Решение № 579 от 14.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12021/2012 г.

Решение № 579 от 14.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12021/2012 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на "Виксън инвест" ЕООД гр. Несебър против решение № 1238/9.07.2012 г. по адм. дело № 1856/2010 г. на Административен съд - Бургас, с което е отменена заповед № КД-14-02-847/7.06.2010 г. на началника на СГКК - Бургас за изменение на КР на гр. Несебър по отношение на сгради с идентификатори 51500.502.800.5 и 51500.502.800.6, състоящо се в заличаване на вписания им собственик Никола Димитров Николов. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяната му и прекратяване на съдебното производство, евентуално отхвърляне на оспорването. Ответната страна, Никола Димитров Николов, оспорва жалбата. Ответникът, началник на СГКК - Бургас, не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема, че заявителят в административното производство не е заинтересувана страна по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР и няма право на заявление за исканото изменение в КР. Счетено е също, че заповедта е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие на материалноправните разпоредби на чл. 53, ал. 2 и чл. 54, ал. 1 ЗКИР. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно § 1, т. 13 ДР на ЗКИР "заинтересувани лица по чл. 54, ал. 1" ЗКИР са собствениците и носителите на други вещни права на недвижими имоти, чиито права се засягат от изменението. Следователно, право да искат изменение на одобрени КК и КР са лицата, чиито права на собственост или права вещни права се засягат от изменението. В случая заявлението на жалбоподателя е за изменение на одобрения КР на гр. Несебър чрез заличаване на вписания собственик Никола Димитров Николов на сгради с идентификатори 51500.502.800.5 и 51500.502.800.6 и документа за това - договор за покупко-продажба от 2.06.2004 г. Дружеството-заявител не претендира права върху тези сгради, както и върху ПИ, в който те са разположени, а притежава само право на собственост върху други сгради в същия имот, който е държавна собственост. Исканото изменение не засяга пряко и непосредствено неговите права, които се запазват в същия обем и след заличаването на Никола Димитров Николов като собственик от КР. Затова жалбоподателят не е заинтересувано лице и няма право на искане за изменение на КР по отношение на сгради на трети лица. Като се е произнесъл по неговото недопустимо искане, административният орган е издал недопустима заповед, която правилно е отменена с обжалваното решение. Отразяването на данни в КР за правото на собственост върху сгради има само констативно действие и няма значение към законността им. Твърдения за незаконност на сгради на трети лица, както и за невалидност на придобивното основание, не могат да обосноват правен интерес за искането за изменение на одобрения КР, както неоснователно претендира жалбоподателят. Неоснователно е и твърдението му, че Никола Димитров Николов не е заинтересувано лице да оспори допуснатото изменение в КР. Това лице е вписано в одобрения КР към действащата КК на гр. Несебър като собственик на процесните сгради и е пряко засегнато от заличаването на тези данни. Правилен е и изводът на административния съд, че оспореното изменение в КР е и незаконосъобразно като противоречащо на разпоредбите на чл. 53 и чл. 54 ЗКИР. В случая се касае грешка в одобрения КР по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР, защото е заявено несъответствие в данните за собствеността на сградите, които са съществували към момента на одобряването на КК и КР, спрямо действителното им състояние. Единствено по реда на чл. 53 и чл. 54 ЗКИР грешката може да бъде поправена, а не както незаконосъобразно е процедирано от административния орган - по реда на поддържането на КК и КР в актуално състояние (чл. 57, ал. 1, т. 8 от Наредба № 3/2005 г.). Той касае само изменения, настъпили след одобряване на КК и КР, какъвто не е настоящият случая. При неоснователност на касационните оплаквания обжалваното решение следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,