Решение № 3418 от 20.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10437/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на електронното управление против решение 5184/01.08.2023 г., постановено по адм. д. 9873/2022 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложен в касационната жалба, към която препраща и в пледоария по същество на спора в открито съдебно заседание. Претендира разноски. Ответната страна В. Тодева оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение 5184/01.08.2023 г., постановено по адм. д. 9873/2022 г. по описа на АССГ е отменен отказ на министъра на електронното управление да удовлетвори искане на В. Тодева за заемане на предишната й длъжност, отправено със заявление с вх. per. МЕУ-8564/30.08.2022 г., подадено на основание § 7 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държания служител (ЗДСл), върната е преписката на министъра на електронното управление за ново произнасяне при съобразяване с указания за тълкуване и прилагане на закона и са присъдени разноски. Административният съд е приел за установено, че законовите предпоставки на § 7 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗДСл и искането на В. Тодева е следвало да бъде удовлетворено като й се предложи друга равностойна длъжност по служебно правоотношение в Министерството на електронното управление. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното съдебно решение е постановен от законен състав след надлежно сезиране в срок от заинтересовано лице с жалба против акт, подлежащ на оспорване. При напълно изяснена фактическата обстановка, подробно и задълбочено мотивирана въз основа на събраните по делото доказателства, решаващият съд е обосновал законосъобразни правни изводи, които се споделят от касационната инстанция изцяло и по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК не се налага да бъдат аргументирани отново. Административният съд е събрал и обсъдил всички ангажирани от страните доказателства и въз основа на тях е обосновал правилни и законосъобразни фактически и правни изводи. Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд не е допуснал никакви процесуални нарушения в процеса по събиране и анализ на доказателствата като правилно е разпределил доказателствената тежест в процеса. Всички доводи на министъра на електронното управление, изложени в касационната жалба са относно правното значение на установените от АССГ факти, но не и относно тяхното осъществяване, независимо от начина на формулиране на аргументирането им. Изрично трябва да бъде посочено, че поддържаната теза по същество на спора е обсъдена от първата инстанция и обстоятелството, че съображенията на една от страните не са възприети не е равнозначно на липса на мотиви. По изложените съображения се налага извод за неоснователност на касационните оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Неоснователно е оплакването в касационната жалба и за неправилно тълкуване от АССГ на разпоредбата на § 7 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗДСл, а твърденията, че правото на В. Тодева да иска да бъде възстановена на предишната й длъжност е погасено и длъжността на заместник областен управител не й предоставя това право не кореспондират с действителното съдържание на тази разпоредба. Съгласно § 7 от преходните и заключителни разпоредби на ЗДСЛ държавен служител, който бъде избран за народен представител, министър, кмет или бъде назначен за областен управител или бъде избран или назначен за едноличен орган на власт, негов заместник или член на колегиален орган на власт, има право след прекратяване на пълномощията му да заеме предишната си длъжност. За времето на отсъствието му на същата длъжност може да бъде назначено друго лице като заместник. В случаите, когато тази длъжност е закрита, на лицето се предлага друга равностойна длъжност по служебно правоотношение в същата администрация. Според чл. 19, ал. 19, ал. 3, т. 1 и чл. 19, ал. 4, т. 3 от Закона за администрацията областният управител и изпълнителният директор на Агенцията по вписванията са еднолични органи на изпълнителната власт, поради което заеманите от В. Тодева позиции на техен заместник я определят като лице с право да заеме предишната си длъжност след прекратяване на правомощията й. Изричната липсата на длъжността заместник областен управител в изброяването в § 7 от преходните и заключителните разпоредби на ЗДСл не обуславя друг извод, защото от граматическото тълкуване на теста следва, че използваният израз негов заместник се отнася към изброените преди това публичноправни субекти, между които е и областния управител. С оглед установеното от първата инстанция прекратяване на правомощията на В. Тодева като заместник областен управител за нея е възникнало право да бъде възстановена на заеманата от нея длъжност по служебно правоотношение преди да придобие качество на лице по § 7 от преходните и заключителните разпореди на ЗДСл. Обстоятелството, че в периода от време, през която тя е упражнявала правомощия на заместник на едноличен орган на изпълнителната власт, са настъпили промени в администрацията, в която тя е заемала длъжност по служебно правоотношение, не освобождава органът по назначаване от задължението да предприеме необходимите действия за реализиране на това нейно право. В конкретния случая промените са извършени със закон (Закона за електронното управление), в който е предвиден ред за уреждане на всички правоотношение във връзка със закриването на структурата на Държавната агенция Електронно управление , включително и относно служебните правоотношения на лицата, на които председателят на държавната агенция е бил орган по назначаването. Липсата на специални действия по отношение на В. Тодева от нарочносъздаданета ликвидационна комисия за уреждане закриването на администрацията, не я лишава от правото й по § 7 от преходните и заключителни разпоредби от ЗДСл спрямо компетентния към момента на възникване на това право орган, а именно министъра на електронното управление поради закриването изцяло на Държавната агенция Електронно управление . Като е достигнал до същия правен извод АССГ е постановил съдебно решение в съответствие с материалния закон. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон настоящата инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. При липса на основателни касационни оплаквания обжалваното съдебно решение трябва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред касационната инстанция ответната страна е направила разноски в размер на 1000 лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане има право да й бъдат възстановени в пълен размер от бюджета на касационния жалбоподател. По изложените съображения, Върховният административен съд