Решение № 13934 от 19.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7872/2009 г.

Решение № 13934 от 19.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7872/2009 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 22.04.2009 г. по адм. д. № 81/2009 г. Старозагорският административен съд е отменил заповед № РД-25-243/26.01.2009 г. на кмета на община Стара Загора. Осъдил е община Стара Загора да заплати на "ВВК" ООД разноски по делото в размер на 500 лв. Решението се обжалва с касационна жалба от община Стара Загора. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено поради допуснато нарушение на материалния закон и съществено процесуално нарушение. Ответникът по касационната жалба я оспорва. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде отменено като незаконосъобразно. Върховният административен съд обсъди касационните основания и прие за установено следното: С оспорената пред Старозагорския административен съд заповед на кмета на община Стара Загора е разпоредено на "ВВК" ООД Стара Загора да премахне обект"Временен павилион", построен върху терен, публична общинска собственост - в уличната регулация между осови точки 896, 896а и 869а - улици II клас съгласно действащия план на Стара Загора. Заповедта е издадена на основание чл. 195, ал. 5 ЗУТ за премахване на обекта поради това, че е неподходящ по местонахождение, разположение вид и материали и поради това, че няма траен градоустройствен статут съгласно действащия подробен устройствен план и тъй като е възникнала инвестиционна инициатива за реализиране на мероприятието по плана- продължение на бул. "Славянски" Стара Загора. Старозагорският административен съд е приел, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като по отношение на процесния павилион е неприложима нормата на § 17 ПЗР на ЗУТ и той не може да бъде премахнат по този ред - на основание § 17, във вр. с чл. 195, ал. 5 ЗУТ. Установено е по делото, че постройката е изградена през 1970 г. по силата на разрешение за строеж от тази година, издадено на основание § 178 ППЗПИНМ с време на действие три години за изграждането на временен сглобяем павилион. Разрешението за строеж е издадено въз основа на решение на Съвета по планово изграждане на населените места към градски народен съвет Стара Загора за изграждането на временен павилион на терен, предвиден за улица. Павилионът не е предвиден по действащия подробен устройствен план на Стара Загора. Попада в уличната регулация върху терен, за който е в сила инвестиционна инициатива за продължаване на съществуваща улица. При тези данни незаконосъобразно Старозагорският административен съд е приел, че заповедта за премахването на павилиона е незаконосъобразна, тъй като той не е обект по чл. 120 ППЗТСУ (отм.) и съответно такъв по § 17 ПЗР на ЗУТ и не би могъл да бъде премахнат по реда на чл. 195, ал. 5 ЗУТ. Дори и да се приеме, че процесният обект не е такъв по § 17 ПЗР на ЗУТ, със заповедта на кмета на община Стара Загора е разпоредено премахването му на посоченото основание като неподходящ по местонахождение и разположение. Павилионът е такъв, тъй като е разположен на уличната регулация върху терен, който е предвиден за продължаване на съществуваща улица, за което е в ход и съответната инвестиционна инициатива. Още при разрешаването му през 1970 година обектът е бил с временен характер - за три години, тъй като и тогава теренът е бил предвиден за улица. Заповедта за премахването на основание чл. 195, ал. 5 ЗУТ като неподходящ по местоположение и разположение е законосъобразна. Павилионът не е предвиден в действащия план и пречи за реализирането на предвидено по същия мероприятие. Изпълнена е и процедурата, предшестваща издаването на заповедта и регламентирана в чл. 196 ЗУТ. Старозагорският административен съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон. Същото следва да бъде отменено и вместо него постановено друго решение, с което да се отхвърли жалбата на "ВВК"ООД Стара Загора срещу Заповед № РД-25-243/26.01.2009 г. на кмета на община Стара Загора. "ВВК" ООД - Стара Загора следва да бъде осъдено да заплати на община Стара Загора разноски по делото за тази инстанция в размер на 1200 лв. адвокатски хонорар. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд