Решение № 11 от 4.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9889/2020 г.

Решение № 11 от 4.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9889/2020 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на С. Ангелов от [населено място], [община], подадена чрез упълномощения представител адвокат И. Минков. Жалбата е срещу решение № 21 от 20.07.2020 г., постановено по адм. дело № 248/2020 г. от Административен съд – Русе. С него е отхвърлено оспорването по жалбата на касатора против заповед №РД-04-51/14.04.2020 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие"(ОДЗ) – Русе. С касационната жалба се твърди неправилност и незаконосъобразност на решението. Иска се отмяната му и уважаване на жалбата срещу заповед №РД-04-51/14.04.2020 г. на директора на ОДЗ – Русе. Претендира се и присъждане на разноски. Ответникът – директорът на Областна дирекция "Земеделие" – Русе, чрез процесуалния си представител юрисконсулт В. Иванова, с писмен отговор на касационната жалба и представена писмена защита, оспорва жалбата като неоснователна. Моли съда да я отхвърли и да му присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – П. Стоилов, чрез процесуалния си представител адвокат К. Кожухарова, изразява становище за неоснователност на жалбата. Прави искане за оставянето й без уважение и за присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Русенския административен съд е било образувано по жалба на С. Ангелов срещу заповед №РД-04-51/14.04.2020 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" – Русе. С нея е прекратена тръжна процедура, обявена по реда на чл. 27, ал. 9 във вр. с ал. 8, изр. второ от ЗСПЗЗ и чл. 105, ал. 2 и ал. 3 и чл. 106, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ), обявена със заповед №РД-04-12 от 05.02.2020 г. на директора на ОДЗ - Русе за имот частна държавна собственост, свободен, годен за земеделско ползване и неподлежащ на възстановяване, представляващ поземлен имот (ПИ) с идентификатор 51679.217.8 по КККР на с. Николово, община Русе, с площ 3267, 00 кв. м., с начин на трайно ползване: "стопански двор – пасище с храсти", поради обстоятелството, че не може да бъде изпълнен регламентът на чл. 106, ал. 15 от ППЗСПЗЗ, а именно търгът да бъде проведе само в случай, че поне двама кандидати (собственици на самостоятелни индивидуализирани имоти в границите на стопанския двор, съседни на имота – обект на търга), са подали заявление за участие. С обжалваното решение № 21 от 20.07.2020 г. по адм. дело № 248/2020 г. Административен съд – Русе е отхвърлил оспорването по жалбата. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Установeно е, че в случая е обявен търг по реда на чл. 27, ал. 9 във вр. с ал. 8 от ЗСПЗЗ и чл. 106 от ППЗСПЗЗ, в който заявления за участие били подадени от двама кандидати - П. Стоилов и жалбоподателят С. Ангелов. До участие бил допуснат само първият от тях, като е прието, че същият е собственик на отделен имот, съседен на имота – обект на търга. А по отношение на Ангелов било прието, че не отговаря на условията за участие в първа тръжна процедура за продажба на процесния ПИ с идентификатор 51679.217.8, тъй като в качеството си на собственик на 5/6 ид. ч. от съседен имот с идентификатор 51679.217.12 подал заявление за участие в търга само от свое име. По тези съображения не е бил допуснат до участие в тръжната процедура, а същата е била прекратена. При така установеното съдът е определил като спорен въпроса дали съсобственик на съседен на имота – обект на търга имот може да ползва привилегията на участие в първи търг по реда на чл. 27, ал. 9 от ЗСПЗЗ и чл. 106, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. Стигнал е до извод, че определяйки кръга на участниците, които могат да участват в първия търг, законодателят ясно посочил, че това са собственици на имоти, като тази уредба не следвало да се тълкува разширително в смисъл съсобствениците на един имот да могат отделно и самостоятелно да участват в търга, със съсобствената си идеална част. Според съда, съсобствениците можели да участват в търга само с подаване на едно общо наддавателно предложение, формирайки 100 % собственост на имота. Обжалваното решение е правилно. От данните по делото се установява, че С. Ангелов е подал заявление за участие в първи търг, обявен по реда на чл. 27, ал. 9 от ЗСПЗЗ и чл. 106, ал. 2 от ППЗСПЗЗ в качеството си на собственик на 5/6 ид. ч. от ПИ с идентификатор 51679.217.12 по КККР на с. Николово, който е съседен на ПИ с идентификатор 51679.217.8 – обект на търга. А останалите 1/6 ид. ч. от имота на касатора са собственост на сестра му М. Декова. Спорният въпрос е може ли лице, което не е единствен собственик на имота, с който заявява участие в първи търг по чл. 106, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, да подаде самостоятелно заявление за участие в него. Съгласно чл. 106, ал. 13 от ППЗСПЗЗ право на участие в първия търг, открит със заповед по ал. 2, имат само собственици на имоти в границите на стопанския двор, съседни на имота – обект на търга, които не представляват обслужващи пътища, независимо от тяхната собственост. Имоти, които нямат обща граница с предлагания на търга имот, не се считат за съседни. Според чл. 106, ал. 15 от Правилника, на търга по ал. 13 могат да бъдат обявени само имоти, за които след служебна проверка от областна дирекция "Земеделие" е установено, че имат най-малко два съседни имота, които са собственост на различни физически, юридически лица или общини. Търгът може да се проведе само когато за всеки обявен имот са подадени повече от едно заявления за участие от лица, собственици на отделни имоти, съседни на имота – обект на търга, допуснати за участие в търга. От прегледа на цитираните норми може да се направи извод, че с предвидената процедура се създава привилегия за собственици на поземлени имоти да придобият собствеността върху съседен им имот – държавна собственост по § 12а от ПЗР на ЗСПЗЗ, чрез провеждане на търг. Затова е въведено и изискването за поне двама заявители, които в същото време да са собственици (различни физически, юридически лица или общини – чл. 106, ал. 15 от ППЗСПЗЗ) на отделни имоти. Целта е собствениците на съседни на обявения за продажба държавен поземлен имот при равни начала да участват в търга по придобиването му. Тази цел не би могла да бъде изпълнена, ако се даде възможност на лица в качеството им на съсобственици на имот да подадат отделни заявления за участие в търга и по този начин да участват на самостоятелно основание и с отделни наддавателни предложения. Така съсобствениците на един общ имот биха имали предимство пред останалите участници в търга, притежаващи самостоятелно право на собственост само върху един имот. В подкрепа на направения извод е и въведената с разпоредбата на ал. 16 на чл. 106 от ППЗСПЗЗ изрична забрана, предвиждаща до участие в търга по ал. 13 да не се допускат кандидатите, придобили собственост върху имоти в границите на стопанския двор, съседни на имота – обект на търга, образувани в резултат на делба или обединяване след откриването на тръжната процедура. Тук отново прозира целта да се предотврати възможността определени лица, които по силата на делба са станали собственици на два или повече съседни на продавания имот самостоятелни обекта, респ. които по силата на обединяване на няколко имота в един, биха могли при участие в търга на собствено основание и с право на самостоятелно наддавателно предложение да поставят в неизгодно положение други собственици, искащи да закупят съседния им ПИ, обявен за продажба на първи търг по реда на чл. 106, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. Обсъдената забрана потвърждава извода, че целта на законодателя е до участие в търгове като процесния да бъдат допускани само лица, притежаващи правото на собственост върху целия имот или всички съсобственици на един имот, които да подадат едно общо заявление и да участват с общо наддавателно предложение. При това обоснована се явява преценката на първоинстанционния съд, че Ангелов не е отговарял на условията за участие в първа тръжна процедура за процесния поземлен имот, тъй като е подал заявление като собственик на 5/6 ид. ч. от съсобствен имот. С това не е изпълнено условието търгът да бъде проведен, ако поне двама кандидати с право на собственост върху самостоятелно индивидуализирани имоти в границите на стопанския двор, са подали заявление за участие в процедурата. Вследствие на това правилно жалбоподателят е бил отстранен от участие в тръжната процедура, а последната е била прекратена. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно, постановено при спазване на материалния закон, обосновано е и не страда от релевирани с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора и предвид съдържанието на разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, е неоснователно искането на касатора за присъждане на направените от него разноски по делото. Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК искането на процесуалния представител на директора на ОДЗ – Русе за присъждане на разноски е основателно и касационният жалбоподател следва да бъде осъден да му заплати 150 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Основателно е и искането на ответника П. Стоилов за заплащане на сторените по делото разноски. По представения договор за правна защита и съдействие се доказва заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв., които касационният жалбоподател на основание чл. 143, ал. 3 от АПК следва да бъде осъден да заплати. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,