Решение № 8793 от 18.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3408/2013 г.

Решение № 8793 от 18.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3408/2013 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на началника на Общинска служба "Земеделие" (ОСЗ) - гр. Трън, подадена чрез пълномощника юр. Людмила Любомирова, против решение № 9 от 8.02.2013 г., постановено по адм. дело № 280/2012 г. на Административен съд Перник. С него е отменен изричен отказ на началника на ОСЗ - гр. Трън, обективиран в писмо изх. № 171 от 17.07.2012 г., с което е отказано издаване на скици за земеделски имоти по заявления вх. № 146, № 147, № 148, № 149 от 11.07.2012 г. на ЕТ "Кентон - Васил Василев". Със същото решение е върната преписката на ОСЗ - гр. Трън за издаване на скици по заявленията на ЕТ "Кентон - Васил Василев". В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяната му. Ответникът - ЕТ "Кентон - Васил Василев", чрез пълномощника им адв. Ганчо Пенчев, в съдебно заседание и с представени писмени бележки, развива доводи за правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на ЕТ "Кентон - Васил Василев" против отказ на началника на ОСЗ - гр. Трън, обективиран в писмо изх. № 171 от 17.07.2012 г., с което е отказано издаване на скици за земеделски имоти по заявления вх. № 146, № 147, № 148, № 149 от 11.07.2012 г. на ЕТ "Кентон - Васил Василев". С определение № 151/14.11.2012 г. по адм. д. № 280/2012 г. на Административен съд гр. Перник жалбата е оставена без разглеждане и е прекратено производството по делото. За да постанови този акт Административен съд гр. Перник е приел, че писмото не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, а освен това оспорващият няма правен интерес от неговото обжалване. Въпреки, че не е изрично посочено в това определение, касае се за прекратителни основания по чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК. С определение № 16263/18.12.2012 г. на Върховен административен съд, осмо отделение, по адм. д. № 14926/2012 г. на ВАС, е отменено определение № 151 от 14.11.2012 г. на Административен съд гр. Перник и е върнато делото на Административен съд гр. Перник за последващи процесуални действия. Административен съд гр. Перник е продължил производството по делото и е постановил обжалваното решение. С него е отменен изричния отказ на началника на ОСЗ - гр. Трън, обективиран в писмо изх. № 171 от 17.07.2012 г. и е върната преписката на ОСЗ - гр. Трън за издаване на скици по заявленията на ЕТ "Кентон - Васил Василев". За да постанови този резултат АС Перник е изложил мотиви, че са били налице основанията по чл. 3 от Наредба № 49 от 5.11.2004 г. във вр. с чл. 3, ал. 1 от Закона за аренда в земеделието /ЗАЗ/ за извършване на исканата административна услуга. А именно имало писмено искане, от заинтересувано по смисъла на наредбата лице, приложен бил и договор за аренда. Затова административният орган следвало да извърши исканата административна услуга. Обжалваното решение е неправилно. На първо място въпроса за допустимостта на жалбата е разрешен с окончателното определение № 16263/18.12.2012 г. на Върховен административен съд, осмо отделение, по адм. д. № 14926/2012 г. на ВАС. Съгласно чл. 235, ал. 2 от АПК това определение е задължително за по-долния съд, в случая за Административен съд гр. Перник. Последният правилно е приложил тази процесуална норма, поради което не е налице извършено съществено нарушение на съдопроизводствените правила и обжалваното решение е допустимо. Предмета на оспорване в първоинстанционното производство е отказ на общинската служба по земеделие да издаде скици, което представлява извършване на административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. "а" от Закона за администрацията. Същата се обективира, чрез издаване на удостоверителен административен акт, с който се установява съществуването на факт с правно значение. За тази процедура се прилагат съгласно § 8 от АПК правилата, уредени в кодекса за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 49 от 5.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост /Наредба № 49/ общинската служба по земеделие и гори (сега Общинска служба по земеделие) по писмено искане на собствениците, съда или на други оправомощени органи и заинтересувани лица издава и заверява скици на поземлените имоти и заверява проекти за разделяне и обединяване на поземлени имоти от картата на възстановената собственост. Анализа на тази разпоредба сочи, че за да бъде издадена скица за поземлен имот са необходими две предпоставки: 1. да бъде направено искане за това и 2. това искане да изхожда от кръга на лицата, лимитативно изброени в правната норма - това са собствениците на земята, съда, други оправомощени органи и заинтересувани лица. В случая спора е единствено дали жалбоподателят е заинтересовано лице. За да бъде такова е необходимо той да удостовери права върху земята, за която иска скица. Следва да бъде направено разграничение между правния интерес от оспорване на процесното писмо и "заинтересовано лице" по смисъла чл. 3, ал. 1 от Наредба № 49. В първия случая става въпрос за допустимост на съдебното производство. В този случай жалбоподателят има правен интерес от оспорването, тъй като е бил заявител в административното производство и като такъв е бил страна в него. Освен това писмото засяга негови права и законни интереси, тъй като му се отказва исканата административна услуга. Заинтересовано лице по смисъла чл. 3, ал. 1 от Наредба № 49 касае основателността на искането и е относимо към съществото на спора - дали разполага с права върху имота, респ. дали правилно му е отказано издаване на исканата скица. Твърденията на жалбоподателя са, че той е заинтересовано лице, тъй като има сключен договор за аренда. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за арендата /ЗА/ договорът за аренда се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните. Той се вписва в нотариалните книги и се регистрира в съответната общинска служба по земеделие. Чл. 3, ал. 2 от ЗА сочи, че условията и редът за регистрация на арендните договори в съответната общинска служба по земеделие се уреждат с наредба, издадена от министъра на земеделието и продоволствието. Това е Наредба № 6 от 18.02.2000 г. за условията и реда на регистрация на договорите за аренда в поземлените комисии /Наредба № 6/. Съгласно чл. 6, ал. 1 от нея, всеки договор за аренда се вписва в регистъра под регистрационен номер. А на основание чл. 35, ал. 2 във вр. с т. 16 от приложение № 7 от Наредба № 49 договорите за аренда се отразяват в част "В" на партидата въз основа на представен договор за аренда на земеделска земя. Анализът на законовите разпоредби сочи, че за да бъде завършен фактическият състав на арендното правоотношение е необходимо да бъде сключен договор за аренда с предписаната от закона форма - писмена с нотариална заверка на подписите на страните, след това е необходимо този договор да бъде вписан в нотариалните книги и на последно място той да бъде регистрира в съответната общинска служба по земеделие. В случая касационният ответник не е удостоверил арендни права върху имота, тъй като е представил само сключен договор за аренда с нотариална заверка на подписите на страните, но същият не е бил вписан в нотариалните книги и не е бил регистриран в ОСЗ - гр. Трън. Представеният от него договор за аренда не е бил отразен в част "В" на партидата на имота. Само лица, за които е извършено съответното отразяване в партидата на имота са заинтересовани лица по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 49, тъй като само за тях е удостоверено право върху имота. Затова той не попада в кръга на заинтересованите лица по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 49, поради което с процесното писмо правилно му е отказано издаване на скица за имота. Неоснователно е твърдението на касационния ответник за затворен кръг, в който бил вкаран от администрацията, тъй като за вписването на договора за аренда се изисквало представяне на скица за имота, а за снабдяване с такава бил необходим вписан и регистриран договор за аренда. В действителност това не е така. Легитимацията на арендодателя като собственик на арендования имот се удостоверява с решение на съответната служба по земеделие, издадено на основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ, като съгласно ал. 1, изр. последно от него, към решението се прилага скица на имота, заверена от общинската служба по земеделие. При това положение няма пречка вписването да се извърши след представяне на заверените скици, неразделна част от реституционното решение. А ако те са изгубени или унищожени, задължение на арендодателя е да удостовери собствеността си върху имота с представяне както на акт за собственост, така и на скица за имота. Последния има право по чл. 3, ал. 1 от Наредба № 49 да получи скица за имота, въз основа на който договорът за аренда да бъде вписан и регистриран. Изпълнението на тази процедура ще даде право на арендатора да му бъдат издавани скици на имота. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон. Затова то следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу писмото. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на касатора за присъждане на направените в производството разноски по делото. Същият е направил разноски по делото както следва: по първоинстанционното производство - 150 лв. юрисконсултско възнаграждение, а по касационното производство - също 150 лв. юрисконсултско възнаграждение. Размера на възнаграждението за юрисконсулт се определя съгласно чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. Или общо разноските му са в размер на 300 лв. Същите са своевременно поискани с касационната жалба, поради които и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК те следва да бъдат възстановени на жалбоподателя от касационния ответник.