Решение № 16601 от 12.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8085/2013 г.

Решение № 16601 от 12.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8085/2013 г., IV о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Борислав Иринов Далов, чрез пълномощника му адв. Бузгьова, против решение № 1970/25.03.2013 г. по адм. дело № 8373/2012 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г. изх. № 02-010-6500/12267/30.06.2012 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество се преповтарят оплакванията пред първата инстанция за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспореното писмо. Сочи се, че за извършената проверка на място на заявените парцели е изготвен контролен лист, без да са изготвени протоколи от теренната проверка или доклад. Жалбоподателят не е уведомен за резултатите от извършената административна проверка и не са му връчвани протоколи с констатации. Налице е несъответствие между установените като недопустими площи при проверката на място, административната проверка и отразеното в уведомителното писмо, поради което не може да се установи по категоричен и безспорен начин каква е недопустимата за подпомагане площ. По тези съображения жалбоподателят моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" не взема становище по касационната жалба. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Правилно административният съд е отхвърлил жалбата срещу отказа на ДФЗ-РА за подпомагане на заявените площи, тъй като при извършената проверка в ИСАК е установено, че по отношение на част от тях е налице застъпване, което не е отстранено. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за допустима като подадена в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Борислав Иринов Далов против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г. изх. № 02-010-6500/12267/30.06.2012 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което е отказано финансово подпомагане на основание чл. 43, ал. 4 от ЗПЗП поради констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане по СЕПП и НР1. Съдът е констатирал, че по заявлението на жалбоподателя са извършени всички задължителни проверки в ИСАК, извършена е и проверка на място. Резултатите от тези проверки са отразени в таблиците за всяка от мерките, по които е кандидатствал земеделският производител. Видно от посоченото в таблиците площта на заявените парцели е намалена след извършените проверки. Жалбоподателят е уведомен за резултатите от извършената проверка на място, за което се е подписал върху последната страница на контролния лист. Съдът е счел, след анализ на приложимата нормативна уредба, че за административния орган не е налице задължение да уведомява земеделския производител за извършените теренни проверки. На следващо място, позовавайки се на резултатите от приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, съдът е приел, че административният орган правилно е определил размера на допустимата, респ. недопустимата за подпомагане площ, а оттам и процента на наддеклариране - 36.46 %, поради което правилно и в съответствие с чл. 58 във вр. с чл. 57 от Регламент № 1122/2009 г. е отказано подпомагане и не са наложени санкции. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба се преповтарят доводите, развити пред първоинстанционния съд, за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на оспореното уведомително писмо. Във връзка с тях административният съд правилно е приел, че такова нарушение не е налице. На първо място съдът ясно е отграничил административните проверки и проверките на място от теренните проверки. Посочил е, че последните са предвидени единствено за актуализация на Системата за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/ и нямат отношение към земеделските производители, поради което те не следва да бъдат уведомявани за резултатите от тези проверки. Теренната проверка се извършва във връзка с поддържане на СИЗП относно коректността на формиране на физическите блокове и техния начин на трайно ползване. Законосъобразни са също така изводите на първоинстанционния съд, че по отношение на процесните имоти са извършени всички допустими проверки, а именно - задължителна административна проверка на заявлението в ИСАК и проверка на място. За последната е съставен контролен лист, подписан от земеделския производител. Основателно съдът не е възприел възражението за липса на съставен контролен доклад по чл. 32 от Регламент № 1122/2009 г., тъй като в случая контролният лист съдържа всички изискуеми реквизити на контролния доклад, т. е. съдържанието, а не наименованието на документа го правят "доклад" по смисъла на Регламент № 1122/2009 г. Освен това административният орган няма задължение да уведомява заявителя за извършените административни проверки на заявлението му, тъй като участието му приключва с подаването на заявление за подпомагане. Последното се проверява, като РА съпоставя включените в него данни с данните от системата за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане, системата за идентификация на земеделските парцели и системата за идентификация и регистрация на животните - чл. 24, ал. 2 от Наредба № 105/22.08.2006 г. Несъстоятелни са доводите, че е налице несъответствие между установените като недопустими площи при проверката на място, административната проверка и отразеното в уведомителното писмо. При извършената административна проверка е проверявано наличието на двойно заявени площи, т. е. наличието на недопустими за подпомагане площи в резултат на неразрешени застъпвания или в резултат на разрешени не в полза на земеделския стопанин такива. Именно поради това в таблицата към УП е отразено, че в резултат на административната проверка е установено неотстранено застъпване само по отношение на БЗС 02676-287-5-3 - 0.13 ха и площта му е намалена от 5.48 ха на 5.41 ха, т. е. редуцираната допустима площ в колона 5 на Таблицата е в резултат на недопустими площи от застъпвания, а не въз основа на недопустими площи, установени на място. Последните са отразени в колона 4, отразяваща данните от извършените на място измервания. Следователно е нормално да са различни данните от проверката на място и административната такава. За изясняване на обстоятелствата по делото съдът е допуснал и приел техническа експертиза, неоспорена от страните. В касационната жалба се сочи, че съдът се е позовал единствено на резултатите от тази експертиза относно недопустимите за подпомагане площи, без да обсъди останалите доказателства по делото. С тези оплаквания по същество се оспорва заключението на вещото лице, което е недопустимо да се прави пред касационната инстанция. Безспорно е по делото, че земеделският производител е подал заявление за подпомагане за 2011 г. по СЕПП и НР 1 за общо 13 БЗС. При извършената административна проверка на заявлението в ИСАК е констатирано застъпване на площи. В тази връзка на заявителя е изпратено уведомително писмо за площи заявени от повече от един кандидат, получено от последния на 31.10.2011 г., в което е уведомен, че за всяка застъпена площ, която потвърждава, е необходимо да представи документи, доказващи правното основание за ползване. Такива документи не са представени от земеделския производител. Едва в производството пред първата инстанция той е представил договори за наем на земеделска земя, които законосъобразно не са обсъдени от съда, тъй като е следвало да бъдат представени пред административния орган. По тази причина законосъобразно площта, за която е установено неотстранено застъпване, автоматично е квалифицирана като наддекларирана. Такава площ съгласно УП и заключението на вещото лице е констатирана само по отношение на БЗС 02676-287-5-3 - 0.13 ха неразрешено застъпване. В действителност по-голямата част от недопустимите за подпомагане площи са определени като такива на основание чл. 43, ал. 2, т. 5 от ЗПЗП - кандидатът е заявил площи, които не стопанисва. Тази констатация е направена при извършената проверка на място от РТИ-Варна, при която е установена разлика между заявените площи и действителното състояние на място. По подаденото общо заявление са декларирани 45 ха, а установената площ, годна за подпомагане, е 36.46 ха, недопустимата площ е 8. 54 ха или повече от 20 % от определената площ. Съгласно заключението на техническата експертиза вещото лице е извършило проверка на всеки от заявените 13 парцела, като е констатирало, че правилно е определена допустимата и недопустимата площ за всеки от тях. Противно на твърденията в касационната жалба имотите са конкретно индивидуализирани, като в уведомителното писмо са посочени само тези, по отношение на които е констатирано наддеклариране. Нещо повече, вещото лице е установило, че по отношение на БЗС 02676-38-7-3 при проверката на място е измерена допустима площ 6.71 ха, респ. недопустима 0.15 ха, но тази площ не е включена в УП. Оттам в заключението му е определен и по-голям размер на недопустими за подпомагане площи - 8.69 ха или 23.93 %, които правилно не са зачетени от административния съд предвид забраната за влошаване положението на жалбоподателя. При изяснена фактическа обстановка първоинстанционния съд правилно е приложил материалния закон, като е приел, че на основание чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г., при процент на наддеклариране 36.46 % от заявената площ, административният орган правилно е отказал подпомагане. По изложените съображения не са налице сочените отменителни основания и обжалваното решение като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение