Решение № 6344 от 13.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11242/2013 г.

Решение № 6344 от 13.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11242/2013 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Русчев" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Полски Тръмбеш, ул. "Стара планина" № 12, представлявано от управителя Стефан Маринов Русчев срещу Решение № 432/18.07.2013 г. постановено от Административен съд-Велико Търново по адм. дело № 742 по описа на същия съд за 2012 г., с което е отхвърлил жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 041200295/19.04.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново потвърден в обжалваната част с Решение № 368/13.07.2012 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" Велико Търново. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на обжалваното съдебно решение. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на дирекция ОДОП Велико Търново в представените по делото писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд-Велико Търново е отхвърлил жалбата на "Русчев" ЕООД против ревизионен акт № 041200295/19.04.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 368/13.07.2012 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" Велико Търново, с който за данъчни периоди м. 01, м. 08, м. 09 и м. 112007 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 4 176.32 лв. и е начислена лихва в размер на 2 268.02 лв. и по ЗКПО е установен допълнителен корпоративен данък за 2007 г. в размер на 2 018.34 лв. и лихви в размер на 1 201.30 лв. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. В мотивите си съдът е приел, че обосновано и законосъобразно е отказано право на данъчен кредит по процесните фактури, предвид че не е установено реалното изпълнение на транспортни, комисионни и ремонтни услуги. Административния съд е приел, че правилно и законосъобразно с ревизионния акт на осн. чл. 16, ал. 1 и ал. 2 и чл. 26, т. 2 от ЗКПО е увеличен финансовия резултат на дружеството за 2007 г. Със сумата от 20 183.35 лв., представляваща отчетени разходи по фактури, издадени от "Недим 74" ООД, "Римогард" ЕООД и "Джим Джет" ЕООД. В съдебно заседание, проведено на 11.02.2013 г., по искане на юрисконсулт Русева процесуален представител на Дирекция "ОДОП" гр. Велико Търново административният съд, на основание чл. 193, ал. 1 от ГПК вр. чл. 144 от АПК съдът е открил производство по оспорване на автентичността и верността на представени в хода на ревизията от "Русчев" ЕООД на 9 бр. товарителници и 2 бр. приемо-предавателни, както и на подписите, положени от доставчиците на РЛ, а именно договор за транспорт и транспортни услуги от 03.08.2007 г. сключен между "Русчев" ЕООД и "Недим 74" ООД; договор за извършване на авторемонт от 02.08.2007 г. сключен между "Русчев" ЕООД и "Римогард" ЕООД и комисионен договор от 01.11.2007 г. сключен между "Русчев" ЕООД и "Джим Джет" ЕООД. Решението е правилно. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството, изследвани са всички събрани доказателства, включително събраните от жалбоподателя в хода на административното и съдебното обжалване на РА. В случая събраните доказателства не са достатъчни за установяване реалното изпълнение на доставките. Фактурите, по които е упражнено право на данъчен кредит са издадени без основание. Данъкът е начисляван неправомерно, без да е налице извършена облагаема доставка. Достигайки до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. В хода на съдебното производство жалбоподателят е разполагал с процесуалната възможност да иска събирането на доказателства, относно всички относими към настоящия спор доказателства. Съдът правилно е приел, че в тежест на задълженото лице е да докаже наличието на условията за възникването на правото на данъчен кредит, респективно отсъствието на някоя от хипотезите по чл. 70 от ЗДДС. Частните документи, представени по делото, са оспорени в съдебно заседание по отношение автентичността на подписите, положени от името на дружествата - доставчици и относно тяхната достоверност. В рамките на откритото производство по оспорването им жалбоподателят, който носи доказателствената тежест, не е извършил никакво доказване. С оглед характера на документите като частни и липсата на обвързваща материална доказателствена сила, фактът на тяхното оспорване се ограничава само до оспорване на тяхната истинност. При съпоставянето на оспорените документи с останалите доказателства, по делото правилно съдът е приел, че са налице основания да бъде отказано правото на данъчен кредит на РЛ по доставките, извършени в негова полза от тримата доставчици. Решението е правилно и в частта относно посоченото преобразуване на финансовия резултат на дружеството по ЗКПО за 2007 г. в посока увеличение. Липсата на доказателства към фактурите за извършени реални доставки е дала основание на органа по приходите и на съда да направят обоснования извод, че сделките са сключени с цел отклонение от данъчно облагане. По повод облагането по ЗКПО следва да се има предвид фактът, че облагането по ЗДДС и конкретно извода за нереалност на доставките предпоставя извод и за прилагане на разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО. Фактът на реално осъществени доставки е от съществено значение както за признаването правото на приспадане на данъчен кредит, така и за признаването на разходи за дейността. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, когато една или повече сделки са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчният финансов резултат се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчният финансов резултат, който би се получил при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане. Следователно при определяне на данъчния финансов резултат за 2007 г., същият правилно е преобразуван в посока увеличение. По изложените съображения решението, с което е отхвърлена жалбата срещу ревизионния акт е правилно и следва да се остави в сила. Разноски: Независимо от резултата по делото, юрисконсултско възнаграждение на приходната администрация не следва да бъде присъждано, тъй като с обжалваното решение е присъдено такова в размера, предвиден в чл. 161, ал. 1, пр. последно ДОПК. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,