Решение № 5546 от 29.5.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от началника на отдел Оперативни дейности Велико Търново в ГД Фискален контрол в ЦУ на Националната агенция за приходите срещу решение 361/21.11.2022 г., постановено по адм. д. 622/2022 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка 11287/09.09.2022 г. на началника на отдел Оперативни дейности Велико Търново в ГД Фискален контрол в ЦУ на Националната агенция за приходите, с която на Любенов 2020 ЕООД, е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект павилион Антик Гардън, находящ се в с. Хотница, област Велико Търново, местност Кая Бунар, стопанисван от Любенов 2020 ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна «Любенов 2020» ЕООД изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Със заповед 11287/09.09.2022 г. на началника на отдел Оперативни дейности Велико Търново в ГД Фискален контрол в ЦУ на Националната агенция за приходите на Любенов 2020 ЕООД, е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект павилион Антик Гардън, находящ се в с. Хотница, област Велико Търново, местност Кая Бунар, стопанисван от Любенов 2020 ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Съобразно фактическите обстоятелства, изложени в заповедта, на 06.09.2022 г. в 12,10 часа е извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС павилион Антик Гардън, находящ се в с. Хотница, местност Кая Бунар, стопанисван от "Любенов 2020" ЕООД, като е констатирано, че търговецът в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба Н - 18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, е допуснало нарушение на същата, като не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство. При извършената контролна покупка на 2 айрана, всеки от които с цена 2, 50 лв., 200 гр. свински ребра на цена 3, 00 лв. за 100 гр., пилешко филе на скара 183 гр. на цена 3, 00 лв. за 100 гр., общо 5, 50 лв., всичко на обща стойност 16, 50 лв. заплатена в брой от проверяващия екип, преди легитимация, не е издадена фискална касова бележка от въведеното в обекта фискално устройство. След легитимация на органите по приходите е издаден дневен финансов Х отчет от фискалната памет на ФУ с 000242/06.09.2022 г. и са засечени паричните средства в касата на проверявания обект, при което е установено разчетена касова наличност от ФУ 0 лв., фактическа наличност 552 лв., съгласно опис на паричните средства, изготвен от управителя, въведена сума в касата 0.00 лв., изведени пари от касата 0.00 лв., установена е положителна касова разлика в размер на 552 лв. Изведен е отчет от контролна лента на електронен носител за 13.08.2022 г. и за 06.09.2022 г., от който се установява, че няма регистрирани продажби. За резултатите от проверката на основание чл. 110, ал. 4, във връзка с чл. 50, ал. 1 от ДОПК е бил съставен протокол за извършена проверка. Първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена в нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, доколкото посочените мотиви относно срока на наложената принудителна административна мярка са бланкетни. Приел е за безспорно, че в процесния търговски обект е функционирало регистрирано в НАП ФУ, поради което е необосновано твърдението, че в този обект не е създадена организация за правилно отчитане на продажбите, от което следва и неотносимостта на аргумента, че е необходимо време такава да бъде създадена. Приел е, че в заповедта и в материалите по делото липсват данни дружеството да е извършвало други нарушения от процесния вид, или най-общо свързани с отчитане на продажбите. С оглед съобразяване на принципа на съразмерност, съгласно който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Решението е неправилно. При правилно установени факти, първоинстанционният съд е формирал неправилни правни изводи. По делото липсва спор относно извършеното нарушение. Установено е, че при извършена на проверка на 06.09.2022 г. в 12,10 часа е извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС павилион Антик Гардън, находящ се в с. Хотница, местност Кая Бунар, стопанисван от "Любенов 2020" ЕООД, като е констатирано, че търговецът в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба Н - 18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, е допуснало нарушение на същата, като не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство. При извършената контролна покупка на 2 айрана, всеки от които с цена 2, 50 лв., 200 гр. свински ребра на цена 3, 00 лв. за 100 гр. и пилешко филе на скара 183 гр. на цена 3, 00 лв. за 100 гр., общо 5, 50 лв., всичко на обща стойност 16, 50 лв. заплатена в брой от проверяващия екип, преди легитимация, не е издадена фискална касова бележка от въведеното в обекта фискално устройство. След легитимация на органите по приходите е издаден дневен финансов Х отчет от фискалната памет на ФУ с 000242/06.09.2022 г. и са засечени паричните средства в касата на проверявания обект, при което е установено разчетена касова наличност от ФУ 0 лв., фактическа наличност 552 лв., съгласно опис на паричните средства, изготвен от управителя, въведена сума в касата 0.00 лв., изведени пари от касата 0.00 лв., , установена е положителна касова разлика в размер на 552 лв. Изведен е отчет от контролна лента на електронен носител за 13.08.2022 г. и за 06.09.2022 г., от който се установява, че няма регистрирани продажби. При тези данни и при отсъствие на ангажирани доказателства в обратната насока, правилно административният орган е приел, че са налице предпоставките по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. При така установените обстоятелства несъмнено се установява изпълнението на предпоставките за налагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС, като съобразно посочения текст принудителната административна мяка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ. От събраните по делото доказателства се установява неспазването на задължението по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, съгласно който всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Съобразно нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС налагането на принудителната административна мярка е независимо от предвидената глоба или имуществена санкция. На административния орган не е предоставена възможността да преценява определени обстоятелства, при които да наложи мярката или пък други обстоятелства, при наличието на които да не я наложи. Единствената преценка, която притежава административният орган е тази по отношение на срока на принудителната административна мярка, която преценка е била направена правилно от този орган с оглед на вида на извършеното нарушение. Неправилни са изводите на първоинстанционния съд, че липсват мотиви относно срока на наложената принудителна административна мярка. Изложените мотиви са свързани както с необходимостта от налагане на мярката, така и с нейния срок. Административният орган е съобразил вида на упражняваната дейност, стоките и услугите, които се предлагат за продажба, установената положителна касова разлика на паричните средства в размер на 552 лв. Съобразено е и обстоятелството, че от отчета от контролна лента на електронен носител за 13.08.2022 г. и за 06.09.2022 г. се установява, че няма регистрирани продажби. Срокът на принудителната административна мярка е правилно определен при съотнасяне на обстоятелството на продажбата, за която не е бил издаден фискален касов бон в размер общо на 16, 50 лв. и установената положителна касова разлика в размер на 552 лв. С оглед съобразяване на мотивите, съдържащи се в решение на Съда на Европейския съюз от 4 май 2023 г. по дело С-97/21, тази съдебна инстанция отчита и обстоятелството, че от събраните по делото доказателства не се установява обстоятелството за извършеното административно нарушение на търговското дружество да е бил съставен АУАН, съответно да е било издадено наказателно постановление. От страна на касатора е направено искане за присъждане на разноски, което с оглед на изхода на спора е основателно. На Националната агенция за приходите следва да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции общо в размер на 270 лв., представляващи възнаграждение за юрисконсулт за всяка от съдебните инстанции в размер на 100 лв. и внесена държавна такса в размер на 70 лв. Съдът съобразява липсата на фактическа и правна сложност на спора, като размерът на възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определен в минималния му размер съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, и при направено възражение за прекомерност от ответната страна по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение