Решение № 8279 от 6.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11088/2014 г.

Решение № 8279 от 6.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11088/2014 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Малевентум ЕООД, град София, чрез адв. Димитър Терзиев против решение № 4881 от 15.07.2014 на Административен съд София град, 9 състав, постановено по адм. дело № 2258/2014 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 2061306214/30.10.2013 г. издаден от Соня Тодорова Костадинова, началник сектор Ревизии, възложил ревизията и Божанка Любенова Златанова, гл. инспектор по приходите - ръководител ревизията, потвърден с решение № 186/30.01.2014 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика, град София. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на процесуалните правила - при постановяването му не са обсъдени всички доказателства по делото, неправилна преценка за характера на сроковете за провеждане на ревизията и относно преценката за издателя на решението по чл. 155 ДОПК. Поддържат се и доводи за нарушение на материалния закон. Касаторът твърди, че от заключението на съдебно-счетоводната експертиза е установено, че ревизираното дружество е разполагало с кадрови и производствен потенциал за преработка на месо. Това обстоятелство се удостоверява и от представени доказателства за последваща реализация на стоката. Твърди се, че съдът неправилно не е разгледал и ценил представените търговски документи и стокови разписки от 8.11.2010, от 19.11.2010 г. и от 9.01.2011 г. Подробни съображения за наличието на твърдените касационни основания са развити в представените по делото писмени бележки. Искането е за отмяна на решението. Претендират се разноски. Ответникът - директор на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика, град София, чрез процесуалния си представител юрк. Минкова оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да се остави в сила първоинстанционното решение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховния административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти съгласно чл. 220 и чл. 218 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на оспорване пред АССГ е бил ревизионен акт, с който на Малевентум ЕООД са установени задължения по ЗДДС за данъчни период м. 11.2010 г. и м. 01.2011 г., поради непризнато право на данъчен кредит в общ размер на 1 259.09 лева по фактури, издадени от Алена Пропърти ЕООД, Тайге - БГ ООД и Трансполосет ООД, както и задължения за лихви в размер на 4 564.70 лева. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че актът е издаден от компетентни органи по приходите по смисъла на чл. 119, ал. 2 от ДОПК /ред. ДВ, бр. 82/2012 г., в сила от 1.01.2013 г./ - органът, възложил ревизията и органът по приходите - ръководител на ревизията. Приел е, че ревизионният акт отговаря на предписаната от чл. 120, ал. 2 ДОПК форма. Констатирал е, че при ревизията е допуснато нарушение на чл. 114, ал. 4 ДОПК при удължаване на срока за провеждането й със ЗВР от 4.07.2013 г., издадена от органа, възложил ревизията, а не от изпълнителния директор на НАП, но е приел, че нарушението не е съществено. Отхвърлил е и доводите за нищожност на ревизионния акт, поради неспазване на тридневния срок по чл. 117, ал. 4 ДОПК при връчването на доклада, поради инструктивния характер на срока. Посочено е още, че докладът е връчен надлежно на дружеството, с което е обезпечено правото му на възражения срещу него. По аргумент, че връчването на ревизионния акт е от значение за началния момент, от който тече срокът за оспорването му, съдът е приел, че неспазването на срока по чл. 119, ал. 4 ДОПК не е съществено нарушение на процесуалните правила за провеждане на ревизията. Като неоснователни са отхвърлени и доводите за неяснота относно авторството на подписа, положен за директор на дирекция ОДОП град София в решение № 186/30.01.2014 г., тъй като от представените по делото доказателства е установено, че решението е издадено при условията на заместване от Николай Калистратов. Съдът е приел, че отказът на правото на данъчен кредит съответства и на материалния закон. Въз основа на събраните по делото доказателства е приел, че не се установява предаването и получаването на стоките между страните по преките доставки. По отношение установените задължения за лихви, съдът е посочил, че е налице несвоевременно внасяне на ДДС в размер на 1259.09 лева и на деклариран ДДС за м. 01.2011 г. в размер на 59411.26 лева, поради което законосъобразно са определени лихви за забава съответно в размер на 365.85 лева и на 4288.85 лева. Решението е правилно постановено. Не се налице посочените в касационната жалба пороци съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушения на съдопроизводствените правила при преценката на доказателства и неправилно приложение на материалния закон. Съдът е извършил дължимата проверка за законосъобразност на ревизионния акт като е изложил мотиви по всички критерии, посочени в чл. 160, ал. 2 ДОПК и е дал отговор на възраженията в жалбата на Малевентум ЕООД. Изложените в решението съображения за компетентност на органите по приходите, издали акта, за спазване на предписаната от закона форма и тези, с които са отхвърлени възраженията на дружеството за допуснати съществени нарушения на сроковете за провеждане на ревизията, връчване на ревизионния доклад и ревизионния акт, се споделят, поради което не следва да бъдат повтаряни. Правилно е прието, че в случая нарушението на сроковете при връчване на доклада и акта не е засегнало правото на защита на ревизираното лице, което го е упражнило своевременно. Неоснователно е оплакването, че съдът не е обсъдил доказателствата по делото в съвкупност и по-конкретно не е взел предвид експертното заключение. Съдът е обсъдил заключението на вещото лице, във връзка с наличните по делото писмени доказателства и фактическите и правните му изводи, се подкрепят от тези доказателства. Правилна е и преценката за материална законосъобразност на отказа на правото на данъчен кредит. По делото е установено, че предмет на спорните доставки са стоки - замразено свинско контрафиле от Алена Пропърти ЕООД и Тайге БГ ЕООД, а по фактурите издадени от Трансполосет ЕООД в данъчен период м. 01.2011 г. - пилешки фенер. При доставки на стоки, основната предпоставка за възникването на правото на данъчен кредит е прехвърлянето на правото на разпореждане със стоката от доставчика на получателя. В случая правилно съдът е приел, че този релевантен факт не е доказан. Съдът е обсъдил представените от преките доставчици доказателства за наета складова база от Фиоре ЕООД, дадените от тях писмени обяснения, както и наличните по делото доказателства за производствена база и транспортни средства, с които е разполагало Малевентум ЕООД, но предвид липсата на доказателства за предаване и приемане на стоката, правилно е приел, че не са налице предпоставките по чл. 68 във връзка с чл. 25, ал. 2 и чл. 6 от ЗДДС за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит. Установената от експертизата кадрова обезпеченост и производствени възможности на ревизираното лице, получател по доставките не е достатъчно да установи доставките на стоки. Възражението, че съдът не е разгледал и ценил представените търговски документи и стокови разписки от 8.11.2010 г., от 19.11.2010 г. и от 9.01.2011 г. е неотносимо към преценката за осъществяване на преките доставки, тъй като по делото не са налице документи от посочените дати съставени между жалбоподателя и преките му доставчици. Търговски документ от 8.11.2010 г. е приложен по делото, но той е подписан между Малевентум Марон ЕООД и Саранда дистрибюшън касае доставки на други стоки. Други документи, включително и от 19.11.2010 г. и от 9.01.2010 г. съставени между страните по преките доставки не са приложени по делото и не са констатирани и при изготвяне на съдебно - счетоводната експертиза. Търговският документ подписан от Тайге БГ ЕООД и жалбоподателя е представен едва в съдебното производство във връзка със заключението на вещото лице. Съгласно чл. 180 ГПК този частен документ съставлява доказателство за изявленията на страните, които са го подписали, но не се ползва с достоверност на датата по смисъла на чл. 181 ГПК и правилно не е кредитиран от съда. По тези съображения, следва да се приеме, че не са налице сочените в касационната жалба пороци и обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да се остави в сила. Въпреки изхода на спора и направеното своевременно искане по чл. 161, ал. 1 ДОПК, на ответника не следва да се присъждат разноски, тъй като присъдените от първоинстанционния съд са определени в максималния предвиден от закона размер. За пълнота на изложеното следва да се посочи, че при постановяването на решението е допусната фактическа грешка в номера и датата на издаване на оспорения ревизионен акт, но този пропуск подлежи на отстраняване по реда на чл. 175 АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,