Решение № 1406 от 30.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12000/2012 г.

Решение № 1406 от 30.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12000/2012 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Нина Костадинова Маринкова-Димитрова от с. Владая, ул. "Ново село" № 2, против решение № 4645/13.08.12 г., постановено по адм. д. № 4220/11 г. по описа на Административен съд София-град с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът Изпълнителен директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/- София не взема становище. Ответникът Пандо Фиданов Пандилов, представляван от адв. Симеонов, надлежно уълномощен, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила, претендира разноски за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от надлежно легитимирана страна /чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна. Предмет на оспорване по жалбата ответника по касация Пандилов в първоинстанционното производство е Заповед № РД-18-1/3.01.11 г. на Изпълнителния директор на АГКК - София за одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри за част от землището на с. Владая /без територията на Природен пак "Витоша"/, район "Витоша", Столична община, в частта относно имотната граница на имот с идентификатор 11394.1798.1268, собственост на оспорващия и имот с идентификатор 11394.1798.1367, собственост на Нина Костадинова Маринкова. С обжалваното решение оспорването е уважено с отмяна на заповедта в обжалваната й част и връщане на преписката на административния орган по съображения, че при одобряване на кадастралната карта в частта относно процесните имоти не е спазена приоритетността на критериите по чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри в приложимата ред. ДВ, бр. 16/2006 г. Решението е постановено при липса на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Въз основа на данните по делото, вкл. неоспореното от страните и прието по делото по правилата на чл. 195 - 203 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, приложим субсидиарно на основание препращащата норма на чл. 144 АПК, писмено заключение на съдебно техническа експертиза, е установено, че границата между двата имота е материализирана в голямата си част с ограда, предвид което и при липсата на поставени от собствениците трайни знаци по реда на чл. 38 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/, административният орган е следвало да съобрази състоянието на място, съгласно чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредба № 3/2005 г. в действаща към датата на издаване на заповедта редакция ДВ, бр. 16/2006 г. Касационните доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния закон и необосновано са неоснователни. Решаващите правни изводи съдът е възприел при съвкупна преценка на доказателствата по делото в съвкупност с доводите на страните. Правилно е приложен и материалният закон. Разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т. 1 - 5 от Наредба № 5/2005 г. установява приоритет на източниците, въз основа които се определят границите на поземлените имоти. Безспорно е, че собствениците на процесните имоти не са изпълнили изискуемото по т. 1 - да означат границите с регламентирани трайни знаци по реда на чл. 38 ЗКИР, предвид което административният орган е следвало да ползва източника по т. 2 на приложимата редакция на нормата /ДВ, бр. 16/2006 г./ и съобрази наличната на място ограда. Като не е отчел състоянието на имотите на място, е издал административния акт в обжалваната му част в нарушение на материалния закон. Предвид горното обжалваното решение се явява правилно и следва да бъде оставено в сила. При този правен резултат на ответника по касационната жалба Пандилов се следват своевременно поисканите и доказани до размера от 400 лв. разноски за настоящата инстанция, платими от касационната жалбоподателка Маринкова -Димитрова. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение,