Решение № 12951 от 12.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6686/2011 г.
ВАСПетчленен състав12.10.2011 г.докладчик Ваня Пунева
Диспозитив
Отхвърля искането на "Трансиск" ЕООД - гр. София, подадено чрез управителя му Албена Михайлова, за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК на влязлото в сила решение № 10320 от 2.08.2010 г., постановено по адм. дело № 3853 от 2010 г. на Върховния административен съд. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 12951 от 12.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6686/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане на "Трансиск" ЕООД от гр. София, подадено чрез управителя Албена Стоянова Алексиева, за отмяна на влязло в сила решение № 10320 от 2.08.2010 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. дело № 3853 от 2010 г., с което е отменено решение № 39 от 2.02.2010 г., постановено по адм. дело № 812 от 2009 г. от Административния съд - гр. Велико Търново, в частта, в която е отменен РА № 900065 от 30.07.2009 г., потвърден с решение № 438 от 01.10.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново. Като основание за отмяна в искането се сочи чл. 239, т. 1 АПК - наличието на нови писмени доказателства: факсово писмо от 6.02.2006 г., пратено от австрийските адвокати до "Враца комерс" ЕАД; факсово писмо от 7.05.2007 г.; искане за корекция на предявено вземане, подадено на 9.02.2002 г. по делото за несъстоятелност; решение № 4 от 11.01.2010 г. на САС по гр. дело № 1077 от 2010 г.; писмо от 4.03.2009 г., изпратено от съда в Грац до Софийския апелативен съд; първоначалното завеждане на претенцията от 22.08.2002 г.; съобщение от синдика до съда в Грац и предишния собственик "Транскомплект", с което се признава частично вземането до определен размер. Счита се, че ако са разполагали с тези доказателства, са могли да установят коренно различна фактическа обстановка по делото, която би довела до други правни изводи. Това е така, тъй като представата им за тежкото състояние на "АЕ Енергетик" Гмбх - гр. Грац, е била бегла. Независимо че доказателствата, посочени под № 6 и 8, са представени в производството по делото, разгледани без останалите доказателства, които са им били предадени на 2.03.2011 г., те не могат да обусловят сигурен извод, че длъжникът е обявен в несъстоятелност. Ответната страна, в писмено становище, счита молбата за отмяна за неоснователна. Върховният административен съд - петчленен състав, намира искането за допустимо - подадено срещу влязло в сила решение и в срока по чл. 240, ал. 1 АПК. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Разпоредбата има предвид нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяване на влязлото в сила решение, но не са били известни на страната. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност съдебният акт да е неправилен, като страната трябва да не е знаела за новите факти, макар да е положила добра грижа за защита на интересите си в хода на съдебното производство. Новите обстоятелства трябва да са съществували към момента на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество. Обстоятелствата, съответно установяващите ги доказателства, трябва да са от съществено значение за делото. От такова значение са доказателствата за юридическите или доказателствените факти, които, в случай че бъдат установени, биха могли да доведат до различно разрешаване на спора - предмет на делото. В разглеждания случай цитираните доказателства, които се сочат като нови такива, не представляват нови писмени доказателства в посочения по-горе смисъл. Две от доказателствата - пореден № 6 и 8, са представени в хода на процеса. Освен това по делото са налице писмени доказателства, които установяват факта, че производството по несъстоятелност на австрийския длъжник е било известно на молителя и това е установено още в хода на ревизионното производство. Отмяната на влезли в сила съдебни актове не е стадий от съдебно-административния процес, а самостоятелно извънинстанционно производство, като неговото приложение е строго очертано от разпоредбата на чл. 239 от АПК. Твърдяното в конкретния случай основание по чл. 239, т. 1 дава защита за онази страна по делото, спрямо която е постановено решение, което тя счита за неправилно поради обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящия процес. За да е налице това основание, страната трябва да е твърдяла в хода на процеса за наличието на нови факти и обстоятелства, но да не е разполагала с доказателства за тяхното съществуване, и да е положила усилия да се снабди с такива доказателства. Тези предпоставки в конкретния случай не са налице. Дори представеното съдебно решение по гр. дело № 1077 от 2007 г. на СГС, в което е обсъждан въпросът за процедурата по несъстоятелност на австрийското дружество, не би могло да се приеме като ново писмено доказателство за този факт, още повече че както се посочи по-горе в решението налице други писмени доказателства, установяващи, че този факт е бил известен на страните. По изложените съображения искането за отмяна се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено, водим от което и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - петчленен състав,