Решение № 5557 от 28.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 96/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕЙС СОФТ ООД, със седалище гр. Варна, подадена чрез упълномощен представител адв. И. Златев САК, насочена срещу Решение 10363 от 14.10.2024г., постановено по адм. дело 1770/ 2024г. по описа на Административен съд Варна в частта, с която предявеният от дружеството иск срещу Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда- София за претърпени имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, причинени от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, е отхвърлен за сумата от 157,50 лв. (сто петдесет и седем лева и 50 стотинки), както и за сумата от 145,95 лв. (сто четиридесет и пет лева и 95 стотинки), представляваща претендирана мораторна лихва за периода от 27.05.2019г. до 13.08.2021г. Съдебното решение се обжалва и в частта, с която са присъдени разноски за производството, съобразно отхвърлената част от исковата претенция. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция. Касационният жалбоподател намира обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон- касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение в обжалваната част и да се присъди обезщетение в пълния предявен размер. Ответникът Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда, чрез процесуален представител юрисконсулт Тодорова, в писмен отговор на касационната жалба моли за отхвърлянето й като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че при постановяване на съдебното решение, не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна. Намира същото за валидно, допустимо и правилно и като такова иска да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалваното решение Административен съд Варна е осъдил Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда да заплати на ЕЙС СОФТ ООД сумата, в размер на 317,50 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от отменено Наказателно постановление 03-007752/ 31.05.2017г. на директора на Дирекция Инспекция по труда - Варна, изразяващи се в изплатено адвокатско възнаграждение по НАХД 5608/ 2018г. по описа на Районен съд- Варна, както и сумата от 111,49 лв. (сто и единадесет лева и 49 стотинки)- мораторна лихва върху главницата за периода от 14.08.2021г. до 13.08.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 14.08.2024г., до окончателното й изплащане. Съдът е отхвърлил предявения от ЕЙС СОФТ ООД иск за имуществени вреди, в частта за сумата от 157,50 лв. (сто петдесет и седем лева и 50 стотинки), както и за сумата от 145,95 лв. (сто четиридесет и пет лева и 95 стотинки), представляваща претендирана мораторна лихва за периода от 27.05.2019г. до 13.08.2021г. Съдебният акт в неговата осъдителна част не е бил обжалван, влязъл е в сила и съответно не е предмет на настоящото касационно производство. Предмет на делото са отхвърлителните части на съдебния акт. Административният съд, за да достигне до този резултат е приел, че с Решение 617/ 04.04.2019г. по АНД 5608/ 2018 г. Районен съд- Варна е отменил НП 03-007752/ 31.05.2017г. на директора на Дирекция Инспекция по труда- Варна. В резултат на оспорване с Решение 1709/ 26.09.2019г. по КНАХД 1453/ 2019г. Административен съд Варна е оставил в сила първоинстанционното решение. Решаващият съд, след обсъждане на събраните по делото доказателства е приел, че в случая са налице всички, изискуеми по закон в условията на кумулативност, материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ- отменено като незаконосъобразно НП; реално заплатено адвокатско възнаграждение в рамките на съдебното административно- наказателно производство по отмяната му; наличие на причинно- следствена връзка между платеното адвокатско възнаграждение и отмененото НП по смисъла на Тълкувателно решение 1/ 15.03.2017 г. по тълкувателно дело 2/ 2016 г. на ОСС от І и ІІ колегия на ВАС. Административният съд е установил, че по отношение на претендираните имуществени вреди, представляващи заплатен адвокатски хонорар в производството по оспорване на НП, искът е предявен за сумата от 475 лв., ведно със законната лихва върху същата от датата на влизане в сила на решението за отмяна на НП до окончателното ѝ изплащане. АС- Варна е приел иска за доказан по основание, тъй като са налице безспорни доказателства, че упълномощеният адвокат е осъществил процесуално представителство пред РС- Варна, за което му е било заплатено в брой пълния размер на уговореното възнаграждение в размер на 475 лв. Въпреки това, съдът е приел, че не следва да бъде присъдена пълната стойност на заплатената сума, тъй като с оглед на извършените процесуални действия на основание чл. 18, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба 1 за минималните адвокатски възнаграждения, искът бил основателен за 317,50 лева. На следващо място, с оглед на направеното възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност за лихвата, приел за основателен акцесорния иск за присъждане на мораторна лихва считано от 14.08.2021г. до датата на предявяване на исковата молба. Извършил изчисление, посредством калкулатор на НАП и я определил в размер на 111, 49 лева. В останалата част приел претенцията за лихви за неоснователна. Преценил е, че при частично удовлетворяване по критериите на чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ подлежи искането на ищеца за възстановяване на направените разходи по водене на делото т.е. до сумата от 259, 28 лв., като по компенсация присъдил на ищеца разноски в размер на 217, 85 лв. Настоящият съдебен състав намира касационната жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Правилно АС Варна е намерил претенцията на присъждане на обезщетение за претърпените вреди за частично основателна. За квалифициране на иска за вреди, като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определящо е обстоятелството, че е налице властнически акт, който е издаден от административен орган, поради което е в резултат от санкционираща адм. дейност. Субективното право на обезщетение възниква само ако вредите са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното волеизявление на административен орган чл. 4 ЗОДОВ. Преки са вредите, които са нормално настъпваща и обусловена последица от отменения незаконосъобразен акт, т.е. които са адекватно следствие от увреждането. При наличието на всички изискуеми предпоставки, правилно от адм. съд е уважен частично иска. Неоснователни са наведените доводи от ЕЙС СОФТ ООД, че съдът неправилно е намалил размера на присъденото обезщетение за заплатено адвокатско възнаграждение. Правилно решаващият съд е уважил и своевременно направеното от ответника възражение за прекомерност на исковата претенция и несъответствието й с фактическата и правна сложност на делото, характера и степента на ангажираност на съответния адвокат. Законосъобразно се е съобразил с минималния размер на адвокатския хонорар по чл. 36 от Закона за адвокатурата, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който единствено би бил в пряка причинно- следствена връзка с отмененото НП. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че за адм. съд липсва възможност за намаляване на договореното възнаграждение. Първоинстанционният съд правилно е редуцирал размера на претендираното обезщетение за вреди, като се е позовал на ТР 1/ 15.03.2017 г. на ОС на съдиите от ВАС, постановено по т. д. 2/ 2016 г. Правилно се е съобразил с Наредба 1 от 09.07.2004г. и е присъдил обезщетение в размер, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от ЗА, подчертавайки, че институтът на обезщетението от непозволено увреждане не може да се превърне в средство за неоснователно обогатяване и размерът трябва да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие, т.е. да е обоснован и справедлив. Предвид това, решението на съда в частта, с която е приел за частично основателни претендираните имуществени вреди в резултат на осъществена правна защита във връзка с отмяна на наказателно постановление е правилно. Правилен е съдебният акт и в частта, с която е приета претенцията за лихви за частично основателна. Доколкото вредите, са настъпили от административна дейност, законната лихва по чл. 86 ЗЗД, следва да бъде присъдена, като с това се обезщетява вредоносния резултат- чл. 4 ЗОДОВ, чл. 51 ЗЗД, във вр. с & 1. ЗОДОВ. Настоящият състав споделя извода на първостепенния съд, че е приложима специалната правна норма на чл. 111, б. в ЗЗД, във вр. с & 1 ЗОДОВ, която установява по-кратък, тригодишен давностен срок спрямо вземанията за лихви. В случая погасителната давност е започнала да тече от влизане в сила на съдебното решение за отмяна на НП на директора на Дирекция Инспекция по труда Варна, т.е. Решение 1709/ 26.09.2019г. по КНАХД 1453/ 2019г. по описа на Административен съд Варна. Това налага извода, че давността за вземането за лихви върху сумата на иска е изтекла за периода, предхождащ с три години датата на завеждане на иска. В случая исковата молба е подадена на 14.08.2024г. и искането за присъждане на законна лихва върху обезщетението е основателно за непогасената по давност част от вземането за лихва, считано от тази дата. За периода считано от 27.09.2019г. до 13.08.2021 г. искането за присъждане на лихвата върху обезщетението е неоснователно, като погасено по давност и правилно е било отхвърлено от адм. съд. Решението в обжалваната част е правилно и обосновано и следва да остане в сила. Предвид изхода от спора, искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски в производството пред ВАС се явява основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда следва да се присъди сума в размер на 100 лева, за юрисконсултско възнаграждение, определена при приложението на чл. 37 от Закона за правната помощ. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение