Решение № 14 от 5.1.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4692/2025 г.

Образувано е по касационна жалба на Н. К. А. от гр.Пловдив, чрез адв. Белчева, срещу Решение 589 от 17.01.2025 г., поправено с Решение 735 от 22.01.2025г., постановени по адм. дело 2377/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, допуснати нарушения на съществени процесуални правила и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени Решение 2153-15-285 от 04.10.2024г. на Ръководител ТП на НОИ Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу разпореждане [номер] по Протокол NO1205 от 31.05.2024г. на Ръководител на ПО при същото поделение на НОИ. Претендира разноски. Ответникът Директор ТП на НОИ Пловдив, чрез гл. юриск. Вълчанова, оспорва така подадената касационна жалба и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отхвърли жалбата на А., първостепенният съд е приел, че органът правилно е приел, че са налице условията на материалния закон за отпускане на поисканата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, респ. на са били налице условията за отмяна на акта на долустоящия орган, поради направено оттегляне на заявлението за пенсиониране. Настоящият касационен състав намира този извод за законосъобразен. Фактическата обстановка е правилно установена, а и няма спор за нея между страните. Спорът се концентрира само върху правилното приложение на материалния закон, и по-специално на института на чл.56 АПК. Не е спорно, че А. е входирала заявление от 20.11.2023г. (чрез Германския осигурителен институт на 06.11.2023г.) за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. След преценка от пенсионния орган в ТП на НОИ- Пловдив, с уведомително писмо от 16.04.2024г. на заявителят е посочено, че не достига стаж от 2 г., 7 м. и 9 дни, който може да бъде закупен по реда на чл.9а ал.2 КСО. След като А. изпълнила това изискване, Ръководител ПО се произнесъл по заявлението и, като отпуснал поисканата пенсия с разпореждане [номер] по Протокол NO1205 от 31.05.2024г. С жалба от 13.09.2024г. до горестоящия административен орган, А. настояла за отмяна на разпореждането, като с оспорването заявила, че се позовава и на чл.56 ал.1 АПК. Ответникът по касация обаче намерил жалбата за неоснователна и я отхвърлил с решението си от 04.10.2024г. При тази фактическа обстановка заявителят подал и жалбата си до съда, който обаче не намерил основание за отмяна на контролираните от него актове на Директор ТП на НОИ и разпореждане на пенсионния орган. С касационната си жалба А. настоява, че позоваването на нормата на чл.56 ал.1 АПК има за последица десезиране на органа с входираното заявление, респ. води до извод за прекратяване на производството пред административния орган. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че така наведеното основание не обосновава извод за отмяна на обжалваните актове, респ. за незаконосъобразност на съдебното решение на първата инстанция. Правилото на чл.56 ал.1 АПК гласи, че Административният орган прекратява производството по искане на страната, по чиято инициатива то е започнало, освен ако в закон е предвидено друго. Това правило за поведение обаче се намира в раздел I-ви на АПК Индивидуални административни актове, респ. е приложима за всички производства пред административни органи, освен ако в специален закон не е посочено друго. Доколкото в КСО няма специални правила за прекратявана на производството по заявлението за отпускане на пенсия(което е различно от основанията за прекратяване на вече отпуснатата пенсия), то приложими са били общите правила на АПК. Доколкото искането за оттегляне на заявлението е било направено след произнасяне на пенсионния орган, респ. едва с жалбата пред горестоящия административен орган, то приложими са били правила на чл.117 КСО, а при липса на уредба тези на чл.81-98 АПК. В КСО няма специална уредба, касателно направеното с жалбата оттегляне на заявлението от 06.11.2023г., но общата процесуална такава в АПК също не дава възможност на Ръководителя на ТП на НОИ да зачете направеното изявление, след като в Глава Шеста не е налице препращане към правилото на чл.56 ал.1 АПК, а е налице възможност само за оттегляне на подадената жалба по административен ред(чл.88 ал.1, т.4 АПК). Действително новелата на чл.91 ал.1 АПК дава принципната възможност на издалия акта административен орган да го оттегли, но това преразглеждане е изцяло в прерогативите на този орган, респ. той може да го направи, но не е задължен за това( административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени, или да издаде съответния акт ). След като това не е било направено от органа, то горестоящият административен орган не може да отмени акта и прекрати производство по заявлението на А., поради неупражняване на тази възможност от долустоящия орган, още повече че чл.117 ал.3, изр. второ КСО ясно сочи, че С решението ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането, пред каквато хипотеза безспорно не сме изправени. Или следва да се обобщи, че направеното с жалбата на А., подадена след издаване на обжалвания акт на пенсионния орган искане по чл.56 ал.1 АПК за оттегляне на заявлението за пенсиониране не може да бъде разгледано и уважено, тъй като е направено след произнасяне с акт по същество на Началник отдел Пенсии, т.е. след приключване на това производство(в този смисъл и Решение 5992 от 19.04.2019 г. на ВАС по адм. д. 13607/2018 г., VI о.). Т.е. това искане има смисъл и законова логика само до момента на издаване на разпореждането, поради което то е и неприложимо в производството по обжалване по административен ред. Правилото на чл.91 ал.1 АПК е отделна, друга възможност, различна от тази по чл.56 АПК, която обаче се упражнява по преценка на долустоящия орган, издател на обжалвания по административен ред акт, т.е. той не може да бъде задължен да я упражни, като например съобрази волята на заявителя, че не желае повече да се ползва от признатите му с разпореждането права. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По разноските. С оглед изхода, разноски са дължат на НОИ, за която страна се констатираха те да са в размер на общо 100 лева, за осъществената защита от юрисконсулт. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,