Решение № 1745 от 6.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15056/2012 г.

Решение № 1745 от 6.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15056/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ваня Анчева Производство по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на "Раднис" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Бобов дол, ул. "Комсомолска", бл. 91, ап. 10, представлявано от адвокат Емил Йовчев от АК - Кюстендил за отмяна на влязло в сила решение № 276 от 06.12.2010 г. по адм. дело № 7/2010 г. на Административен съд - Кюстендил, оставено в сила с решение № 6012 от 02.05.2011 г., постановено по адм. дело № 1705/2011 г. на Върховния административен съд, второ отделение. В искането се твърди, че описаният съдебен акт противоречи на пет решения на Районен съд - Дупница, с които са отменени наложени на дружеството - искател имуществени санкции за допуснати нарушения на Закона за устройство на територията (ЗУТ). По доводи, относими към правилността на атакуваното съдебно решение, се претендира наличие на отменителното основание по чл. 239, т. 4 АПК. Ответникът по молбата - началник на сектор Кюстендил при РДНСК - Югозападен район, чрез процесуалния си представител юрк. Игнатов, оспорва искането с доводи за неоснователността му. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното: Искането за отмяна, подадено в сроковете по чл. 240 АПК е неоснователно. С решение № 6012 от 02.05.2011 г. по адм. дело № 1705/2006 г. на Върховния административен съд, второ отделение е оставено в сила решение № 276 от 06.12.2010 г., постановено по адм. дело № 7/2010 г. на Административен съд - Кюстендил. С решението на Административния съд, чиято отмяна се иска, е отхвърлена като неоснователна жалбата на "Раднис" ЕООД срещу заповед № ДК-02-КН-32/11.12.2009 г. на началника на РДНСК София, с която на основание чл. 225, ал. 1, във вр. с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ е разпоредено премахването на незаконната част на "Заведение за бързо хранене", представляваща пристройка към закусвалня, барбекю и навес с 78 места за посетители на заведение за бързо хранене в УПИ ХI - за обществено обслужване, кв. 304, гр. Дупница, с възложител "Раднис" ЕООД. С първото от сочените в искането за отмяна решение от 17.01.2012 г. по НАХД № 504/2011 г. на Районен съд - Дупница, потвърдено с решение № 85/13.03.2012 г. по КНАХД № 79/2012 г. на Административен съд - Кюстендил е отменено Наказателно постановление (НП) № КН-62-ДНСК-7/07.01.2010 г. на зам. началника на ДНСК - София, с което на "Раднис" ЕООД е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 5 000 лева, на основание чл. 237, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 239, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 222, ал. 1, т. 14 ЗУТ за нарушение на чл. 178, ал. 1 ЗУТ, с което е осъществен състава на чл. 237, ал. 1, т. 4 ЗУТ. С второто сочено решение по НАХД № 266/2010 г. (неприложено по делото) на Районен съд - Дупница, потвърдено с решение № 291 от 17.12.2010 г. по КНАХД № 241/2010 г. на Административен съд - Кюстендил е отменено НП № КН-61-ДНСК-8/07.01.2010 г. на зам. началника на ДНСК - София, с което на "Раднис" ЕООД е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 8 000 лева, на основание чл. 237, ал. 1, т. 1 ЗУТ. С третото посочено решение от 19.04.2011 г., постановено по НАХД № 1565/2010 г. на Районен съд - Дупница, потвърдено с решение № 49/17.02.2012 г. по КНАХД № 233/2011 г. на Административен съд - Кюстендил, е отменено НП № КН-64-ДНСК-4/07.01.2010 г. на зам. началника на ДНСК, с което на основание чл. 237, ал. 1, т. 1 ЗУТ на "Раднис" ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 7 000 лева. С четвъртото посочено решение по НАХД № 865/2011 г. на Районен съд - Дупница (неприложено по делото), потвърдено с решение № 173/08.05.2012 г. по КНАХД № 82/2012 г. е отменено НП № КН-66-ДНКС-6/07.10.2010 г. на зам. началника на ДНСК за налагане на имуществена санкция в размер на 5 000 лева, на основание чл. 237, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 178, ал. 4, вр. с ал. 1 ЗУТ. С петото решение на Районен съд - Дупница по НАХД № 267/2010 г. (неприложено по делото), потвърдено с решение № 205/14.06.2011 г. на Административен съд - Кюстендил по КНАХД № 192/2011 г. е отменено НП № КН-65-ДНСК-5/07.01.2010 г. на зам. началника на ДНСК за налагане на имуществена санкция в размер на 6 000 лева на "Раднис" ЕООД, на основание чл. 237, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Предмет на описаните пет дела са НП за ангажиране административнонаказателната отговорност на "Раднис" ЕООД за извършени нарушения по смисъла на ЗУТ във връзка с това, че в качеството си на възложител е изградило незаконен строеж в УПИ ХI - за обществено обслужване, кв. 304 по плана на гр. Дупница и ползва същия, без това да е разрешено по установения законов ред. Съгласно чл. 239, т. 4 АПК, влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. За да се допусне отмяна на това основание е необходимо да се установи пълно съвпадение между инвидуализиращите всяко производство страни, основания и искания, т. к. фактическият състав на приложимата разпоредба изисква пълно обективно и субективно тъждество на делата, по които са постановени решенията. Видно от данните по делото, искателят сочи като противоречиви решения на Административен съд - Кюстендил и Районен съд - Дупница, постановени по жалби срещу различни по правния си характер актове на органите на ДНСК. НП съставляват правораздавателен акт, с който по повод на сезиране със съставен акт за извършване на административно нарушение и при следване на опростено състезателно производство се решава независимо и самостоятелно административноправен спор и се налага санкция за извършено административно нарушение. В производството по съдебното им оспорване се прилага субсидиарно НПК (Арг: чл. 84 ЗАНН). Докато заповедта за премахване на незаконен строеж по чл. 225, ал. 1 ЗУТ съставлява отежняващ индивидуален административен акт, който се регулира от нормите на АПК (Арг.: чл. 228 с. з.). Следователно в конкретния случай се касае за дела с различен предмет (административен акт и НП), а след като предмет на съдебните дела са различни актове, липсва обективно тъждество по тях. Текстът на чл. 239, т. 4 АПК предполага наличието на противоречие между влезлите в сила съдебни решения. Данните по делото налагат извод за липса на такова противоречие. Не е налице едно съдебно-административно производство по един и същ административноправен спор. Цитираните по-горе съдебни дела не са тъждествени, от което следва, че са с различен спорен предмет, а това поначало изключва противоречие между тях. Съдебната практика е константна в становището, че не е налице основание за отмяна, ако двете решения, които си противоречат са постановени по жалби срещу различни административни актове, дори те да са издадени по един и същи въпрос. В този смисъл аргументи могат да се черпят и от Тълкувателно решение № 6/25.11.2010 г., постановено по тълкувателно дело № 4/2010 г. на ВАС, където изрично е прието, че разпоредбата на чл. 239, т. 4 АПК не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. На още по-силно основание това важи за настоящия казус, в който се противопоставят НП и индивидуален административен акт, издадени от различни органи, на различно фактическо и правно основание. На последно място: в обстоятелствената част на искането на "Раднис" ЕООД се сочат касационни доводи за нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, които не обосновават предпоставки за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Отмяната е извънреден, а не инстанционен способ за евентуална ревизия на вече влязъл в сила съдебен акт. В такова производство касационни доводи не са допустими. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,