Решение № 4915 от 13.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11146/2024 г.

Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на ПЕТРОЛ АД , ЕИК 831496285, със седалище в гр. Ловеч чрез адв. А. Вичев от САК против решение 1082 от 20.09.2024г., постановено по адм. дело 153/2024г. по описа на Административен съд Ямбол. Излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва извода на съда, че вредите са причинени не от отменен административен акт, а от разпореждането за неговоото предварително изпълнение, поради което не са в пряка причинно-следствена връзка със заповедта за налагане на ПАМ. Иска отмяна на решението и постановяване на решение, с което исковете да бъдат уважени. Прави искане за присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции. Ответната страна Националната агенция за приходите, чрез процесуалния си представител юрк.Д. Колева в депозиран писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Подадена е и частна жалба от Националната агенция за приходите против определение 1189 от 16.10.2024г., постановено по делото, с което е отхвърлена като неоснователна молбата за изменение на решението в частта за разноските. С частната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Частният жалбоподател прави искане за отмяна на определението и постановяване на друго определение по същество на спора, с което да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размера, определен в чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредбата за минимални размери на адвокатските възнаграждения. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд , трето отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна. Производството пред АС- Ямбол е образувано по искова молба на ПЕТРОЛ АД срещу Национална агенция за приходите-гр. София за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 23 317,49лв. , изразяващи се в пропуснати ползи в размер на приходите, които ищецът е пропуснал да получи от запечатания търговския обект - бензиностанция 1132, находяща се в с.Лозенец, общ.Стралджа, ул. Георги Димитров 10 въз основа отменена по съдебен ред като незаконосъобразна заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-545-0345933/22.10.2019 г. Вредите се претендират за периода на запечатването от 25.10.2019 г. - 08.11.2019 г., ведно със законната лихва върху претендираното обезщетение, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и сумата в размер на 2235,43 лева - законна лихва върху претендиралото обезщетение, считано от 26.07.2023 г. (датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на незаконосъобразния акт) до датата на подаване на исковата молба. Предявена е и претенция за обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразен административен акт в размер на 2 000лв., ведно със законната лихва върху тази сума в размер на 191,74лв., считано от 26.07.2023 г. до датата на подаване на исковата молба. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил предявените обективно съединени искове. Постановеното решение, в частта, с която е отхвърлен искът за обезщетение за причинени имуществени вреди е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Съдът е изложил мотиви, че искът е допустим и е предявен срещу надлежен ответник. Но е приел, че по делото не е доказано, ищецът да е претърпял имуществена вреда в посочения размер от отменения незаконосъобразен акт, както и наличието на причинна връзка между отмененото незаконно принудително изпълнение и претърпяната вреда. Първоинстанционният съд е извел правен извод, че запечатването на търговския обект и забраната за достъп до него в процесния периода 25.10.2019 г.-08.11.2019 г. са извършени въз основа на разпореждането за предварителното изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) ФК-545-0345933/22.10.2019 г. на началник отдел "Оперативни дейности"-Бургас, а не въз основа на самата заповед, която е била отменена и не е породила правно действие. Настоящата инстанция не споделя правните изводи на първостепенния съд, че е налице отменен административен акт, който не е причина за запечатването на търговския обект , а актът въз основа на който е извършено запечатването/ разпореждането за предварителното изпълнение на ЗППАМ / не е отменен, т.е. при всички положения липсва един от елементите на фактическия състав, което води до неоснователност на исковата претенция. Видно от доказателствата по делото, с Решение 225/01.12.2022 г. постановено по адм.дело 558/2019 г. по описа на Административен съд-Ловеч, оставено в сила с Решение 8140/26.07.2023 г. по адм.дело 1626/2023 г. на ВАС е отменена като незаконосъобразна Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) ФК-545-0345933/22.10.2019 г. на началник отдел "Оперативни дейности"-Бургас на основание чл.186, ал.1, т.1, б."г" ЗДДС на Петрол АД е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) - запечатване на търговски обект, стопанисван от дружеството бензиностанция 1132, находяща се в село Лозенец, община Стралджа, ул. Георги Димитров 10, както и забрана на достъпа до него на основание чл.187, ал.1 от ЗДДС за срок от 14 дни. Действително, в производството по чл.188 ЗДДС във връзка с чл.60 АПК, когато при наличие на материално-правните предпоставки, посочени в чл.60, ал.1 АПК в административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, което разпореждане се обжалва пред съда в тридневен срок от съобщаването му и жалбата се разглежда незабавно в закрито заседание, приключващо с окончателен съдебен акт. Не е спорно, че в случая в отменената ЗПАМ е допуснато предварително изпълнение на наложената принудителна административна мярка, като е посочено запечатването да се извърши непосредствено след връчването на заповедта. Елемент от фактическия състав на чл. 204 от АПК е увреждащият административен акт да е отменен. В конкретния случай, увреждащият акт е актът, с който е наложена ПАМ, който е отменен. Допуснатото предварително изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ подлежи на самостоятелен съдебен контрол, но не е актът с който се налага административната мярка. Разпореждането на административния орган за допускане на предварително изпълнение няма самостоятелно съдържание, тъй като то не предписва задължения за адресата на акта. Запечатването на обекта и забраната за достъп до него са предписани в отменената ЗПАМ, а не произтичат самото разпореждане, с което само времево се посочва кога да бъдат извършени тези действия. Освен това, обжалването на това разпореждане създава само вероятност за отмяната му, в случай, че са налице предпоставките по чл.60, ал.1 от АПК. Обстоятелството дали разпореждането за допускане на предварително изпълнение на административния акт е обжалвано и съответно отменено или не, не е относимо към неговата законосъобразност. При това фактическо положение, съдът като е приел, че отменената ЗПАМ не е в пряка причинно-следствена връзка с причинените имуществени вреди, неправилно е приложил материалния закон. За пълнота следва да се отбележи, че всъщност касационният жалбоподател е обжалвал разпореждането пред АС-Ловеч, който го е изпратил по подсъдност на АС-Ямбол. След повдигнат спор за подсъдност, ВАС с определение N16302 от 29.11.2019г. по адм.д. N 12817/2019г. е определил, че компетентен да разгледа спора е АС-Ловеч. Към този момент, обаче, наложената принудителна мярка вече е изпълнена и жалбата против разпореждането за допускане на предварително изпълнение на процесната заповед е оставена без разглеждане поради отпаднал правен интерес и производството по делото е прекратено с Определение N 1073 от 09.12.2019г. по адм.д. N 510 по описа на Ас-Ловеч за 2019г. Основателно е възражението на касатора, че според мотивите на съда, в хипотезата на вреди от незаконосъобразен адмнистративен акт, който съдържа разпореждане за допускане на предварителното му изпълнение, то тези вреди винаги ще са причинени именно от това разпореждане, а не от самия акт. Подобен извод е необоснован и неправилен поради противоречие с материалния закон, конкретно с разпоредбата на чл.204, ал.1 от АПК, съгласно която иск за обезщетение за вреди може да се предяви след отмяната на административния акт. Налице е и втората предпоставка - засягане на имуществената сфера на търговското дружество, което обуславя основателност на претенцията за обезщетение. Имуществената вреда, претърпяна в конкретния случай от ищеца, се изразява в невъзможността дружеството да осъществяват дейност от момента на допуснатото предварително изпълнение на заповедта до нейната отмяната. Незаконосъобразно ищецът е бил лишен от възможността да упражнява дейността си, понасяйки вреди под формата на пропуснати ползи, които от датата на допуснатото предварително изпълнение на заповедта до отмяната й са доказани. В този период от време със сигурност биха били реализирани приходи, като в тази връзка неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция за обезщетение за имуществени вреди като е изложил мотиви, че освен неоснователна, същата е и недоказана, тъй като не е установен точния им размер. По делото е назначена, изслушана и неоспорена от страните съдебно- икономическа експертиза, за да се установи колко би бил прихода за периода от 14 дни, в които обектът е бил запечатан на база изчисления среднодневен приход. Вещото лице е посочило точен размер на пропуснатите приходи за периода на преустановяване на дейността на касатора, т.е. периода, за който обектът е бил запечатан- 25.10-08.11.2019г. , използвайки данни за база за сравнение с приходите за периода 25.10-08.11.2018г. и с периода преди запечатване на обекта 01.10.-23.10.2019г. Неправилно, съдът е приел, че независимо от разглежданите варианти и ползваната база за сравнения, по която се изчислявят приходите, които биха били реализирани през дните когато обекта е бил запечатан, се касае за вероятности, а не за точно определени суми. По тази причина, неправилно е стигнал до извод, че не се касае за пропуснати ползи, които безспорно и безусловни биха били претърпени от дружеството и то в конкретно установен размер. В заключението си експерта посочва, че среднодневният приход, който ищецът е реализирал на бензиностанция 1132, в с.Лозенец, общ.Стралджа, ул. Георги Димитров 10 за периода 01.10.2019 г.-23.10.2019 г. е 1678,06 лв. и на база на така изчисления среднодневен приход, за периода от 14 дни, през който обектът е бил запечатан, приходът би бил в размер на общо 23492,84 лв. Тази стойност е в размер, по-висок от предявения от касатора размер от 23 317.49 лв. Не са необходими други доказателства с оглед установените по делото факти, заключението на съдебно счетоводната експертиза и таблиците към нея, както и това, че при обичайното развитие на нещата напълно обосновано може да се очаква сигурното реализиране на твърдяната печалба, ако не е била издадена незаконосъобразната заповед за налагане на ПАМ. След като вещото лице е посочило, че за същия период от 14 дни за предишната година , както и за периода, предшестващ затварянето на обекта, същият е реализирал приблизително едни и същи приходи, логично е да се приеме, че и за процесния период, в който поради административна принуда бензиностанцията е била затворена, този доход е пропуснат. По делото не е установена никаква друга обективна или субективна причина, поради която обектът да е бил затворен в предходни периоди. При тези съображения необоснован се явява изводът на съда, че пропуснатата полза, изчислена от вещото на базата на средните обороти за 14 дни, не е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт. Решението следва да бъде отменено в тази част и спорът да бъде решен по същество с уважаване на претенцията в размер на 23 317, 49 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. В останалата му част решението следва да бъде оставено в сила. Недоказан се явява и иска за присъждане на неимуществени вреди, изразяващи се в накърнена търговска (корпоративна) репутация на Петрол ЕАД. Разпитаният за установяване на това обстоятелство свидетел не посочва под каквато и да е форма да е била накърнена тази репутация При липса на установени и доказани по основание неимуществени вреди, то не може да бъде определен по справедливост и техния размер, поради което правилно тази претенция е отхвърлена като неоснователна. Претенцията на ищеца за присъждане на разноски в исковото производство е основателна и следва да бъде уважена. Пред касационната инстанция не са представени доказателства за сторени разноски, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на дружеството сумата от 3 000лв., представляваща адвокатско възнаграждение за първата инстанция съгласно приложена фактура съразмерно с уважената част от иска , депозит за ВЛ в размер на 600 лева. и 150лв.- внесени държавни такси. Частната жалба на НАП против Определение N 1189 от 16.10.2024г., с което е оставена без уважение молбата за присъждане на разноски предвид изхода на спора пред касационната инстанция е неоснователна и определението следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение