Решение № 3037 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13458/2011 г.

Решение № 3037 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13458/2011 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Пламен Христов Топалов срещу решение № 345 от 29.06.2011 г. по адм. д. № 265/2011 г. на Административен съд Пазарджик с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и затова следва да бъде отменено със законните последици. Ответникът Община Пазарджик в писмено становище оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Ответникът Районно управление "Полиция" Пазарджик не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че оспореното решение е правилно и затова следва да бъде оставено в сила със законните последици. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение са отхвърлени исковете на Пламен Христов Топалов срещу Община Пазарджик и РПУ Пазарджик за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на общо 700 лева и за претърпени имуществени вреди в размер на общо 300 лева. По делото обосновано и законосъобразно е прието, че не са налице кумулативно предвидените предпоставки за уважаване на претенцията по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Не е налице незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, респ. общината при или по повод изпълнение на административна дейност. Налагането на административно наказание, с издаване на наказателно постановление, не е типична административна дейност. Отмененото наказателно постановление не е идентично с отменен незаконосъобразен акт, издаден при или по повод изпълнение на административна дейност по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ. Липсата на този елемент от посочените в текста е напълно достатъчно основание за отхвърляне на иска. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че съдът е следвало да квалифицира и разгледа претенцията като такава по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Това е така, защото в посочената разпоредба е визирана отговорност на държавата за вредите, причинени на граждани от правозащитните органи - дознание, следствие, прокуратура и съд, но не и на административно - наказващите органи, а и съгласно ал. 2 исковете на това основание се разглеждат по реда, установен в Гражданския процесуален кодекс. Като е отхвърлил иска поради недоказаност на фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,