Решение № 8426 от 13.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2900/2013 г.

Решение № 8426 от 13.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2900/2013 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Боряна Светославова Статкова от гр. София против решение № 358 от 15.01.2013 г. по адм. дело № 6811 по описа за 2012 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлено оспорването на решение № РО 468/02.07.2012 г. на Директора на Столично управление "Социално осигуряване" и потвърденото с него разпореждане № О 21 999 82 00212907/06.06.2012 г. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират необоснованост и материалноправни нарушения като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Столично управление "Социално осигуряване", гр. София, е оспорил касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неправилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. След като я разгледа по същество, Върховният административен съд установи следното: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София-град е решение № РО 468 от 02.07.2012 г. на Директора на Столично управление "Социално осигуряване" и потвърденото с него разпореждане № О-21-999-82-00212907 от 06.06.2012 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите, с което на Боряна Светославова Статкова - Какали е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване за периода 05.05.2012 г. - 24.05.2012 г. съгласно болничен лист № 0468737, серия А 2012, по съображение, че няма качеството "осигурено лице" по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО. Прието е, че заявителката не е осъществявала трудова дейност като самонаето лице и не е внасяла осигурителни вноски за ДОО, поради което няма право на парично обезщетение по чл. 40 от КСО. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд София - град законосъобразно е приел, че към 05.05.2012 г. жалбоподателката не е била самоосигуряващо се лице за общо заболяване и майчинство, считано от 14.04.2012 г., съгласно подадената декларация до ТД на НАП на 21.04.2012 г. Този извод произтича от обстоятелството, че и към двете посочени дати жалбоподателката е била в състояние на временна неработоспособност, удостоверено с болнични листове № 0468715, серия А 2012 и № 0468723, серия А 2012, като за времето до 21.04.2012 г. й са били изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност. Съдът е приложил правилно § 1, т. 3 от ДР на КСО във вр. с разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, съгласно която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност. Правопораждащ факт на задължението за обществено осигуряване е упражняването на трудова дейност, което се заявява по установения с наредбата ред. Декларациите за започване и възобновяване на трудова дейност на основание чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица се подават в случаите на ефективно осъществявана трудова дейност. Дори да се приеме, че предписаното от органа на медицинската експертиза домашно лечение не изключва полагане на труд като автор на произведение, то по делото не са посочени доказателства такъв да е осъществен. Касационната жалбоподателка оспорва приетото за установено от първоинстанционния съд обстоятелство, че през процесните периоди след 22.03.2012 г. не е упражнявала трудова дейност поради предписания й режим на лечение с болничните листове. Твърди, че фактически не е прекъсвала дейността си като журналист и има "трудова творческа дейност" по договор и на свободна практика. Представя справка за нейни печатни публикации във вестниците "Трета възраст", "Дума", "Ехо" и др., подготвила е книга и сценарий за филм, които чакат финансиране. Заболяването й не е пречка за извършване на писателска и музиковедска дейност вкъщи. От фактическа страна е установено, че трудовото правоотношение на Боряна Статкова на длъжност "учител" е било прекратено, считано от 22.03.2012 г. От същия ден тя е изпаднала в състояние на временна неработоспособност съгласно първичен болничен лист № 1621993, серия А-2012. За първите 30 дни на временната неработоспособност й е било изплатено парично обезщетение на основание чл. 42, ал. 2 от КСО. На 21.04.2012 г. жалбоподателката е подала декларация до ТД на НАП - София, че е възобновила трудовата си дейност, считано от 14.04.2012 г., т. е. по време, включено в периода на отпуснатото парично обезщетение за временна неработоспособност. Паричните обезщетения от фондовете на ДОО са предназначени да заместят доходите на осигурените лица по време, когато поради настъпване на осигурено събитие те не са в състояние да упражняват трудова дейност. Твърдяното обстоятелство за реално упражнявана трудова дейност на свободна професия през периодите на временна неработоспособност съгласно болничните листове съставлява предвидена от закона пречка за получаване на парично обезщетение за временна неработоспособност. Щом жалбоподателката действително е упражнявала трудова дейност, то за нея е възникнало основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство съгласно избрания вид на осигуряването с подадената декларация до ТД на НАП на 21.04.2012 г. за възобновяване на трудовата дейност. На основание чл. 46, ал. 3 от КСО парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи. С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че оспорените административни актове са материално законосъобразни и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд София - град е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,