Решение № 4637 от 9.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11884/2009 г.

Решение № 4637 от 9.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11884/2009 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Райна Стоянова Бърнекова срещу решение № 1/11.05.2009 г., постановено по адм. д. № 2/2008 г. от Габровски окръжен съд. Поддържа се твърдение за незаконосъобразност, необоснованост и съществени нарушения на процесуални норми, касационни основания по чл. 209 от АПК. Ответникът - областният управител на Габрово не е взел становище. Заинтересованата страна - Кметът на община Трявна оспорва жалбата. Останалите заинтересовани страни не са взели становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на на жалбата. Счита, че не са налице твърдяните нарушения. Според него изводите на съда по основния спорен въпрос са правилни, съобразени с приложимата норма на § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима процесуално. По същество, по наведените твърдения за неправилност, мотивирали касационните доводи Върховният административен съд взе предвид от правна и фактическа страна следното: Производството пред окръжния съд е инициирано по първоначална жалба на касаторката срещу заповед на областния управител на Габрово - № 174/9.07.2003 г., издадена на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти на територията на гр. Трявна . Искано е да се обяви нищожност на същата по отношение на посочени имоти. С решение № 8/1.02.2008 г., по адм. д. № 25/2004 г. Окръжният съд е обявил нищожност на заповедта в частта за имоти № 52603, № 52604, № 52701, № 52705, № 52706, № 52707 и 527 без номер в масив 52, като в частта спрямо имоти № 52702, № 52703, 52704, № 52601, и № 52602 жалбата срещу същата заповед е отхвърлена. Жалбоподателката е обжалвала решението в неуважената част и с решение № 10969/22.10.2008 г. постановено по адм. д. № 5722/2008 г. Върховният административен съд го е отменил и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда. С настоящето обжалвано решение, постановено при повторното разглеждане на делото окръжният съд е отхвърлил жалбата като неоснователна. Приел е, че не е установено твърдяното от жалбоподателката, че процесните имоти, които са й били възстановени не попадат в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Освен това е взел предвид, че за да бъде нищожен един акт, както твърдяла жалбоподателката че е процесната заповед трябвало да е налице такъв порок, който да прави невъзможно и недопустимо оставането му в правната действителност. Такъв порок по отношение частта от процесната заповед не бил установен, поради което и жалбата срещу нея отхвърлена. В касационната жалба се развиват съображения в смисъл, че след като заповедта е нищожна по отношение едни от възстановените имоти не би могло да бъде действителна спрямо другите претендирани имоти. В този смисъл областният управител не би могъл да издаде заповед за частично одобряване на ПНИ. навеждат се съображения за необоснованост на съдебния акт и за нарушения на процесуални норми, свързани с назначаване на вещите лица както и че съдът не се е съобразил с дадените от тях заключения. Върховният административен съд не споделя касационните доводи и намира изводите на окръжния съд правилни. Не може да се приеме твърдяното, че са допуснати нарушения при назначаване на вещите лица. На страните е дадена възможност да посочат искано от тях вещо лице. Данните по делото, в това число заключенията на в. лица сочат, че на жалбоподателката са възстановени земи при условията на § 4 - 4г от ПЗР на ЗСПЗЗ. Същата е била уведомена, че се ползуват от ползуватели по 76 ПМС, спрямо които процедурата по трансформацията на правото на ползуване в такова на собственост е била висяща. Установено е, че самата жалбоподателка не притежава обособен обект и право на собственост, признато по реда и условията на чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ. В случая са били неприложими разпоредбите на чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ за променяне границите на имотите до приключване на висящите процедури. Окръжният съд е изложил подробно съображения относно спорните имоти и за това, че по отношение тях заповедта на областния управител не страда от такъв съществен порок, който да води до нейната нищожност. Същата е издадена от компетентен орган в рамите на пълномощията му. Твърденията на жалбоподателката за наличието на особено съществен порок са останали недоказани, поради което основателно е отхвърлена жалбата й. Решението на окръжния съд е обосновано и законосъобразно. Преценени са наличните доказателства. Съдът не е бил длъжен да възприема изцяло заключенията на вещите лица, тай вече особеното мнение. Същият преценява техните констатации в съответствие с всички доказателства, като може изцяло да не ги възприеме. Вещите лица са подпомагащи съда специалисти в дадена област, мнението и заключението на които не е задължително за него. При постановяване на решението не се установи да се допуснати нарушения на процесуални норми. При липса на отменителни основания решението следва да се приеме правилно и като такова остави в сила. Воден от изложеното, Върховният административен съд в състав на четвърто отделение,