Решение № 4050 от 14.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1757/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 от ЗУТ. Образувано е по касационна жалба от „Българо-американска компания Черно море“ ЕООД, чрез адв. Стоянов, против решение №11420 от 22.12.2025 г., постановено от Административен съд Бургас по адм.д. № 1117/2025 г., с което е отхвърлен жалбата му против мотивиран отказ № 70-00-3092/16.05.2024г. на началник отдел „Архитектура и контрол на строителството“ към Община Бургас. Навеждат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон и необоснованост, поради което се иска отмяната му и постановяване на друго решение, с което оспореният отказ да бъде отменен. В съдебно заседание, чрез адв. Стоянов, поддържа касационната жалба и претендира присъждане на разноските по делото, като прилага списък на същите и доказателства за извършването им. Ответникът – началник на отдел "Архитектура и контрол строителство" в община Бургас, чрез юрк. Динева, в писмен отговор, оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на разноските за юрисконсултско възнаграждание. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение, счита касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С обжалваното решение Административен съд Бургас е отхвърлил жалбата на „Българо-американска компания Черно море“ ЕООД против мотивиран отказ № 70-00-3092/16.05.2024 г. на началник отдел „Архитектура и контрол на строителството“ към Община Бургас, с който, на основание чл. 146 във връзка с чл. 142 ал. 2 и ал. 5 от ЗУТ, е отказано одобряването на идеен инвестиционен проект за строеж „Бистро, апартаментен хотел, лоби бар и гаражи“ в УПИ ІІ, квартал 1 по плана на „Приморски парк“ град Бургас, поземлен имот (ПИ) с идентификатор 07079.618.4 по кадастралната карта (КК) на град Бургас и е отказано издаването на разрешение за строеж на същия строеж, предвид липсата на посочените условия в чл.148 ал.4 от ЗУТ. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел оспорения административен акт за издаден от компетентен орган, в предвидените от закона писмена форма и съдържание. По същество е изложил мотиви, че в хипотезата на чл. 170 ал. 2 от АПК, съгласно която, когато се оспорва отказ за издаване на административен акт, оспорващият трябва да установи, че са били налице условията за издаването му. Съдът е приел, че установените по административната преписка обстоятелства (отрицателни факти), въз основа на които органът е отказал да одобри идеен инвестиционен проект за строеж „Бистро, апартаментен хотел лоби бар и гаражи“, находящ се в УПИ ІІ, кв. 1 по плана на „Приморски парк“, град Бургас, ПИ с идентификатор 07079.618.4 по КК на град Бургас и да издаде разрешение за строеж за същия строеж, са останали необорени от жалбоподателя и административният орган законосъобразно е отказал да удовлетвори исканията му. Решението е валидно и допустимо. Същото е незаконосъобразно, поради неправилно тълкуване и прилагане на материално-правните норми към изяснената по делото фактическа обстановка. Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е изричен отказ № 70-00-3092/16.05.2024г. на началник отдел „Архитектура и контрол на строителството“ към Община Бургас, с който, на основание чл. 146 във връзка с чл. 142 ал. 2 и ал. 5 от ЗУТ, е отказано одобряването на идеен инвестиционен проект за строеж „Бистро, апартаментен хотел, лоби бар и гаражи“ в УПИ ІІ, квартал 1 по плана на „Приморски парк“ град Бургас, поземлен имот (ПИ) с идентификатор 07079.618.4 по кадастралната карта (КК) на град Бургас и е отказано издаването на разрешение за строеж РС/ на същия строеж, предвид липсата на посочените условия в чл.148 ал.4 от ЗУТ. Съдът е приел, че оспорващия не е оборил фактите, послужили на административния орган за постановяване на процесния отказ, като докаже, че визата за проектиране, внесена с проекта, е съответстваща на предвижданията на ОУП на град Бургас, обнародван с решение в ДВ бр.71/13.09.2011 г.; че за обособеното за проект бистро са предвидени помещения за кухни и складове; че обяснителната записка в част „Канализация“ съответства на проектното решение; че в проекта се съдържат параметрите на избраната от възложителя дренажна система за отводняване на подземния паркинг на ниво минус 3 метра, както и че от изчисленията в проекта се установява, че тази дренажна система би била ефективна за отвеждане на водите от потенциални валежи; че обяснителната записка в част „Канализация“ съответства на графичната част (графичното решение на представения проект); че проектът по част „Геодезия“ е изготвен върху актуална кадастрална и регулационна основа. От приетите по делото писмени доказателства се установява, че за процесното УПИ е била издадена от главния архитект на Община Бургас, виза за проектиране №542 от 28.10.2020г., по чл.140, ал.2 от ЗУТ, представляваща скица – извадка от действащия ПУП, за проектиране на обществено обслужваща сграда, по указания в скицата начин при спазване изискванията на чл.139 и чл.143 от ЗУТ. Във визата са вписани и показателите на застрояване. Между страните не се спори, че тази виза е влязла в сила. Възложителят на строежа, в заявлението си до административния орган, изрично е формулирал искането си като такова по чл.142, ал.2 от ЗУТ, което предвижда за идейния инвестиционен проект да е извършена предварителна оценка за съответствие с предвижданията на подробния устройствен план, с правилата и нормативите по устройство на територията, с изискванията към строежите съгласно нормативните актове за функционалност, транспортна достъпност, опазване на околната среда и здравната защита, както и за взаимната съгласуваност между отделните части на проекта. Неправилно административният съд приема, че оспореният отказ е издаден при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с приложимите материално-правни норми. Съгласно чл. 141, ал. 3 от ЗУТ - отказ за съгласуване на идеен инвестиционен проект може да се прави само по законосъобразност, съответно и отказ да се одобри инвестиционен проект се прави само по законосъобразност, като се посочват конкретните мотиви за това - чл. 146 от ЗУТ. Изискванията за одобряване на инвестиционните проекти са посочени в чл. 141 – чл. 145 от ЗУТ, както и в Наредба № 4/21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. В съответствие с чл. 142, ал. 2 от ЗУТ, за да бъде съгласуван и одобрен един идеен инвестиционен проект, то следва същият да съответства на предвижданията на подробния устройствен план, както и на правилата и нормативите по устройство на територията. В процесния случай, влязлата в сила виза за проектиране на процесния имот е издадена от главния архитект на Община Бургас именно за процесното инвестиционно проектиране. Тя е извадка от действащия за този имот ПУП с посочени в нея параметри на застрояване, с който ПУП следва да се съобрази изготвянето на идейния инвестиционен проект. С оглед на това при проверката за съответствие на процесния идеен инвестиционен проект с изискването на чл. 142, ал. 5, т. 1 от ЗУТ, във вр. с чл. 142, ал. 2 от ЗУТ, компетентният административен орган е следвало да извърши преценка за съответствие на проекта с действащия за процесния УПИ подробен устройствен план, като в това производство не може да се преценява съответствието на влезлия в сила ПУП с изискванията на ОУП. Административният орган е следвало да извърши преценката за съответствие на инвестиционния проект с градоустройствените показатели въз основа на предвижданията на издадената виза за проектиране по чл. 140, ал. 2 от ЗУТ. С оглед на това неправилно първоинстанционният съд е обосновал извод за законосъобразност на оспорения отказ, поради несъответствие между изискванията на ОУП на Община Бургас и предвиденото с влязъл в сила ПУП застрояване за УПИ ІІ, квартал 1 по плана на „Приморски парк“ град Бургас. Изрично в чл. 108, ал. 1 от ЗУТ е регламентирано, че именно предвижданията на подробните планове са задължителни за инвестиционното проектиране. Разпоредбата на чл. 104, ал. 3 от ЗУТ предвижда, че ОУП няма пряко приложение за разрешаване на строителство. В случая визата за проектиране, издадена от главния архитект на Община Бургас, послужила за изработване на процесния инвестиционен проект, е издадена на основание чл. 140, ал. 2, поради което именно този акт е бил основата за извършване от компетентния орган на преценката за съответствие по чл. 142, ал. 5, т. 1 във връзка с чл. 142, ал. 2 от ЗУТ при одобряване на инвестиционния проект и при издаване на последващото разрешение за строеж. При тази преценка единственото условие, което административният орган е следвало да съобрази е дали визата за проектиране е влязла в сила и е могла да произведе своето правно действие, след което да съобрази съответствието на проекта с нея. В този случай само при установена разлика в параметрите на допустимото застрояване, както и разположението на сградите във внесения за одобряване инвестиционен проект спрямо тези по издадената виза за проектиране, ще е налице основание за постановяване на отказ за съгласуването и одобряването му. Следва да се има предвид също така, че дали визита за проектиране съответства като извадка на действащия за имота ПУП, е въпрос извън производството по съгласуване и одобряване на идеен инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж по реда на чл.142, ал.2 от ЗУТ. На следващо място, за да постанови процесния отказ, с мотив, че не са изпълнени изискванията на чл.142, ал.2 и ал.5 от ЗУТ, издателят му, че за обособеното по проект бистро не са предвидени помещения за кухни и складове; че обяснителната записка в част „Канализация“, досежно монтажа на водосточните тръби на сградата, не съответства на проектното решение съгласно графичната му част; че в проекта на част ВиК не се съдържат параметрите на избраната от възложителя дренажна система за отводняване на подземния паркинг на ниво минус 3 метра, както и че от изчисленията в проекта не се установява, че тази дренажна система би била ефективна за отвеждане на водите от потенциални валежи; че проектът по част „Геодезия“ е изготвен върху актуална кадастрална и регулационна основа. Тези изводи не са надлежно мотивирани. Липсва анализ на документацията, представена от инвеститора, в изпълнение на указанията за констатирани забележки по проекта, дадени му от административния орган с писмо изх. № 70-00-3092/13.02.2024г., на осн. чл.5в, ал.1 от ЗУТ. Обратно на твърдяното и видно от част „Архитектурна“ на партерен етаж, към обособеното с проекта бистро е предвидено помещение, оформено зад изчертан бар с мивка, което е отделно обособено и от него се преминава в помещение, обозначено като склад. По част „технология“ е указано, че за бистрото са предвидени склад и кухня. Изводът е, че помещението за кухня към бистрото също фигурира в част „Архитектурна“, но е пропуснато да се означи /изпише/ като такова. С изключение на твърдените в процесния отказ несъответствия на процесния идеен инвестиционен проект с действащия ОУП и липсата към процесното бистро на предвидени кухня и склад, останалите изброени несъответствия се обективират за първи път с него и не са били предмет на дадените указания по чл.5в, ал.1 от ЗУТ. Това са твърдените несъответствия в част „Канализация“ между обяснителната записка графичната му част, досежно монтажа на водосточните тръби на сградата; че в проекта на част ВиК не се съдържат параметрите на избраната от възложителя дренажна система за отводняване на подземния паркинг на ниво минус 3 метра и доказателства, че тази дренажна система би била ефективна за отвеждане на водите от потенциални валежи; че проектът по част „Геодезия“ не е изготвен върху актуална кадастрална и регулационна основа. Съгласно чл.5в, ал.1 от ЗУТ – „Административният орган, пред който е подадено заявление за издаване на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, може само еднократно да изисква отстраняване на нередовности или представяне на допълнителни документи, за което органът уведомява писмено заявителя и му предоставя 14-дневен срок за отстраняване на нередовностите или за представяне на допълнителните документи.“. По изложените по-горе мотиви, твърдените от административния орган несъответствия, в писмото му по чл.5в, ал.1 от ЗУТ, в частта им, че процесния идеен инвестиционен проект противоречи на действащия ОУП и че към процесното бистро не са предвидени кухня и склад са незаконосъобразни и необосновани. По отношение на останалите твърдени с процесния отказ несъответствия, е преклудирана възможността да служат като основание за отказ, тъй като те не са били предмет на указанията дадени на инвеститора с писмо изх. № 70-00-3092/13.02.2024г., на осн. чл.5в, ал.1 от ЗУТ. Тази норма предвижда възможност за административния орган само веднъж да даде на инвеститора указания за несъответствие. Изложеното мотивира отмяната на обжалваното решение, както и на потвърдения с него отказ за одобряване на идеен инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж. Преписката следва да се върне на административния орган за ново произнасяне, на осн. чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2, чл. 222, ал. 1 и чл. 173, ал. 2, във вр. чл. 228 от АПК, от етапа на разглеждане на инвестиционния проект при съобразяване с мотивите по настоящото решение и спазване на дадените указания, относно наличието на влязъл в сила ПУП за процесния имот и влязла в сила виза за проектиране, както и за извършване на преценка относно съответствието на изготвения идеен инвестиционен проект, чието одобряване се иска, с предвиденото застрояване по действащия ПУП на процесния имот. С оглед изходът от спора, в полза на касатора, следва да бъдат присъдени заявените в срок и доказано направени съдебни разноски по представен списък. Същите са поискани и описани само в частта им за заплатено адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция, което е в размер на 500 /петстотин/ евро и за тях следва да се задължи Община Бургас. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,