Решение № 1173 от 27.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11343/2008 г.

ВАСVI отделение27.01.2009 г.докладчик Наталия Марчева

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 296 от 28.07.2008 г., постановено по адм. д. № 390/2008 г., по описа на Административен съд - гр. Велико Търново и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ заповед № 647/3.04.2008 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Велико Търново и потвърждаващото го решение № 80-24/7.05.2008 г. на Директора на Регионална Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Велико Търново. ИЗПРАЩА делото като преписка на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Велико Търново за ново произнасяне при спазване на дадените, с настоящото решение, задължителни указания по тълкуването и прилагането на материалния закон. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 1173 от 27.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11343/2008 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Христо (Христофор) Петров Събев от гр. Велико Търново, срещу решение № 296 от 28.07.2008 г., постановено по адм. д. № 390/2008 г., по описа на Административен съд - гр. Велико Търново. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът - Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Велико Търново не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в предвидения, в чл. 211, ал. 1 от АПК, четиринадесет дневен преклузивен срок от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество се явява основателна. С оспорвания съдебен акт първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Христо (Христофор) Петров Събев от гр. Велико Търново, против заповед № 647/3.04.2008 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Велико Търново. Предмет на инициираното административно производство е било искането на касационния жалбоподател от административния орган - Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Велико Търново - да му бъде отпусната еднократна помощ за медицинско лечение. В социален доклад от същата дата - 14.03.2008 г., длъжностното лице към Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Велико Търново е изложило мотивиран отказ относно исканата социална помощ. Обосновал се е, че не са налице констатирани данни за инцидентно възникнали потребности за лечение, както и, че лицето не е приложило разходооправдателни документи. Със заповед № 647 от 3.04.2008 г. Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Велико Търново е отказал да бъде удовлетворено предявеното искане с правно основание чл. 16 от Правилника за прилагане на закона за социалното подпомагане. В процесната заповед като мотив за отказа е отбелязано, че не е налице инцидентно възникнала потребност от лечение. Пред Директора на Регионална Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Велико Търново е бил оспорен отказът за отпускане на еднократна социална помощ за лечение. По-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение № 80-24/7.05.2008 г. и е приел, че жалбата на г-н Събев е неоснователна и недоказана. Първоинстанционният съд е преценил, че жалбоподателят, сега касатор, е поискал отпускането на еднократна социална помощ, което предполага да е налице инцидентно възникнала нужда от подпомагане. Съдът, като е направил решаващ извод за неоснователност на искането в горния смисъл е постановил неправилно решение, което не е съобразено с материалния закон. Заключил е, че с оглед характера на заболяването, не може да се приеме, че е налице внезапна и неочаквана жизнена потребност от еднократна социална помощ. В този смисъл, изложените от Административен съд - гр. Велико Търново, съображения не се споделят от настоящия състав на Върховен административен съд. Разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от Правилника за прилагане на закона за социалното подпомагане определя, че на лицата и семейства може да се отпуска еднократна помощ веднъж годишно за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности. Това са нужди, които настъпват като отклонение от обичайния начин на живот и от бита на човека, в резултат на непредвидими, неочаквани и непреодолими събития. От приложените доказателства по делото се установява, че касационният жалбоподател не може да задоволи своите основни жизнени нужди, част, от които е лечението му. Безспорно се установява, че лицето страда от заболяване, за което се изисква медицинско лечение. Влошаването на здравословното състояние определено не е хронично, а е заболяване от остър характер (виж медицинско направление от 29.07.2008 г., издадено от д-р Влаев). Видно от приложените, приети и неоспорени в съдебно заседание от 30.06.2008 г. от Административен съд - гр. Велико Търново, писмени доказателства, че д-р Влаев е предписал изследване с ядрено-магнитен резонанс на гръбначния стълб на Събев (стр. 8). Съдът няма нужните медицински знания и следва да приеме даденото медицинско направление от лекаря, за необходимо и доказано (неоспорено), за да се изследва природата на процеса на заболяването и съответно да се диагностицира и лекува правилно влошеното здравословно състояние на Христо (Христофор) Събев. Лицето не е могло да предвиди, че ще настъпи внезапна, неочаквана и извънредна потребност, касаеща неговата нужда от лечение. Това е жизненоважна потребност, която е свързана с правното основание за получаване на исканата еднократна социална помощ. Налице е инцидентна здравословна потребност за задоволяването, на която следва да бъде отпусната помощта за медицинско лечение. Това е жизненоважна потребност, която е свързана с правното основание за получаване на исканата еднократна социална помощ, съгласно чл. 16, ал. 1 от Правилника за прилагане на закона за социалното подпомагане. Предвид на изложеното в настоящите мотиви, съдебният акт, предмет на проверка в настоящото касационно производство, следва да бъде отменен като постановен в противоречие с материалния закон и спорът да бъде решен по същество от настоящата съдебна инстанция. На осн. чл. 173, ал. 2 от АПК делото да се изпрати като преписка на административния орган с указание за отпускане на исканата еднократна социална помощ, в размер съобразно критериите на чл. 16, ал. 2 от Правилника за прилагане на закона за социалното подпомагане. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 224 от АПК, Върховният административен съд - VI отделение:

Цитирани разпоредби

1