Решение № 219 от 5.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 557/2009 г.

Решение № 219 от 5.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 557/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бранислава Павлова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. В. И. Ч. е обжалвала въззивното решение на Смолянския окръжен съд № 640 от 10.01.2009 г. по гр. д. № 466/2008 г. по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ. Ответниците не са подали отговор по реда на чл. 287 ГПК. По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение намира следното: С обжалваното решение, постановено при условията на чл. 208, ал. 1 ГПК е отхвърлен иска на В. И. Ч. по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ за признаване правото на възстановяване като наследник на С. П. Б. на иглолистна гора от 19.6 дка м. "К" и иглолистна гора от 17.5 дка в. м. "Х" и двете в землището на с. С., Смолянска област. Съдът е приел, че списъкът на горопритежателите, който е представен като документ, установяващ собствеността на наследодателя не е достатъчен за възстановяването й, тъй като липсват данни към 1949 г. - най-близкият момент до отнемането на собствеността момент те да са били декларирани в изпълнение на задължението по § 3 от У. № 573/1949 г. за пререгистриране на непокритите земеделски имоти. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса дали декларирането на одържавените гори през 1949 г. е задължително условие за признаване на правото на възстановяване, когато ищците представят писмени доказателства за установяване на собствеността от по-ранна дата. В представеното от касаторката в производството по чл. 288 ГПК решение на Смолянския районен съд № 115 от 19.04.2007 г. по гр. д. № 680/2006 г. е прието, че разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ сочи емлячния регистър като годно доказателствено средство, без да съдържа изискване това да е последното деклариране на недвижимите имоти и настоящият състав на ВКС намира, че това становище е правилно.