Решение № 4483 от 30.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11163/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. М. Д., чрез процесуален представител, против решение 4223/26.06.2023г., постановено по адм. д. 1307/2023г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/. Касаторът навежда доводи за нищожност, евентуално неправилност на обжалваното решение като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания съгласно чл. 209, т.1 и т.3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и постановяване на друго, с което да се уважи предявения иск. Съображения излага в касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът Върховен административен съд на РБ, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли за оставянето й без уважение. Съображения излага в писмен отговор. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлен предявен иск на Д. с правно основание чл.4, §3 от Договора за Европейски съюз /ДЕС/ вр. чл.2в ЗОДОВ, срещу Върховния административен съд, с претенция за обезщетение за имуществени вреди в резултат на осъществено нарушение на правото на ЕС от страна на ВАС, при постановяване на определение 11875/22.11.2021г. по адм.д.11035/2021г. по описа на ВАС, в общ размер на 6755.21лв., от които: сумата от 2607,97лв., платени по Акт за установяване на публично държавно вземане 01-6500/2849 от 21.07.2021 г., ведно със законната лихва от 24.11.2021 г., до окончателното й изплащане; сумата от 20,86лв. - такса по превод, ведно със законната лихва от 24.11.2021г., до окончателното й изплащане; сумата от 650лв. разноски, сторени по адм.д. 850/2021 г. по описа на Административен съд-Хасково/АС-Хасково/, ведно със законната лихва от 22.11.2021 г., до окончателното й изплащане; сумата от 611лв. разноски, направени по адм.д. 827/2021 г. на Административен съд Хасково, ведно със законната лихва от 22.11.2021г., до окончателното й изплащане и сумата от 2865,38лв., представляваща пропуснати ползи, настъпили вследствие на неполучена субсидия по мярка 214 АЕП за кампания 2016г., ведно със законната лихва от 01.01.2018г., до окончателното й изплащане. За да достигне до този резултат АССГ е приел, че увредените правни субекти вследствие на нарушение правото на Съюза, за което носи отговорност държавата, имат право на обезщетение при наличието на три условия: 1.предмет на нарушената правна норма на Съюза да е предоставянето на права на частноправните субекти; 2.нарушението на тази норма да е достатъчно съществено, и 3.да съществува пряка причинно- следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда /Решение на Съда (голям състав) от 26 януари 2010 г. по дело С-118/08, т. 29 и т. 30 от решението/. Съдът е счел, че тежестта на доказване се носи от ищеца, както по отношение основанията за претендираните вреди, така и по отношение на техния размер. Според съда в случая сочените от ищеца нарушения на правото на ЕС са общи и същите не съдържат конкретно правило, което да може да се приеме за нарушено от страна на ответника, без да е посочена релевантна връзка на разгледания в производството пред ВАС правен спор с правото на ЕС за да са приложими разпоредбите на чл.13 и чл.47 §1 и §2 от ХОПЕС. АССГ е приел за безспорно, че в случая на ищеца е осигурен достъп до съд, но делото е прекратено, поради просрочие на оспорването, а определението на АС-Хасково е оставено в сила от ВАС с определение 11875/22.11.2021г. по адм.д.11035/2021г., който е споделил мотивите на първата инстанция и отделно е приел исканията, направени в частната жалба за несвоевременни, целящи да санират проявеното бездействие при оспорване на административния акт. Съдът е приел, че определението на ВАС е окончателен, влязъл в сила съдебен акт, с който касационната инстанция разглежда въпроса за допустимостта на оспорването, т.е. не се касае за решение на окончателна съдебна инстанция, разгледала спора по същество, от котето да произтичат претендираните по реда на чл.4, пар.3 от ДЕС вреди. Решението е валидно и допустимо. Неоснователни са доводите на касатора за нищожност на съдебния акт, предмет на инстанционен контрол, като постановено от незаконен състав. Първоинстанционният съд като надлежен орган се е произнесъл в състав от един съдия (чл.164 АПК вр. чл.2в, ал.1, т.1 ЗОДОВ) в пределите на правораздавателната власт на съда. Опасенията на касатора за заинтересованост на състава са решени с оставеното от АССГ без уважение искане за отвод с правно основание чл.22, т.6 ГПК, като трябва да се отбележи, че предубедеността на съдебния състав, постановил съдебния акт не е основание за неговата нищожност, а за евентуално атакуване на съдебния акт като неправилен. Решението е правилно. Първостепенният съд предвид установените факти по делото, след анализ на приложимата национална материалноправна уредба, тази на ЕС и относимата към предмета на делото практика на СЕС е достигнал до законосъобразни правни изводи. Принципът на лоялно сътрудничество между държавите-членки (чл.4, §3 ДЕС) позволява ползването на установената практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) относно възприетите от Съда материалноправни предпоставки на иска за отговорност на държавата за нарушаване общностното право, извършено с влязло в сила решение на национална юрисдикция, в хипотезата на липса на уредба в правото на ЕС на този иск. Практиката на СЕС, обективирана в решенията по дела С-224/01, С-173/03, С-168/15 е последователна и допуска реализиране отговорността на държавата за вреди, причинени от постановилата като последна инстанция съдебен акт национална юрисдикция, при реализиране на сложен фактически състав, съдържащ редица елементи, от които три дадени в кумулация условия: нарушената правна норма от правото на ЕС да предоставя права на частноправните субекти; нарушението да е достатъчно съществено или явно квалифицирано; пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпените от увредения субект вреди. Необходими елементи за възникване на отговорността също така са изключителност на случая и допуснато явно нарушение на приложимото право на ЕС ( т.53 от решение от 30 септември 2003г. по дело С-224/01, т.32 от решение от 13 юни 2006г. по дело С-173/03, т.24 от решение от 28 юли 2016г. по дело С-168/15). Друг съществен елемент, изискуем за ангажиране отговорността на държавата-членка, за вредите, причинени на частноправни субекти в резултат на акт на произнесла се като последна инстанция юрисдикция касае характера на този акт. От съдържимото в практиката на СЕС във вр. същността и предпоставките на отговорността разгледани в цялост се налага извод, че отговорност може да възникне само от акт, с който се нарушава правна норма от правото на ЕС, а това означава в акта да е налице произнасяне по главния, сезиращ съда въпрос, т.е. по съществото на спора. В този смисъл в практиката на Съда не съществува противоречие, че отговорността на държавата-членка се ангажира поради нарушение на общностното право с решение на национален съд на последна инстанция (неизчерпателно: т.39, т.45, т.49, т.50, т.53, т.56, т.59 от решение от 30 септември 2003г. по дело С-224/01, т.31, т.32 от решение по дело С-173/03, т.20, т.36 от решение от 28 юли 2016г. по дело С-168/15), но само такова решение, в което се съдържа оценка на фактите и доказателствата относими към спора, които факти могат да се подведат в хипотезата на норма от приложимото право на ЕС ( т.37, т.38 и т.39 от Решение по дело С-137/03). Становището на решаващия съд, обективирано в съдебен акт по въпроси извън съществото на спора, т.е. извън главния по делото въпрос (в случая относно законосъобразността на оспорения административен акт), изискващ прилагане на материалното право (т.е. материалноправен въпрос), каквото е всяко становище по процесуални въпроси с правни последици само в рамките на съответното производство, не попада в категорията актове на националния съд, за постановяването на които може да се ангажира отговорността на държавата, репарираща вредите, причинени на частноправни субекти като следствие от нарушение на общностното право. Визираният от М. Д. съдебен акт, постановен от национална юрисдикция като последна инстанция е определение 11875/22.11.2021г. по адм.д.11035/2021г. по описа на ВАС. С това определение, постановено в производство по чл.229, ал.1, т.1 АПК е оставено в сила обжалваното от М. Д. определение от 30.09.2021г. по адм.д.850/2021г. по описа на АС-Хасково, с което на осн.чл.159, ал.1, т.5 АПК е оставена без разглеждане жалбата й против Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 АЕП, изх.01-6500/2849 от 04.06.2019г., и производството по адм.д.850/2021г. по описа на АС-Хасково е прекратено. Видно е, че се касае за акт на национален съд от последна инстанция, но с него се решава въпроса относно допустимостта на съдебното производство по оспорване на административен акт, който въпрос е процесуален, и решаваното му има вътрешнопроцесуален ефект. Само на това основание предявеният от М. М. Д. иск с правно основание чл.4, §3 от Договора за Европейски съюз вр. чл.2в ЗОДОВ е следвало за се отхвърли като неоснователен, поради липса на елемент от фактическия състав на извъндоговорната отговорност, поправяща вредите, причинени на частноправни субекти от нарушения на общностното право не е налице решение на национален съд от последна инстанция, в което приложимото право на ЕС е обект на разглеждане. Противно на твърденията на касатора не се установяват допуснати от административния съд съществени процесуални нарушения. Процесът е проведен при спазване правилата на исковото производство, и правилно разпределена доказателствена тежест в процеса. Не е процесуално нарушение от категорията на съществените оставеното без уважение от съда искане от страна на ищеца за събиране на доказателства, защото същите не касаят установяване на факти, относими към спора по делото. Решението на АССГ е постановено след събиране на допустимите и относимите към предмета на съдебното производство доказателства и след тяхното обсъждане, включително и доводите на страните. Решението на първата инстанция е обосновано. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл.209, т.1 и т.3 от АПК, поради което същото трябва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, с оглед на факта, че ответната страна е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, на основание чл.143, ал.3 от АПК, на ответника по касация следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. По тези съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,