Решение № 5263 от 30.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 15010/2018 г.

Решение № 5263 от 30.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 15010/2018 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Агенция "Митници" е подала касационна жалба срещу решение № 473/05.11.2018 г. по адм. дело № 625/2018 г. по описа на Административния съд– Велико Търново, с което на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди е осъдена да заплати на "Ловико лозари" ЕАД със седалище Сухиндол сумата 17 958, 74 лева, представляваща обезщетение за претърпяната от дружеството имуществена вреда вследствие на отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление № 212/03.08.2017 г. на началника на Митница–Свищов, ведно със законната лихва, считано от 14.02.2018 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да бъде отхвърлен предявения иск. Ответникът "Ловико лозари" ЕАД със седалище и адрес на управление Сухиндол е поискал отхвърлянето на касационната жалба и присъждане на разноски пред касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за частична основателност на касационната жалба с аргумент, че съдът незаконосъобразно не е констатирал прекомерността на платеното адвокатско възнаграждение и е присъдил търсеното от ищеца обезщетение в пълен размер. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Административният съд е установил, че по отношение на "Ловико лозари" ЕАД със седалище и адрес на управление Сухиндол е издадено наказателно постановление № 212/03.08.2017 г. на началника на Митница–Свищов. Наказателното постановление било обжалвано от дружеството пред съда. С решение № 81/15.12.2017 г. по НAХД № 269/2017 г. по описа на Районния съд – Павликени наказателното постановление било отменено. Решението на районния съд било оставено в сила с решение № 43/14.02.2018 г. на Административния съд– Велико Търново. В производството пред районния съд дружеството било представлявано от адвокат Р. Димитров. Съгласно сключения между тях договор за правна защита и съдействие № 0201204 било уговорено възнаграждение в размер на 17 958, 74 лева. Възнаграждението било платено по банков път, видно от представеното банково бордеро от 13.11.2017 г. Въз основа на тази фактическа обстановка съдът приел, че по делото е доказано наличието на всички елементи от фактическия състав на отговорността на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди – отменено по предвидения в закона ред наказателно постановление, причинена вреда и причинна връзка между настъпилата за дружеството имуществена вреда и отменения акт. Издаденото по отношение на "Ловико Лозари" наказателно постановление на началника на Митница Свищов било отменено с окончателен съдебен акт. Заплатеното за защита от дружеството адвокатско възнаграждение било пряка и непосредствена последица от издаването на незаконосъобразното наказателно постановление. Съобразно Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от първа и втора колегия на Върховния административен съд административният съд приел, че ищецът следва да бъде обезщетен за понесената от него имуществена вреда. Със съставения акт за установяване на административно нарушение и издаденото наказателно постановление административният орган нарушил забраната да не се вреди другиму. Съдът счел за неоснователно възражението на ответника, че адвокатското възнаграждение е прекомерно, като изтъкнал, че наложената на "Ловико лозари" ЕАД имуществена санкция е в размер на 821 437 лева, поради което минималният размер на адвокатското възнаграждение съобразно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 17 958, 74 лева, колкото е и заплатеното от ищеца. Що се отнася до фактическата и правната сложност на административнонаказателното дело, те били ирелевантни за разглеждания спор. Митническият орган, извършил проверката, при която са констатирани акцизни стоки без заплатен акциз, и административнонаказващият орган, който издал наказателното постановление, били запознати със съдебни решения, с които е прието, че визираните в актовете акцизни стоки и помещения не са собственост на "Ловико Лозари" ЕАД, и въпреки това, в разрез с постановеното от съда по други дела, била извършена проверка на същите помещения, при което били установени същите количества и видове акцизни стоки. Според мотивите на административния съд, длъжностните лица на Агенция "Митници" съзнателно нарушили закона и правата на дружеството, така че то можело да претендира обезщетение в по–висок размер и за други вреди, а не само вредата, причинена със заплащането на адвокатското възнаграждение. Съобразно направената преценка съдът осъдил Агенция "Митници" да заплати на "Ловико лозари" ЕАД обезщетение за имуществена вреда в пълния претендиран размер от 17 958, 74 лева, ведно със законната лихва, считано от 14.02.2018 г. Касационната инстанция намира, че административният съд е направил законосъобразен извод за наличието на основанието по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на имуществената отговорност на ответника. Разходите на дружеството, свързани с ангажирането на адвокатска защита, представляват пряка и непосредствена последица от неправомерно издаденото наказателно постановление. Със заплащането на адвокатското възнаграждение дружеството понесло имуществена вреда, която подлежи на обезщетяване. Неоснователни са изложените от касационния жалбоподател доводи за недоказаност на имуществената вреда, тъй като нямало съвпадение между датата на сключване на договора за правна защита и съдействие и плащането на уговореното възнаграждение. Съгласно чл. 1, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, заплащането на възнаграждението по тази наредба е авансово и платимо към датата на сключване на договора за правна помощ. Законът за адвокатурата обаче като по–висок по ранг нормативен акт не предвижда, че клиентът е длъжен да заплати уговореното адвокатско възнаграждение в момента на подписване на договора. Това е въпрос на установените между адвоката и клиента договорни отношения и на тяхното изпълнение – при искови претенции като разглежданата има значение дали е платено, а не кога е платено адвокатското възнаграждение. Касационният жалбоподател неточно поддържа необоснованост на съдебното решение. Първоинстанционният съд не е допуснал логически грешки, каквито се свързват с това касационно основание. Направените в касационната жалба оплаквания представляват такива за нарушение на материалния закон, за което горната инстанция следи и служебно. Не може да се сподели преценката на административния съд, че възнаграждението на адвоката не е прекомерно, тъй като е определено в минимален размер, както и че фактическата и правната сложност на административнонаказателното дело не били относими към спора обстоятелства. Съдът не е съобразил Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите от първа и втора колегия на Върховния административен съд, според което съдът може да намали обезщетението, което присъжда, ако платеният адвокатски хонорар не е справедлив и обоснован. Неточна е направената от първоинстанционния съд констатация, че заплатеното адвокатско възнаграждение е минималното в случаите на процесуално представителство по административнонаказателни дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение. Съгласно в чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното възнаграждение е 300 лева. Макар да препраща към правилата за определяне на възнаграждението по чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 съобразно стойността на санкцията, разпоредбата на чл. 18, ал. 2 урежда минималния праг на възнаграждението. Независимо от високия размер на наложената имуществена санкция не може да се приеме, че делото, по което е обжалвано наказателното постановление, е с голяма фактическа и правна сложност, още повече, както е заявил процесуалният представител на "Ловико лозари",. при наличието на няколко дела, заведени от същия жалбоподател срещу наказателни постановления със сходен предмет, по които съдът се е произнесъл непротиворечиво. В производството пред районния съд с участието на адвокат Р. Димитров са проведени две заседания, а в касационното производство - едно съдебно заседание. Величината на материалния интерес не може да бъде определящ критерий относно размера на адвокатското възнаграждение, а следва да се съобрази и обема на действително извършената правна работа. В този смисъл е и произнасянето на Съда на Eвропейския съюз с решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16. Касационната инстанция приема, че справедливият и обоснован размер на адвокатското възнаграждение за всяка от двете съдебни инстанции следва да се определи в размер на 1000 лева или общо в размер на 2000 лева. Поради допуснатото противоречие с материалния закон при присъждане на дължимото на ищеца обезщетение решението на административния съд следва да се отмени за разликата над сумата 2000 лева до присъдения размер от 17 958, 74 лева, ведно със законната лихва. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск за сумата 15 958, 74 лева, ведно със законната лихва от 14.02.2018 г. В останалата част решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото разноските на страните следва да останат, както са направени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд