Решение № 15271 от 13.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8798/2010 г.

Решение № 15271 от 13.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8798/2010 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на лечебното заведение "ДКЦ-II-Плевен" ЕООД, гр. Плевен, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно адвокат Таня Георгиева от същия град, срещу решение № 321 от 25.05.2010 г. по адм. дело № 287/2010 г. на Административен съд - гр. Плевен. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От данните по делото е видно, че за 2009 г. "ДКЦ-II-Плевен" ЕООД и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) са сключили договор за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ на 25.03.2009 г. (договор № 150486), а в началото на същия месец - на 04.03.2009 г. - на лечебното заведение е връчен протокол № 71 с прогнозни регулативни стандарти за първото тримесечие на 2009 г., които са на обща стойност 30091,05 лв. и съпоставени с определените на лечебното заведение регулативни стандарти за IV-то тримесечие на 2008 г. (на обща стойност 34797,12 лв.) са с 4706,07 лв. по-малко. При извършена проверка с финансов протокол № 112 от 02.12.2009 г. е направена констатация, че за първото тримесечие на 2009 г. лекарите при "ДКЦ-II-Плевен" ЕООД са назначили медико-диагностична дейност на обща стойност 43864,47 лв. при определена с протокол № 71 от 04.03.2009 г. обща стойност 30091,51 лв., увеличена с 10 % по правилото на чл. 6, ал. 1 от Правилата за реда за определяне на броя на специализираните медицински дейности и стойността на медико-диагностични дейности за назначаване от изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ, приети с решение № РД-УС-04-10 от 12.01.2009 г. на УС на НЗОК, и допълнително увеличена с още 15 % по чл. 7 от същите правила. Разликата между така увеличената обща стойност на регулативните стандарти за първото тримесечие на 2009 г. (30091,51 + 3009,15 + 4513,73 = 37614,39 лв) и изплатената от НЗОК обща стойност от 43864,47 лв. за назначената от лекарите при "ДКЦ-II-Плевен" ЕООД медико-диагностична дейност през първото тримесечие на 2009 г. - разлика в размер на 6250,08 лв. - е приета като щета (изплатени на други лечебни заведения стойности на назначените от "ДКЦ-II-Плевен" ЕООД МДД над общия размер, определен за първото тримесечие, вкл. с допустимите корекции). По делото няма данни това превишение на регулативните стандарти за първото тримесечие на 2009 г. да е било компенсирано през следващото тримесечие (т. 7 от цитираните по-горе правила). При тези данни с посоченото по-горе решение Плевенският административен съд е отхвърлил жалбата на лечебното заведение срещу писмена покана изх. № 29-04-441 от 01.03.2010 г. на директора на РЗОК - Плевен. За да постанови този резултат съдът е приел, че тя е законосъобразен административен акт, издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на установените административнопроизводствени правила и напълно съответства на материалния закон и неговата цел. Същественият аргумент в касационната жалба, обосноваващ довода за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, е безспорното между страните обстоятелство, че договорът на лечебното заведение за 2009 г. е сключен в края на процесното първо тримесечие (на 25.03.2009 г.) и протоколът за възлагане на регулативните стандарти за това тримесечие, е анекс към договора, т. е. независимо че носи дата 04.03.2009 г. той е връчен на лечебното заведение след датата на договора (не се спори между страните, че протоколът е връчен на 02.04.2009 г.). Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че при изложените по-горе данни този аргумент е неоснователен. Лечебното заведение е било длъжно да ограничи броя на издадените от него през първото тримесечие на 2009 г. направления за МДД в рамките на регулативните стандарти за IV тримесечие на 2008 г., а от данните по-горе е видно, че то значително е надхвърлило стойността на тези стандарти. По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,