила Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП), който определя съответните длъжности, производства и фирми, трудът на които се причислява към съответните категории. В § 2 от ПМС 75/1998 г. за отменяне на ПКТП е предвидено, че трудовият стаж при пенсиониране на работниците и служителите, придобит до 31 декември 1999 г. включително, се зачита от съответната категория по действащия до тази дата Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране. Съответно след 01.01.2000 г. е в сила Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране. В този смисъл са и изводите на първостепенния съд, че е предвидено в чл. 2, т. 44 от Наредбата, трудът на оркестранти на духови инструменти да се зачита от втора категория съгласно от НКТП, но от 01.01.2000 г. и не може да се прилага по отношение на полагания труд от починалия съпруг на касационната жалбоподателка, полаган до 31.12.1999 г. Като е отхвърлил жалбата срещу оспореното решение на директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото с него разпореждане за преизчисляване и осъвременяване на пенсията на С. Д., първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. По направеното искане от страна на представителят на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдебният състав на Върховния административен съд, шесто отделение на основание чл. 143, ал. 3 от АПК присъжда на Национален осигурителен институт разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение