Решение № 4735 от 16.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11076/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Мрежата ВТ ЕООД, подадена чрез адв. Георгиева, против решение 221 от 03.10.2023 г., постановено по адм. дело 375/2023 г. по описа на Административен съд Велико Търново (АСВТ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01-2600/4635#4 от 28.04.2023 г., издаден от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) Земеделие. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че в съдебното решение липсва анализ и не е взето предвид обстоятелството, че от дружеството е подадено заявление за плащане по чл. 8, ал. 2 от Наредба 7 от 24.02.2015 г. за кампания 2019 г. с УИН 04/030619/83510, като до настоящия момент по същото все още няма оторизация. Създадената неяснота за крайния резултат от подаденото заявление за 2019 г. е неоспорима пречка за подаване на ново заявление за 2020 г. В тази връзка се сочи, че бенефициерът не може да инициира ново плащане със заявление за 2020 г., при положение, че не е завършена процедурата за 2019 г. и няма информация дали все още продължава участието си по м.10 Агроекология и климат от ПРСР 2014-2020 г. Твърди се, че са налице форсмажорни или изключителни обстоятелства, които на основание чл. 18, ал.5 от Наредба 7 от 24.02.2015 г., изключват възстановяването на вече получените финансови помощи. Тези обстоятелства са провокирани от съдебно установени незаконосъобразни заповеди за спиране на обработката на Заявление за 2019 г., както и същественото забавяне на обработката на заявлението и до днешна дата. Изложени са доводи за допуснати съществени нарушения при издаване на процесния АУПДВ. Посочено е правното основание за издаване на акта и съдържанието на разпоредените правни последици, но никъде не е визирано точно с кое свое действие/деяние дружеството е извършило нарушение на съответните нормативни разпоредби. Иска се отмяна на обжалваното решение и на потвърдения със същото АУПДВ. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът заместник-изпълнителен директор на ДФ Земеделие, чрез юрк. Цонева, изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е бил АУПДВ 01-2600/4635#4 от 28.04.2023 г., издаден от зам. изпълнителния директор на ДФ Земеделие, с който на основание чл.18, ал. 3, т. 1 и ал. 4, б. в (неправилно посочено в акта б. г), във връзка с чл. 8 от Наредба 7 от 24.02.2015 г., чл. 59, ал.1 и ал. 2 АПК и чл. 165 и чл. 166 ДОПК и чл. 20а, ал. 1 ЗПЗП на Мрежа ВТ ЕООД е определено за възстановяване публично държавно вземане в размер на 14 042.07 лв., представляващо 20% от изплатена субсидия по мярка 10 Агроекология и климат от Програма за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014-2020 г., направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1). Установено е, че на 06.06.2016 г. дружеството е подало заявление за подпомагане с УИН 07/060616/41507 и видно от Уведомително писмо изх. 02-070-2600/1025 от 05.12.2016 г. е одобрено за участие по направление Възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи с ВПС-1 от Мярка 10 Агроекология и климат, във връзка с което са одобрени всички заявени площи в общ размер на 103,54 ха. С уведомителното писмо дружеството изрично е информирано, че с поемане на 5-годишния ангажимент за извършване на дейности по това направление следва да спазва конкретно изброени изисквания, първото от които е подаване на Заявление за подпомагане/плащане всяка година до изтичане на многогодишния ангажимент. По делото не е било спорно, че Мрежата ВТ ЕООД е получавало плащания по заявените схеми и мерки, включително и по Мярка 10 в общ размер на 70 210.31 лв., съответно за кампания 2016 дружеството е получило: 24 144.64 лв.; през втората година от ангажимента за кампания 2017 г. - 22 972.94 лв.; през третата година от ангажимента за кампания 2018 г. - 23 092.73 лв. Въз основа на извършена административни проверки за спазване на поет петгодишен агроекологичен ангажимент е установено, че от Мрежата ВТ ЕООД не е подадено заявление за плащане по направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с ВПС през кампания 2020. Дружеството е уведомено с Писмо изх. 01-2600/733 от 04.02.2021 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ Земеделие, че се открива производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент. С Акт 01-2600/4635 от 13.08.2021 г., издаден от зам. изпълнителния директор на ДФ Земеделие, е прекратен агроекологичният ангажимент по мярка 10 Агроекология и климат от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 за кампания 2020. Оспорването на административния акт е отхвърлено с влязло в сила съдебно решение. Административният съд е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен орган и при спазване на административнопроизводствените правила. По приложението на материалния закон, първоинстанционният съд е обсъдил относимите разпоредби на ЗПЗП и Наредба 7 от 24.02.2015 г. Приел е, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки за издаване на оспорения АУПДВ, доколкото не се спори, че дружеството е получило финансова помощ по мярката за първите години от поетия агроекологичен ангажимент в общ размер 70 210.31 лв., както и че по отношение на същото има влязъл в сила акт за прекратяване на поетия ангажимент. По делото не е било спорно, че кампанията, за която е установено неспазване на задълженията от дружеството е 2020 г. - петата година от ангажимента, поради което първоинстанционният съд е приел, че правилно е определен размерът на подлежащата на възстановяване сума от 20 %, колкото предвижда действително приложимата в случая норма на чл. 18, ал. 4, б. в от Наредба 7. За неоснователни са приети възраженията на дружеството за недължимост на получената финансова помощ поради наличие на форсмажорни обстоятелства. Съдът е посочил, че спирането на административните производства относно предходни заявления за плащане (за 2019 г.) не е форсмажорно обстоятелство, поради което разпоредбата на чл. 18, ал. 6 от Наредба 7 (а не Наредба 5/2015 г., която сочи в жалбата си дружеството), не намира приложение в случая. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е изяснил относимата фактическа обстановка след обсъждане на представените по делото доказателства и обстойно е мотивирал правните си изводи. Неоснователно е касационното оплакване за допуснати нарушения на процесуалните правила. Въз основа на установените по безспорен начин факти съдът е формирал правилен извод за наличие и на двете релевантни материалноправни предпоставки за издаване на процесния АУПДВ, съобразно разпоредбата на чл. 18, ал. 3, т. 1 вр. ал. 4 от Наредба 7 от 24.02.2015 г. В случая е доказано по категоричен начин, че в полза на Мрежата ВТ ЕООД е извършено плащане на основание подпомагане по мярка 10 Агроекология и климат" от ПРСР 2014 - 2020 г. и поетият агроекологичен ангажимент по мярка 10 за кампания 2020 г. е прекратен с влязъл в сила административен акт. Размерът на публичното държавно вземане е определен в съответствие с разпоредбата на чл. 18, ал. 4, б. в от Наредба 7 от 24.02.2015 г., както правилно е приел административният съд. По делото не е било спорно, че общата изплатена сума през годините, предхождащи прекратяването на ангажимента, е в размер на 70 210.31 лв. Доколкото същият е прекратен за кампания 2020 г., която се явява петата година, съгласно чл. 18, ал. 4, б. в от Наредба 7 от 24.02.2015 г. подлежащата на възстановяване сума следва да се определи в размер на 20 % от получената финансова помощ, а именно 14 042.07 лв. Неоснователно е основното възражение на касатора за незаконосъобразност на АУПДВ, заявено и с оспорването пред първоинстанционния съд, обосновано с твърдение за наличието на форсмажорни или изключителни обстоятелства. В случая, както правилно е приел съдът, не е доказано наличие на основание за приложение на чл. 18, ал. 5 от Наредба 7 от 24.02.2015 г. Спирането на административните производства относно предходни заявления за плащане не представляват форсмажорни или изключителни обстоятелства по смисъла на чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) 1306/2013 г. вр. § 1, т. 8 от Наредба 7 от 24.02.2015 г., в която дефинитивна разпоредба са уредени случаите, в които за целите на финансирането, управлението и мониторинга на ОСП непреодолима сила" и извънредни обстоятелства" могат да бъдат признати. В случая неизпълнението на нормативно предвиденото задължения за подаване на заявление за плащане (чл. 8, ал. 2 от Наредба 7 от 24.02.2015 г.) е установено по безспорен начин, като не са ангажирани каквито и да е доказателства за наличие на форсмажорни или изключителни обстоятелства, довели до същото. По гореизложените съображения, решението на Административен съд Велико Търново, като правилно постановено, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 150 лв. на основание чл. 143, ал. 4 АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за плащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение