Решение № 3312 от 15.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9811/2009 г.

Решение № 3312 от 15.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9811/2009 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Мариана Арангелова Богоева и Иван Арангелов Богоин против решение № 258 от 23.04.2009 г. по адм. дело № 895/2009 г. на Административен съд - София област, с което е отменена заповед № КД -14-23-65/19.06.2008 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър - София област. Жалбоподателите поддържат, че решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Молят да бъде отменено и да им се присъдят разноските по делото. Ответникът по касационната жалба - началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър - София област не изразява становище. Останалите ответници оспорват касационната жалба и молят решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендират и направените по делото разноски пред касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата, доказателствата по делото и служебно прецени валидността и допустимостта на решението съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - София област е постановено в съответствие със закона. Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган и в предвидената за това форма. Оспорената заповед е постановена след като началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър - София област изрично е упълномощен за това от изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър със заповед № 300-152/29.10.2003 г., на основание чл. 11, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Заповедта е в писмена форма и съдържа посочените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Правилно е и заключението на съдебния състав, че независимо, че е постановен от компетентния орган и в съответната форма, оспореният акт следва да бъде отменен, тъй като е издаден в нарушение на административнопроизводствените правила. Производството пред административния орган е образувано по заявление на заинтересуваните лица, в случая на касаторите Мариана Богоина и Иван Богоин, като собственици на имот с идентификатор 65231.911.96 по кадастралната карта на гр. Самоков, с искане за отстраняване на допусната грешка в кадастралната карта с изменение на границата между техния и съседния имот с идентификатор 65231.911.94, собственост на ответниците по касация и жалбоподатели в първоинстанционното производство Илинка Търкаланова, Славея Петрунова и Мария Драганова (чл. 53, ал. 2, изр. 1 от ЗКИР). В нарушение на разпоредбата на чл. 53, ал. 3 от ЗКИР съставеният акт за отстраняване на грешката, придружен със скица - проект, е подписан само от съставителя и не е представен за подпис на пряко заинтересуваните собственици. С това са нарушени и процедурните изисквания на Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, визирани в чл. 62, ал. 2 и ал. 3. Аргументирано и в съответствие със закона са и изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е постановен при отсъствие на материалноправните основания за това. Разпоредбата на чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР предвижда възможност за изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри, когато съдържат непълноти или грешки. Изменение на кадастралната карта по този ред може да се осъществи само когато между засегнатите от изменението собственици не е налице спор за материално право. Когато обаче непълнотите и грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред (чл. 53, ал. 2, изр. 2 от ЗКИР). В случая при съставяне на акта за грешки и непълноти по заявлението на касаторите Богоева и Богоин е установено, че се засяга съседен имот, собственост на ответниците по касация - физически лица, които не са подписали акта за непълноти и грешки и изрично възразяват срещу изменението. При тези данни административният съд правилно приема, че между заявителя и заинтересуваните собственици е налице спор за материално право, който съставлява основание за отказ на административния орган да изменени кадастралната карта съгласно направеното пред него искане. Поради това като достига до заключение, че не са налице основания за постановяване на издадената от началника на службата по геодезия, кадастър и картография - София област заповед, с която е одобрено исканото изменение на кадастралната карта и по тези съображения я отменя, първоинстанционният съд постановява съдебен акт, който съответства на нормативната уредба. Изложеното е достатъчно основание за отмяна на административния акт и съответно да се направи извод, че решението на първоинстанционния съд, което е в този смисъл, е законосъобразно. Съображенията на касаторите, обсъдени и от първоинстанционния съдебен състав, във връзка с приложението на предходен регулационен план за двата имота не следва да бъдат взети предвид в настоящото производство, тъй като същите очертават предмета на спора за материално право между собствениците на имотите, засегнати от изменението, който следва да бъде разрешен по общия исков ред. Становището, поддържано от административния орган, за липса на процедурни нарушения и за наличието на основания за постановяване на заповедта, тъй като е налице влязло в сила съдебно решение, правилно не е възприето от първоинстанционния съд. Съставянето на акта за непълноти и грешки и подписването му от заявителя, съставителя и пряко заинтересуваните собственици има за цел за установи липсата на спор за материално право. В случаите когато този спор между заявителя и заинтересованите собственици е предварително решен с влязло в сила решение, актът не се подписва от заинтересованите лица (чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3). Следователно разпоредбата на чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3 визира съдебно решение, което обвързва заявителя и заинтересованите лица със сила на пресъдено нещо и е постановено след като заинтересованите страни са могли да релевират пред съда всички възражения. В случая цитираното съдебното решение № 282/17.11.2006 г. по адм. дело № 239/2006 г. на Софийския окръжен съда е постановено в административно производство по оспорване на заповед на кмета на община Самоков, с която е одобрен кадастрален, застроителен и регулационен план на "Историческа зона" на гр. Самоков и няма изброените по - горе характеристики, поради което не може да обоснове прилагането на чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3. При постановяване на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съдебен състав обсъжда всички доводите на страните и в съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК проверява законосъобразността на постановения административен акт на посочените в чл. 146 от АПК основания. Разгледани са всички доказателствени искания, относими към изясняване на правния спор, като са изложени подробни и аргументирани съображения относно кредитирането на едни доказателства и изключването на други от доказателствения материал. Пропускът на съдебния състав да се произнесе по искането за събиране на доказателства, направено с депозираното на 23.03.2009 г. писмено становище на касаторите, не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като описаното доказателство е свързано с разрешаването на спора за материално право между страните - физически лица, който не е предмет на разглеждане в административното производство. Включването на вещото лице, изготвило единичната експертиза, в състава на тройната също не обоснована такова нарушение, след като доводи във връзка с отстраняване на експерта на някое от основанията, посочени в чл. 22, ал. 1 от ГПК, не са изложени (чл. 196, ал. 2 от ГПК), а възраженията засягат единствено изводите на експертизата, което е въпрос по съществото на правния спор. Въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд изгражда изводите си за това, че административният акт следва да бъде отменен, тъй като е постановен в нарушение на административнопроизводствените правила и без да са налице материалноправните основания за издаването му - между заявителите и заинтересуваните лица е налице спор за материално право, до чието разрешаване твърдяните непълноти и грешки не могат да бъдат отстранени. Касационният довод за необоснованост на оспорения съдебен акт също е неоснователен. Решението на Административен съд - София област е постановено в съответствие със събраните доказателства. След подробен анализ на същите съдът съвсем закономерно достига до извода, че заповедта на административния орган е постановена в противоречие с изискванията на закона - актът за непълноти и грешки не е подписан от заявителя и заинтересованите лица, а заповедта е издадена при наличие на спор за материално право между собствениците на имотите, засегнати от исканото изменение. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд - София област е законосъобразно, обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При касационното разглеждане не са установени посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски, жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по касационната жалба Илинка Търкаланова, Славея Петрунова и Мария Драганова сумата 250.00 лв. разноски пред касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 Върховният административен съд, пето отделение