Решение № 8529 от 7.9.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Цертус" ЕООД, против решение 6729/11.11.2022г. постановено по адм. дело 4544/2020г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) Р-22221519001017-091-001/18.11.2019 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция по приходите (НАП) - София, потвърден с Решение 512/01.04.2020 г. на директора на дирекция ОДОП София при Централно управление (ЦУ) на НАП, относно установените задължения за ДДС в размер на 13 949,76 лв. и лихви от 3 873,13 лв. и "Цертус" ЕООД е осъдено да заплати направените по делото разноски. Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл.209, т.3 АПК. Позовава се на практика на Съда на Европейския съюз (СЕС). Моли за отмяна на решението и и уважаване на жалбата срещу ревизионния акт. Претендира разноски. Ответникът Директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при ЦУ на НАП чрез процесуален представил в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба и моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град е бил РА Р-22221519001017-091-001/18.11.2019 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 512/01.04.2020 г. на директора на дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който в тежест на дружество "Цертус" ЕООД са установени задължения по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за ДДС в размер на 13 949,76 лв. и лихви от 3 873,13 лв. по фактури, издадени от "Интербар трейдинг БГ 2011" ЕООД, "Галактика корпорейшън" ЕООД, "БГ импорт експорт 80" ЕООД, "Вам плюс" ООД и "Топ реставрейшън тим" ЕООД. Предмет на фактурите са стоки - картички, класьори, папки с фирмен дизайн, бланки, печат, комплект рекламна химикалка писалка с лого, надпис на сувенири, хартия, папки и други рекламни материали и услуги оптимизация, анализ и актуализация на сайта на ревизираното лице и страницата му в платформата фейсбук. След извършена проверка съгласно разпоредбата на чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдът е потвърдил валидността на РА приемайки, че същият е издаден от компетентен орган по приходите по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК, в резултат от надлежно възложена ревизия и в предвидената от закона форма, съгласно чл. 120 ДОПК. От процесуална страна не са констатирани съществени нарушения в хода на ревизионното производство, водещи до отмяна на акта или нарушаващи правото на защита на ревизираното лице. По делото е назначена ССЕ, чието заключение е обсъдено и кредитирано при постановяване на решението. В заключението си вещото лице е анализирало представените от ревизираното лице доказателства и е посочило, че "Цертус" ЕООД има правилно заведена счетоводна отчетност, няма данни обаче за счетоводното отразяване при доставчиците. Единствено "Топ реставрейшън тим" ЕООД е публикувало годишен финансов отчет и е дало обяснения във връзка с настоящата ревизия, които сочат, че доставчикът не е издал нито една от спорните фактури. Декларирано е, че фактурите, издавани от дружеството, вървят в последователност от 01 нагоре и към момента не е достигната номерация, фигурираща в процесните фактури. За да обоснове законосъобразност на атакувания РА съдът е посочил, че не са представени договори за доставка на стоките, предмет на спорните фактури както и заявки за закупуване на съответните стоки, липсва търговска кореспонденция между ревизираното лице и доставчиците. Съобразил е, че са представени приемо-предавателни протоколи и стокови разписки, но е посочил, че ценени в съвкупност с останалите събрани доказателства, не са годни да обосноват извод за реалност на спорните доставки. Съдът е обърнал внимание на липсата на индивидуализация на лицата подписали документите за предаването на стоките, както и на обяснението дадено от ревизираното лице, че транспорт не е ангажиран, а доставките са извършвани на ръка. Приел е, че последното твърдение се разколебава от обстоятелството, че адресите на дружествата са в различни райони на населеното място, предвид което няма как да бъдат пренесени на ръка, а следва да се извърши с определен транспорт. Съдът е сметнал, че при съвкупната преценка на доказателствата не се удостоверява действителност на извършените доставки на стоки от страна на дружествата-доставчици. Аналогична е установеността и касателно фактурираните услуги. Съдът е приел, че следва да бъде удостоверен резултатът от тях при получателя или да бъдат представени доказателства за използване на полученото. Констатирано е, че в издадените фактури с предмет услуги и в приемо-предавателните протоколи не са описани единичните цени, а са вписани общите суми. Съдът е счел за неустановена достоверността на датите фигуриращи в протоколите. Обсъдил е, че фактурираните услуги са с предмет поддръжка на сайт и страница във фейсбук и представляват компютърни услуги, за извършването, на които са необходими компетентност и професионални знания, данни за наличието на каквито при доставчиците, не са налице по делото. Съдът е намерил, че от ангажираните доказателства се установява само формално документиране на спорните доставки между ревизираното лице и сочените за негови доставчици дружества, но не и реалното осъществяване на тези доставки на услуги. Обжалваното решение на Административен съд София-град е валидно, допустимо и правилно. Установените факти от първоинстанционния съд са основани на доказателствата по делото при стриктно разпределение на доказателствената тежест и указания към страните. Изслушаната по делото експертиза е категорична, че воденото от ревизираното дружество счетоводство е редовно. Заключението на вещото лице се базира на приложените доказателства, от които се установява, че ревизираното дружество е осчетоводило процесните фактури. Не са налице данни за счетоводното отразяване при доставчиците. При оспорени доставки на стоки в хода на ревизията, първата предпоставка за признаване правото на данъчен кредит е доказването с безспорни за това доказателства, стоката да е предадена от доставчика на получателя. Свързано с това доказване е установяването на възможността на доставчика да достави стоки от вида на фактурираните, транспортирането на стоките и тяхното съхраняване до периода на последващата им продажба. Тук следва да се посочи, че надлежното осчетоводяване на една стопанска операция не означава автоматично, че тя действително е осъществена. Обоснован на събраните доказателства е извода на съда, че само въз основа на представените по делото фактури, приемо-предавателни протоколи и стокови разписки, не може да се приеме за доказано реално предаване на стоки от вида на фактурираните от доставчиците на ревизираното дружество, тъй като по делото е останал неизяснен механизма на доставките. Съдът правилно е разграничил основанията за издаване на стоковите от складовите разписки. По отношение на първите е посочил, че са основание за доставчика да издаде фактура, тъй като той се е задължил да предаде стоката, а складовата разписка документира постъпленията на материални активи (на стоките) в склада при получателя, т.е. с нея се задължава материално-отговорното лице, получило стоките при купувача, което показва, че те реално са получени във фирмата и доставката не е фиктивна. Стоковите разписки, с които се твърди стоките от "Топ реставрейшън" ЕООД и "Интербар трейдинг БГ 2011" ЕООД да са получени от ревизираното лице, съдържа подписи на лица, които обаче не са индивидуализирани в документа нито с имена, нито с длъжности. Отделно от изложеното по делото не е установена материална и складова обезпеченост на доставчиците, а в хода на ревизията е установено, че доставчиците не са намерени на посочените адреси, не са подавали ГДД и финансови отчети, което е индиция, че не са развивали реална стопанска дейност. Както бе изложено по-горе, соченият като доставчик "Топ реставрейшън тим" ЕООД е дал подробни писмени обяснения и декларация, съгласно които доставчикът не е издал нито една от спорните фактури. Така установените факти правилно са преценени от първоинстанционния съд, че разколебават доказателствената стойност на представените единствено от ревизирания субект доказателства. Предвид изложеното, обоснован на събраните доказателства е извода на АССГ, че по фактури с предмет различени видове стоки, реалността на доставките не е доказана. Правилно е установено от първоинстанционния съд, че по фактури, с предмет компютърни услуги, други доказателства, освен процесните фактури, договори и фискален бон, не са представени. В случая, обаче представените договори са с бланкетно съдържание, същите са подписани, с положени печати, но без посочени имена и длъжности на подписалите ги лица. Аналогично е положението и с приемо-предавателните протоколи и отчети за извършените дейности. Установено е още, че фактурите не са включени в дневници за продажба на доставчиците и справки декларации по ЗДДС. При липса на доказателства за извършване на фактурираните услуги от сочените доставчици, реалността на доставките не е доказана. Действително и приходните органи и съдът са изложили мотиви относно липсата на кадрови, материален и технически ресурс на доставчиците да доставят стоки и да извършат услуги от вида на фактурираните, което е в разрез с възприетата от ВАС и СЕС съдебна практика, според която не следва в тежест на получателя по доставките да се вменява в отговорност действията или бездействията на доставчиците в този смисъл са решения по дела С-324/11 (Gabor Toth), както и решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11 (Mahageben kft и P. David), макар, че в интерес на получателя по издадените му фактури е да докаже положителният факт на тяхното фактическо извършване. В случая, обаче правото на данъчен кредит не е отказано само поради това, че доставчиците не са разполагали със стоки от вида на фактурираните, а по отношение на услугите, само поради това, че доставчиците не са разполагали с кадрова обезпеченост за извършването им, а поради липса на убедителни доказателства по пряката доставка за предаване на стоки и извършване на услуги, като липсата на материален ресурс за извършване на доставките на стоки и технически и кадрови ресурс за извършване на доставките на услуги е ценено само като косвено доказателство в подкрепа на извода за липса на реални доставки. Данъчнозадълженото лице, което се позовава на правото на приспадане следва да установи реалното осъществяване на доставките. Позоваването на практиката на Съда на ЕС не освобождава националния съд от задължението да прецени доказателствата за наличие на предпоставките за признаване на данъчния кредит по ЗДДС, първата от които е осъществяване на доставките на стоки и услуги по спорните фактури. Такова доказване жалбоподателят не е извършил пред съда по същество. Както обосновано е приел първоинстанционният съд, в случая не става дума за отказ на данъчен кредит поради поведение на доставчиците, за което жалбоподателят не отговаря. Ако процесните доставки са реално извършени и отношенията между ревизирания субект и неговите доставчици са се развили по начина, по който се твърди, то самият получател по доставките следва да притежава доказателства за това. Правото на Европейския съюз не съдържа правила относно преценката на доказателствата за осъществяване на доставките, като националните съдилища прилагат правилата на националното доказателствено право при преценката настъпило ли е данъчно събитие. Такава преценка в случая първоинстанционният съд е извършил задълбочено и при правилна преценка на доказателствата поотделно и в съвкупност. Предвид изложеното съдебното решение не е постановено при пороците, посочени в касационната жалба. Съдът е обсъдил подробно възраженията на жалбоподателя (настоящ касатор), като мотивите се възприемат изцяло от настоящата инстанция /чл.221, ал.2, in fine АПК/. Достигайки до същите изводи и отхвърляйки оспорването срещу посочения ревизионен акт, Административен съд София-град е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което не следва да бъде касирано. При този изход на делото и съобразно нормата на чл. 143 АПК във връзка с чл. 161 от ДОПК основателна се явява претенцията на ответния административен орган, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в посочения в пледоарията размер 2004,- лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,