Решение № 14245 от 23.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4173/2015 г.

ВАСVI отделение23.12.2015 г.докладчик т Атанаска Дишева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1149/4.03.2015 г., постановено по адм. дело № 12202/2014 г. по описа на Административен съд София-град. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 14245 от 23.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4173/2015 г., VI о., докладчик председателят Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция "Социално подпомагане" /СП/ - Възраждане против решение № 1149/4.03.2015 г., постановено по адм. дело № 12202/2014 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменена заповед № И-507/2.10.2014 г. на директора на дирекция "СП" - Възраждане, с която е отказано отпускане на целева помощ за отопление. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата и в писмена молба, представена от пълномощника юрисконсулт Лида Лазарова, касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт. Ответникът по касационната жалба - Димитър Петров Николов от гр. София, оспорва жалбата и моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд София-град е отменена заповед № И-507/2.10.2014 г. на директора на дирекция "СП" - Възраждане, потвърдена с решение № РД 01-583/13.11.2014 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - София град. С решението преписката е изпратена на директора на дирекция "СП" - Възраждане за ново произнасяне. За да постанови това решение съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата фирма и при спазване на административнопроизводствените правила, но при нарушение на материалния закон. Според съда незаконосъобразно е отказано предоставяне на исканата целева помощ за отопление, поради неправилност на извода на административния орган, че при определяне на средномесечния размер на доходите на жалбоподателя следва да бъдат включени получените през м. 04/2014 г. доходи от пенсии за три месеца, от които единият месец е извън предходния шестмесечен период, който е релевантен за изчисляване на средномесечния размер на доходите. Според съда, тъй като средномесечният размер на доходите на жалбоподателя зависи само от размера на месечната му пенсия, не следва да се взема предвид плащането с натрупване, поради характера на регулярното месечно плащане. Изискването по чл. 2, ал. 6 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за деклариране на доходите, през месеца през който са получени, не означава, че тези доходи автоматично следва да бъдат взети предвид при определянето на средномесечния доход. Подобно тълкуване според съда е крайно разширително и води до неравно прилагане на закона по отношение на лицата, които са получили пенсиите си с натрупване, в сравнение с тези, които получават регулярно пенсиите си всеки месец. По тези съображения, съдът е приел, че при изчисляване на средномесечния доход за последните 6 месеца следва да бъдат взети предвид доходите от пенсии само за месеците, за които се отнасят получените пенсии, което в конкретния случай води до извода, че средномесечния доход на жалбоподателя е по-нисък от диференцирания минимален доход, изчислен по чл. 2, ал. 4, т. 2 от наредбата. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е безспорно, че Димитър Петров Николов е подал молба-декларация с вх. № И-507/30.09.2014 г. до директора на дирекция "СП" - Възраждане с искане за отпускане на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2014/2015 г. С обжалваната пред съда заповед № И-507/2.10.2014 г. е отказано отпускането на исканата помощ по съображения, че Димитър Николов има средномесечен доход за предходните 6 месеца, който е по-висок от диференцирания минимален доход да отопление /ДМДО/ и затова не отговаря на условията по чл. 2, ал. 4 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. В мотивите на решението на директора на дирекция РДСП, постановено при обжалването по административен ред, е посочено, че съгласно чл. 2, ал. 6 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г., доходите се декларират за месеца, през който са получени, независимо за кой период се отнасят. В случая при изчисляване на средномесечния доход на лицето е установено, че същият е в размер на 177,57 лв., при диференциран минимален доход в размер на 177,24 лв., изчислен по чл. 2, ал. 4, т. 2 от наредбата, поради което не е изпълнено условието лицето да има средномесечен доход по-нисък от ДМДО и правилно е отказано отпускането на исканата целева помощ. В изготвения в хода на административното производство социален доклад е прието, че през релевантния период за изчисляване на средномесечния доход на Димитър Петров Николов същият е получил доходи от пенсия в размер общо на 1065,44 лв., поради което средномесечния му доход е в размер на 177,57 лв.; установено е, че същият има трайно намалена работоспособност 86%; живее сам; не притежава имущество, което може да бъде източник на доходи, ДМДО е изчислен в размер на 177,24 лв. От правна страна, съгласно чл. 9, ал. 1 ППЗСП, право на месечна помощ имат лица или семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от определен диференциран минимален доход, а според ал. 2, основа за определяне на диференцирания минимален доход е гарантираният минимален доход, чийто месечен размер се определя с акт на Министерския съвет. Условията и редът за отпускане на целева помощ за отопление на лица и семейства през отоплителния сезон са регламентирани в Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от министъра на труда и социалната политика, въз основа на законовата делегация от чл. 12, ал. 4 ЗСП. В разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от тази наредба е предвидено, че право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 ППЗСП. Според чл. 2, ал. 3 от наредбата основа за определяне на диференцирания минимален доход за отопление е гарантираният минимален доход, чийто месечен размер се определя с акт на Министерския съвет, а според ал. 4 на същия член, диференцираният минимален доход за отопление се определя, както следва: т. 2 - за лице с трайно намалена работоспособност 50 на сто или над 50 на сто, живеещо само - 272,68 на сто от ГМД. В случая е безспорно между страните, че гарантираният минимален доход за годината е в месечен размер от 65 лв., както и че Димитър Николов попада в категорията на лицата, посочени в чл. 2, ал. 4, т. 2 от наредбата, тъй като е лице, живеещо само и има установена трайно намалена работоспособност над 50%, поради което ДМДО е в размер на 177,24 лв., при правилно приложение на разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от наредбата, тъй като лицето отговаря и на условията по т. 16, по която обаче е предвиден по-малък процент. Спорът по делото е свързан с размера на средномесечния доход на лицето за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация. Поради това, че молбата-декларация е подадена на 30.09.2014 г., то релевантният 6-месечен период е м. 03 - м. 08/2014 г. От събраното в административното производство извлечение от НОИ за получени доходи на Димитър Петров Николов е видно, че за предходните 6 месеца спрямо 30.09.2014 г. същият е получил доходи в размер общо на 1065,44 лв., от които за м. 08/2014 г. - 155,27 лв., м. 07/2014 г. - 155,27 лв., м. 06/2014 г. - 150,98 лв., м. 05/2014 г. - 150,98 лв., м. 04/2014 г. - 452,94 лв. и м. 03/2014 г. - 0 лева. При тази безспорна фактическа обстановка касаторът поддържа, че доходът, получен през м. 04/2014 г. не следва да бъде взет в пълния размер, тъй като се отнася и за предходните два месеца - м. 02 и м. 03/2014 г., първият от които е извън шестмесечния период за определяне на средномесечния доход. Това възражение е било поддържано и пред първата инстанция и съдът правилно го е приел за основателно. В § 1, т. 9 ДР ППЗСП е предвидено, че "доходи" за отпускане на социални помощи по реда на този правилник са всички брутни приходи, произхождащи от източниците, изброени в б. б. "а" - "о" включително, сред които по б. "к" са посочени пенсиите. В чл. 9, ал. 6 ППЗСП е посочено, че доходите се декларират за месеца, през който са получени независимо за кой период се отнасят. В същия смисъл е разпоредбата на чл. 2, ал. 6 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. Поради тази нормативна регламентация, доходите от пенсии, получени през един от месеците от релевантния 6-месечен период, но отнасящи се за предходен период, следва да бъдат декларирани от лицето, но, както правилно е приел и първоинстанционният съд, от задължението за деклариране на тези доходи не следва, че същите се вземат предвид в пълен размер при изчисляване на средномесечния доход на лицето, без да се държи сметка за кой месец се отнасят. В случая се касае за доход от пенсия, която се отнася за три месеца, единият от които е извън релевантния 6-месечен период и включването на размера на пенсията, която се отнася за месеца, извън този период води до изчисляване на доход, който не съответства на действителния средномесечен доход на лицето. От съществено значение в случая е обстоятелството, че пенсията на лицето е единственият му доход и получаването му е било временно преустановено поради необходимост от преизчисляване, наложено с оглед преосвидетелстване на лицето от ТЕЛК. Не може да бъде възприето направеното от административния орган тълкуване на нормата на чл. 9, ал. 6 ППЗСП /съответно чл. 2, ал. 6 от наредбата/, тъй като това би означавало средномесечния доход на лицето, когато той се формира единствено от осигурително плащане за пенсия, да зависи от редовността на плащането на пенсията от НОИ. Такова тълкуване не съответства на целите на социалното подпомагане в общ план, а в частен - на действителния средномесечен доход на лицето за релевантния 6-месечен период преди заявлението. Отделно от това стои въпросът, че в конкретния случай, ако заявлението беше подадено през предходния месец, при същите реални доходи на лицето, резултатът от приложеното от административния орган изчисление би бил различен, тъй като в този случай м. 02/2014 г. би бил включен в релевантния 6-месечен период и затова пенсията за този месец, която е изплатена едва през м. април би следвало да се включи в размер на доходите, които се вземат предвид при изчислението на средномесечния доход. Предвид изложените съображения не е налице твърдяното касационно основание за отмяна. Обжалваното първоинстанционно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

2
  • чл. 1
  • чл. 2, ал. 6