Решение № 1344 от 9.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2365/2015 г.

Решение № 1344 от 9.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2365/2015 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерския съвет /МС/ против решение № 7795 от 15.12.2014 г. по адм. дело № 10514 от 2014 г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отменено решение № 4966 от 24.07.2014 г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на Ясир Юсиф Мохамед - гражданин на Пакистан и делото е върнато за ново произнасяне на административния орган при спазване на указанията по прилагането на материалния закон. В жалбата поддържа оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Ясир Юсиф Мохамед, не изразява становище по депозираната касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното съдебно решение съдът, в производство по чл. 145-178 от АПК във връзка с чл. 70, ал. 2, вр. с чл. 68 от ЗУБ, е отменил, по жалба на Ясир Юсиф Мохамед, гражданин на Пакистан, решение № 4966 от 24.07.2014 г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Съдът е приел, че административното решение е постановено от компетентен орган, в установената от закона форма, при спазване на административно производствените правила и целта на закона, но при неправилно приложение на материалния закон. АССГ е счел, че при разглеждане на молбата на Мохамед, не е изследвано дали в случай на връщане на лицето в страната на произход той е изложен на опасност от изтезания или друга форма на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание във връзка с установеният в чл. 4, ал. 3 от ЗУБ принцип "non refoulement" /забрана за връщане/. Прието е, че видно от представените справки за положението в Пакистан, може да се направи обоснован извод, че в страната на произход на жалбоподателя не са гарантирани основните човешки права и държавата не е в състояние да предостави ефективна закрила на своите граждани. С оглед на тези правни изводи, административния съд е отменил Решение № 4966 от 24.07.2014 г. на Заместник председателя на ДАБ и е върнал преписката на административния орган за повторно произнасяне при спазване на задължителните указания дадени от съда. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. С оглед на трайната практика на Върховния административен съд, когато молбата за закрила се приеме за неоснователна, поради липса на конкретните основания по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, даващи право на бежански или хуманитарен статут, административният орган е длъжен да се мотивира и относно принципа "non refoulement" /забрана за връщане/, залегнал в чл. 4, ал. 3 от ЗУБ, въведен с чл. 33, ал. 1 от Конвенцията за статута на бежанците, който е длъжен да спазва. Това негово задължение следва не само от чл. 4, ал. 3 от ЗУБ, но и от чл. 19, ал. 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз по отношение на всички административни и съдебни органи и гражданите на Европейския съюз. В конкретното административно производство заместник председателят на ДАБ е следвало да извърши преценка дали в случай на връщане на чужденецът в страната му по произход, е изложен на опасност от изтезания или друга форма на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Изследване за нарушение на този принцип се извършва въз основа на представените в хода на производството доказателства относно обстановката в страната. Видно от представената справка с вх. № 01-13607/17.11.2014 г. л. 76, става ясно, че съществуват множество нарушения на човешките права в Пакистан. Случаите на извънсъдебни убийства, произволен арест и форми на изтезание и на жестоко, нечовешко и унизително отношение към личността, до които прибягват силите на сигурност, талибаните и екстремистки групировки остават в голяма степен неразследвани и ненаказани. Има данни, че пакистанските сили за сигурност се борят да запазят контрола над неспокойните племенни райони по протежение на границата с Афганистан, където се укрепват връзки между талибаните и екстремистки групировки. Тези екстремисти увеличават атаките си над малцинствени групи - шиитски мюсюлмани и християни. Продължаващите конфликтите между силите за сигурност и бунтовниците пораждат опасения за правата на човека. Изложените данни, които се съдържат в преписката, налагат задължението на административния орган да обсъди последствията, които биха били налице, в случай на връщане на чужденецът в страната му на произход. Настоящият съдебен състав на ВАС, трето отделение счита, че първоинстанционния съд е достигнал до правилен и обоснован на доказателствата извод, че в конкретния случай решението на заместник- председателя на ДАБ следва да бъде отменено и преписката върната за ново произнасяне при изпълнение указанията на АССГ. Първоинстанционният съд е постановил съдебното си решението в съответствие със съдопроизводствените правила, задължаващи го да върне преписката на административния орган съгласно чл. 173, ал. 2 от АПК, след като е установил съществено нарушение на задължението по общото правило по чл. 35 от АПК, както и на специалната разпоредба по чл. 75, ал. 2 от ЗУБ да прецени всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му на произход или с трети държави. Изложеното дотук сочи, че при формирането на решението си съдът не е допуснал твърдените от касатора нарушения. Спазил е изцяло материалноправните норми на закона и обосновано и законосъобразно е отменил отказа на административния орган да предостави на жалбоподателя статут на бежанец по смисъла на чл. 8, ал. 1 или хуманитарен статут по смисъла на чл. 9 от ЗУБ след събиране на нова актуална информация за Пакистан. Във връзка с направените доводи за недостоверност на бежанската история на Мохамед, като основание за постановения отказ, сочи на нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК, които задължават административния орган за изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, както и служебно да събира доказателства, ако прецени че представените такива не са достатъчни. В тази връзка административния орган е следвало да събере доказателства относно твърдяната бежанска история на молителя ответник в настоящото производство, а не голословно да отрича изложените в нея факти и обстотятелства. Той е следвало не да се ограничава единствено до фактите във връзка с напускането на страната от бежанеца, но и в преценка на наличието на заплаха ри евентуалното му връщане. В подобен повърхностен аспект е подходено и при преценката на останалата част от изложената от ответника бежанска история. В тази връзка първата инстанция правилно е дала указания случаят да бъде преценен и с оглед възможността за прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Изводите му за наличие на противоречие с материалния закон са обосновани и не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд,