Решение № 12915 от 30.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13346/2014 г.

Решение № 12915 от 30.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13346/2014 г., I о., докладчик съдията Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 1654/16.07.2014 г. и допълнително решение № 1931/02.09.2014 г. постановени по адм. дело № 3148/2013 г. по описа на Административен съд - П. С касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - П. се обжалват основното и допълнително решение в частта, с която е отменен процесния РА. Изложени са доводи, че решението в обжалваната част, включително и допълнителното, са незаконосъобразни, неправилни и необосновани. Иска се отмяната им и да бъде постановено решение по същество, с което да се потвърди РА като правилен и законосъобразен в обжалваната част, като съображенията са предимно за приложението на чл. 124а ДОПК и за минали периоди, преди приемането на текста. По отношение на присъдените разноски счита, че на основание чл. 161, ал. 3 ДОПК, независимо от изхода на делото следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за отменените задължения по ЗДДС в размер на 57 673, 10 лв. ведно с лихвите, поради непредставяне в ревизионното производство на първични счетоводни документи, а представянето им в съдебното производство, въз основа на които е отменен РА в тази част като незаконосъобразен. В проведеното заседание на 23.09.15 г. касаторът е представляван от юрк. Димитрова, която поддържа касационната жалба и претендира юрисконсултско възнаграждение. С касационна жалба на ЕТ "Ники - Н. А.", гр. П., се обжалва решението в частта, с която е отхвърлена като неоснователна жалбата срещу РА и е присъдено юрисконсултско възнаграждение за Дирекция "ОДОП"-П. в размер на 1 496, 90 лв. Счита решението в обжалваната част, че е необосновано, постановено при неправилно тълкуване на материалния данъчен закон и в противоречие със събраните по делото доказателства, както и тези събрани в хода на ревизията и приложени по административната преписка, както и постановено в противоречие със съдебната практика. Счита за неправилно прието от съда, че РА е законосъобразен при приложението на чл. 122 ДОПК. Иска отмяна на решението в обжалваната част и отмяна изцяло на РА, с присъждане на разноските по делото. В съдебно заседание на 02.11.2016 г. касаторът се представлява от адв. Нейкова с пълномощно по делото, която поддържа подадената от ЕТ касационна жалба, оспорва касационните жалби на Директора на дирекция "ОДОП" - П. Моли съдът да уважи жалбата по всички подробни съображения, изложени в нея, като по отношение на установените суми за осигурителни вноски да се приложи ТР № 3, което е актуално за съответния период. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност и на двете касационни жалби. Касационните жалби са подадени в срок и от надлежни страни, за което са процесуално допустими. Разгледани по същество, са неоснователни. Първоинстанционното решение и решението, с което се допълва същото са правилни и законосъобразни, постановени са при спазване на материалния и процесуалния закон. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА № 161300840/18.06.2013 г. на орган по приходите от ТД на НАП-П., в частта потвърдена в решение № 967/13.09.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - П. за установени на ЕТ "Ники - Н. А.", гр. П., задължения по ЗДДС, по ЗОДФЛ (отм.), по ЗДДФЛ и ЗОВ по КСО и ЗЗО за ревизирани периоди от 2006 г. до 2012 г. Ревизията е започнала със ЗВР № 1205216/01.11.2012 г., връчена на ревизираното лице на 21.11.2012 г. РА е издаден от компетентен орган въз основа на ЗОКО № К 1300840/10.05.2013 г. и приключила с издадения РА, по реда на § 35, ал. 1 от ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ към Закона за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.), съгласно която, всички образувани и висящи ревизионни производства към деня на влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред. Спор за валидността на РА не съществува и правилно съдът е съобразил, че всички заповеди във връзка с ревизията са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите и съответно, РА е постановен от надлежно снабден с правомощия за това материално компетентен административен орган. Властническото волеизявление е облечено в изискваната от закона форма. Не са констатирани съществени процесуални нарушения, които да са самостоятелни основания за отмяна на працесния РА, с което е пристъпил към разглеждането му по законосъобразност. С Решение № 967 от 13.09.2013 г., горестоящият административен орган - директорът на Дирекция "ОДОП" гр. П. при ЦУ на НАП е отменил частично РА по отношение на установени задължения по ЗДДС в резултат на непризнат данъчен кредит за периода м. 01. до м. 11.2006 г. в общ размер на този период 15 335, 54 лв. и лихви -12 943, 58 лв., на основание чл. 109 от ДОПК поради неспазване на преклузивния срок за образуване на производството за установяване на задълженията по ЗДДС в тази част, с което предмет на обжалване пред съда е допълнително установеното задължение по ЗДДС до посочения в съдебния акт размер. В останалата част на констатациите, РА е потвърден с решението на ДД "ОДОП". По отношение на задълженията по ЗДДС, предмет на съдебния спор са само задълженията за период в рамките на срока по чл. 109 от ДОПК, с оглед корекцията с отменителната част на решението на директора на Дирекция "ОДОП". По отношение на задълженията на ЕТ по ЗОДФЛ (отм.) за отчетната 2006 г., петгодишния преклузивен срок по чл. 109 от ДОПК, в който съответно компетентния административен орган може да упражни правомощието си и да образува производство е с крайна дата - 31.12.2012 г. Ревизионното производство е образувано на 01.11.2012 г., с издаването на заповедта за възлагане на ревизия № 1205216/01.11.2012 г., връчена на ревизираното лице на 21.11.2012 г., при което административният орган е упражнил в срок правомощието си да образува процесното ревизионно производство в тази част. Правилно съдът е отменил ревизионният акт в частта, в която на ревизирания ЕТ са определени допълнителни данъчни задължения за ДДС в размер на 57 673,10 лв. за данъчен период от 01.12.2006 г. до 31.08.2012 г., ведно с лихви. С РА правото на данъчен кредит е отказано на основание чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗДДС (отм.) за отчетен период м. декември 2006 г., а за останалите отчетни периоди, на основание чл. 71, т. 1 от ЗДДС. Прието е от органите по приходите, че ревизираното лице не разполага с право на приспадане на данъчен кредит, тъй като не са изпълнени условията на т. 6 от чл. 64, ал. 1 по отменения ЗДДС и на т. 1 от чл. 71 по действащия ЗДДС, а именно: лицето да притежава данъчна фактура или данъчно дебитно известие, отговарящи на изискванията на ЗСч или митническа декларация, респ. да притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115, в който документ данъкът да е посочен на отделен ред по отношение на доставки на стоки и услуги, по които лицето е получател. Основание за този извод е, че в хода на ревизионното производство не са били представени първични счетоводни документи. Действително, видно от описаните в ревизионния доклад процесуални действия и от приложените към преписката писмени доказателства, в рамките на ревизията не са събрани първични счетоводни документи, поради което и правилно е било отказано на посоченото основание право на данъчен кредит. В хода на съдебното производство обаче по делото са представени от страна на трето неучастващо по делото лице "Данисоф"ЕООД, което дружество е приобретател на търговското предприятие на ревизираното лице, първични счетоводни документи в оригинал, които са били предмет на изследване от назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която, след направена проверка на място в счетоводна кантора на дружеството-купувач е изследвал и анализирал всички счетоводни документи, от което е извел заключение за наличие на първични счетоводни документи и отразяването им в дневниците за покупки и продажби, съответно в СД по ЗДДС за съответните данъчни периоди, при което съдът позовавайки се на събраните доказателства и приета ССчЕ, неоспорена от страните, е приел, че основанието на което е отказан данъчния кредит в тази част от РА, е отпаднало. Решението в тази част, с която е отменен РА е правилно и следва да бъде оставено в сила. По отношение допълнително установеното задължение по ДДС за м. 08.2012 г. в размер на 14 860, 05 лв. правилно е прието от съда, в потвърждение изводите на органите по приходите, че не е установена реалност на доставката. През м. 08.2012 г. едноличният търговец е извършил продажба на материални запаси на стойност 69 634, 71 лв., която продажба не е декларирана в подадените отчетни регистри за съответния данъчен период или за някой от следващите периоди. През същия м. август 2012 г. е сключен Договор за прехвърляне на търговско предприятие, по силата на който предприятието на ревизирания едноличен търговец е прехвърлено като съвкупност от права и задължения в патримониума на "Данисоф"ЕООД, считано от 31.08.2012 г. Към 31.08.2012 г., видно от експертното заключение по ССчЕ, търговецът има налични материални запаси, заведени по счетоводна сметка 304 Стоки, на стойност 69 634,71 лв. От представените отчетни регистри по чл. 124 и чл. 125 ЗДДС е установено, че стоките, декларирани в данъчните периоди м. 09.2012 г. и м. 10.2012 г. като закупени и продадени, не участват в количествата и стойностите на стоките, заведени в сметка 304 Стоки към 31.08.2012 г. За следващите периоди от 01.11.2012 г. до 31.03.2013 г. задълженото лице представя нулеви СД по ЗДДС. О. стоки не фигурират и като покупки в отчетните регистри на правоприемника за м. август или за периода след това. Тоест, стоките, въпреки, че ги няма, са осчетоводени като налични материални запаси. Съдът е отчел, че съгласно нормата на чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗДДС прехвърлянето на предприятие не е доставка на стока или услуга по смисъла на ЗДДС. В този смисъл самото прехвърляне на собствеността върху тези стоки, с факта на сключване на сделката по чл. 15 ТЗ, не е облагаема сделка по смисъла на ЗДДС. Н. от това обаче, за да се приеме, че е налице действително предаване на въпросните стоки на приобретателя на предприятието на едноличния търговец, е следвало да се установи по пълен и непротиворечив начин, че е имало стоки, които някъде са били съхранявани и реално са пренесени от едно място на друго място. Представените по делото приемо-предавателни протоколи не доказват факта на предаването на стоките, а и от дадените показания на разпитаните по делото свидетели също не става ясно какви количества стоки са били превозени, съответно предадени на ползувателя на ДК по процесните фактури. Противоречиви са и обстоятелствата за начина на съхраняване на стоките между показанията на свидетелите и дадените обяснения от ревизирания субект, главно по отношение на броя на търговските обекти, които според свидетелите са три, а според ЕТ - само един. Видно от Протокол № 1236755/30.10.2012 г. в хода на извършената ПУФО, документирана с Протокол № 1231040/30.10.2012 г., присъединен към производството с Протокол № 1305204/09.04.2013 г., органи по приходите съвместно със задълженото лице са посетили търговския обект на ЕТ търговска база "Ритон" на ул. "О." ..№..., гр. П.. В протокола, подписан и от задълженото лице, са описани вида и размерите на търговския обект - метален павилион тип контейнер с дължина 6 метра, ширина 2 метра и височина 2 метра. Търговецът лично е декларирал, че не притежава други обекти на стопанска дейност и такива, в които да се съхраняват стоки, което е в противоречие с цитираните свидетелски показания и поради това на последните съдът не придава особено висока доказателствена стойност. Същевременно, според представената справка за материални запаси към 31.08.2012 г. в търговския обект следвало да са налични 69 913 броя опаковки на хранителни стоки, между които сол 2 750 кг., ориз 1018 кг., боб 765 кг., олио 6506л., оцет 1304л., захар 135 524 кг., кафе 1 192 бр. и т. н. Правилно е направен извод, че обективно няма как посочените количества хранителни стоки, измежду които само захарта е 135 тона, а олиото и оцета общо са над 7 тона, да се съхраняват в павилион с установените размери. Твърде невъзможно е, като се вземат предвид общоизвестните математически правила за обем, като количествен израз на това каква част от пространството заемат обектите/телата/, в помещение с обем от приблизително 24 куб. м. да се съберат описаните количества стоки. Само количеството олио и оцет обемат около 8 куб. м. пространство, а какво остава за 135-те тона захар и то пакетирана, а и 2 569-те броя безалкохолно. Правилно е прието, че към 31.08.2012 г. задълженото лице не е разполагало в наличност със стоките, заведени в сметка "304" като материални запаси. Няма доказателства, че стоките, посочени като налични към 31.08.2012 г. са прехвърлени в собственост на "Данисоф"ЕООД. Последното дружество не е декларирало никакви доставки за периода от регистрацията си до извършената проверка на стоковите запаси - документирана с Протокол № 1236755/30.10.2012 г., а при извършената проверка на стоковите запаси на "Данисоф" ЕООД на 30.10.2012 г. не са открити стоки. Ревизирания ЕТ след датата на прехвърляне на предприятието декларира, че не стопанисва обект, нито пък е наел такъв или представил договор и посочил лице за отговорно пазене на стоки. При извършената проверка, документирана с Протокол № 1236755/30.10.2012 г. са приложени оборотна ведомост и справка за материалните запаси, съгласно които към датата на проверката - 30.10.2012 г. наличните стоки в ЕТ по сметка 304 са в размер на 69 765,20 лв. След като ЕТ няма собствени или наети обекти за съхранение на стоката, не е намерена налична стока при извършената проверка на 30.10.2012 г., не е прехвърлил в собственост стоки на "Данисоф" ЕООД към датата на прехвърлянето на предприятието по чл. 15 от ТЗ, то тези стоки правилно е прието, че са реализирани в данъчен период м. 08.2012 г. Имайки предвид посочените обстоятелства, ревизиращият екип е счел, че е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - налице са данни за укрити приходи или доходи. Данъчната основа на доставките, по които ревизираното лице е изпълнител за м. 08.2012 г. е определена след анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Констатирано е, че едноличният търговец не е отчел приходи от продажби на стоки в размер на 74 300, 22 лв., при установена средна търговска надценка за периода м. 07 - м. 08.2012 г. в размер на 6,7% за стоки с отчетна стойност в размер на 69 634, 69 лв. На основание чл. 82, ал. 1 от ЗДДС за ревизираното лице, като доставчик по облагаеми доставки, съществува задължение за начисляване на данък за извършените от него доставки в данъчния период, които стоки не е включил в отчетните регистри по чл. 124 и чл. 125 от ЗДДС за м. 08.2012 г. и не е начислил ДДС за извършени доставки на стоки. Съгласно извършения анализ по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, на основание чл. 86, ал. 2 от ЗДДС и на основание чл. 66, ал. 1 ЗДДС правилно е доначислен ДДС в размер 14 860, 05 лв., дължим от регистрираното лице за данъчния период, за който е станал изискуем - м. 08.2012 г. При тези неопровергани данни, правилно е обжалваното решение в частта, с която е отхвърлена като неоснователна жалбата на ревизирания ЕТ срещу обжалвания ревизионен акт в тази част. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател ЕТ "Ники - Н. А." срещу обжалваното решение, с което е потвърден акта от съда в частта за установените задължения по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ. Установени са две групи задължения: по чл. 42 от ЗДДФЛ и по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и чл. 48 от ЗДДФЛ. За констатациите относно задължения по чл. 42 от ЗДДФЛ процесуалният представител на жалбоподателя е заявил изрично в съдебно заседание на 13.03.2014 г., проведено пред първоинстанционния съд, че не ги оспорва. По същността си това изявление не е оттегляне на жалбата в тази част на обжалвания РА, но е способ да се отдели спорното от безспорното и на тази база съдът е приел, че за така установените задължения на основание чл. 42 от ЗДДФЛ страните не спорят, а и няма доказателства по делото, посредством които да се опровергае установеното от приходната администрация в тази част, поради което и в тази част правилно РА е потвърден от съда. За ревизирания период дължимите месечни осигурителни вноски за наети лица в приход на ДДО и лихви върху тях са определени върху изплатените трудови възнаграждения и върху минималния осигурителен праг за съответната длъжност в съответствие със законовите разпоредби съответната година. Решението в тази част е съответно на чл. 7, ал. 1 и ал. 2 и чл. 113 от КСО и чл. 175, ал. 1 от ДОПК. По отношение установените задължения по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ в хода на ревизията е извършен анализ на относимите обстоятелства по ал. 2, вр. ал. 1, т. 7 на чл. 122 ДОПК. Направена е съпоставка на извършените разходи с получените приходи и с оглед на констатираните доходи с неустановен произход, са определени правилно дължимите задължения по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ. Възраженията на жалбоподателя са определени от решаващия съд като твърде общи и неконкретизирани. Оспорва се наличието на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, но с оглед събраните доказателства, фактическите констатации в РА не са опровергани от оспорващия в хода както на административния, така и на съдебния процес. Установено е от ревизиращия орган, че жалбоподателят е декларирал данъчна основа от дейността на ЕТ с подадени ГДД, както следва: за 2006 г. - 334,27 лв., за 2008 г. - 789,91 лв., за 2007 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г. е деклариран отрицателен финансов резултат от дейност като ЕТ. Декларирал е и доходи от отдаване на недвижимо имущество под наем за 2006 г. - 5 040 лв. и за 2007 г. - 3 552 лв. Установено е, че ревизираният субект е внасял парични средства в предприятието на едноличния си търговец, което е видно и от експертното заключение по допуснатата ССчЕ. Така, по сметка 4991 "Други кредитори" за периода 2006-2012 г. са внасяни суми от собственика, при което от нулево салдо през 2006 г. към 10.07.2012 г. крайното кредитно салдо по сметката е 31 200 лв. Ревизираният е извършвал и разходи за издръжка за живот на семейството си, като реализирал посочените минимални за периода доходи. Установено е, че наличните парични средства, с които лицето е можело да разполага към 01.01.2006 г. са 0,00 лв. След извършен анализ на относимите обстоятелства по ал. 2 на чл. 122 на ДОПК и съпоставка на извършените парични разходи с получените приходи/доходи, органът по приходите е определил доходи с неустановен произход по години, посочени в акта. За така посочените доходи с неустановен произход, органите по приходите са определили дължими задължителни осигурителни вноски, които са приспаднали заедно с вноските за фонд ДОО, ДЗПО и за здравно осигуряване, които лицето е внесло. Към така определената данъчна основа е прибавена декларираната от лицето данъчна основа за доходи от дейност като ЕТ и доходите от отдаване на имущество под наем и е изчислена годишна данъчна основа за облагане по периоди. Върху годишните данъчни основи е изчислен дължимият данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и чл. 48 от ЗДДФЛ, ведно с начислени лихви за невнесените в законоустановените срокове данъци. В хода на съдебното производство не се събраха доказателства, опровергаващи изводите на приходната администрация във връзка с определяне размера на данъчната основа. При безспорно установена предпоставка за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК, доколкото е налице несъответствие между декларираните приходи и имущественото и финансово състояние за ревизирания период, в тежест за жалбоподателя е да обори презумпцията на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, според която фактическите констатации се смятат за верни до доказване на противното. С оглед несъбирането на доказателства, относими към възраженията на оспорващия, съдът правилно е потвърдил РА в тази част. Изложените възражения в касационната жалба на органа по приходите за отмяна на решението и в частта за определени задължения по КСО и ЗЗО, допълнителни вноски по ДОО - самоосигуряващо се лице, са неоснователни. Разпоредбата на чл. 124а ДОПК, според която разпоредбите на чл. 122 - 124 от ДОПК се прилагат съответно и за установяване на задължителни осигурителни вноски е в сила от 15.02.2011 г. Тя е материалноправна и доколкото не й е придадено обратно действие, същата не може да служи като основание за определяне на задължителни осигурителни вноски по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, за осигурителни периоди преди влизането й в сила, за периода 01.01.2006 г. - 15.02.2011 г. Изводите на съда са в съответствие с ТР № 1/18.05.2016 г. по т. д. № 3/2015 г. на Върховния административен съд, до приключването на което настоящото производство беше спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК с определение от 09.10.2015 г., съответно - възобновено с определение от 20.05.2016 г. Според постановеното тълкувателно решение на Върховния административен съд, разпоредбите на чл. 122 - 124 ДОПК относно установяване на дължимост на задължителни осигурителни вноски са неприложими за периода преди приемането на чл. 124а ДОПК/ ДВ, бр. 14/2011 г., в сила от 15.02.2011 г./. Допълнителни аргументи са обосновани от съда в частта на установените задължения за ЗОВ като самоосигуряващо се лице, в която обжалвания РА е отменен. След като се касае за самоосигуряващо се лице, следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 6, ал. 8 от КСО, според която: "Окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал. 7 се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в срока за подаване на данъчната декларация. Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или определения с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Когато с данъчната декларация за предходната година са декларирани доходи, получени за извършена дейност през минали години, или е определен с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс по-висок или по-нисък облагаем доход, лицето подава и коригираща справка за осигурителния доход за съответната година." Налага се извод, че без да е налице влязъл в сила ревизионен акт, определящ окончателно размера на облагаемия доход, няма как и не може да се определя и размера на осигурителния доход. Факта на констатиран укрит доход не води автоматично до промяна в размера на дължимите ЗОВ, защото не е задължително този доход да е от трудова дейност, по аргумент на чл. 6, ал. 2 от КСО. Съдът правилно се е аргументирал, че фактът на укрит доход не води до промяна в размера на дължимите здравноосигурителни вноски, защото не е задължително този доход да е от трудова дейност и за определянето на дължимата здравноосигурителна вноска следва да се определи размера на месечния, а не на годишния осигурителен доход. По делото е установено от съда, че такава информация в РА липсва и нейната липса води до необоснованост на извода на органа по приходите. Решението и в тази част е правилно. По отношение на касационната жалба, касаеща решението за допълване на първоначалното решение, с оглед акцесорността на задължението за лихва и отмяната на РА в частта за определен данък за вноски по ДОО и вноски за самоосигуряващо се лице, съдът е коригирал пропуска си и е постановил правилно и законосъобразно решение, с което е допълнил вече постановеното решение от 16.07.2014 г. На основание гореизложеното, не са налице касационни основания за отмяна на първоначалното и допълнително решение в обжалваните с двете касационни жалби части и същите следва да се оставят в сила, с изключение на възражението за присъденото юрисконсултско възнаграждение на Д"ОДОП". Основателно е искането на ДД"ОДОП" за присъждане на допълнително юрисконсултско възнаграждение към присъденото от първоинстанционния съд в размер на 1 496, 90 лв., при приложение на чл. 161, ал. 3 ДОПК по отношение отмененото с решението задължение по ЗДДС в размер на 57 673, 10 лв. от непризнат данъчен кредит по отношение на доставки към "Данисоф"ЕООД за данъчни периоди от 01.12.2006 г. до 31.08.2012 г. В хода на съдебното производство по делото са представени от страна на трето неучастващо по делото лице "Данисоф"ЕООД първични счетоводни документи в оригинал, които са били предмет на изследване от назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза и въз основа на които, съдът е отменил РА в тази част. "Данисоф"ЕООД е приобретател на търговското предприятие на ревизираното лице и това обстоятелство обосновава извод, че същите документи е могло да бъдат представени от ревизираното лице или изискани за представяне от трето неучастващо лице, още в хода на административното производство. Събразно изложеното, на Д"ОДОП" се дължи присъждане на допълнително юрисконсултско възнаграждение в размер на 1010 лв., в която част решението следва да бъде изменено, с допълнителен размер на юрисконсултско възнаграждение към присъдения размер 1 496, 90 лв. За касационната инстанция, страните, които са в качеството и на касатори и на ответници по касация, следва да понесат разноските, така както са направени. Воден от горното Върховният административен съд, състав на първо отделение