Решение № 10663 от 9.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5572/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба, подадена от началник на СГКК-Софийска област, против решение 458 от 10.04.2024 г., постановено по адм. дело 1365/2023 г. по описа на Административен съд София област, с която е отменено уведомление, изх.24-32847/25.10.2023 г. на началника на СГКК-Софийска област, с което се отказва одобрение на проект за изменение на КККР - отстраняване на ЯФГ в КККР на [населено място], община Своге, Софийска област, по заявление вх.01-329909/10.06.2022 г. на Л. Х. Н. .С доводи за допуснати нарушения на материалния закон , съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл.209, т.3 от АПК се претендира обезсилване на решениeто, респ. неговата отмяна. Ответникът Л. Х. Н. от гр.София, чрез адв. Георгиева, ангажира становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението в обжалваната част като законосъобразно. Ответниците Държавно ловно стопанство Витиня и Община Своге не ангажират становища по жалбата. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на обжалваното решение и предлага да се обезсили. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустими като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която то е неблагоприятно. При извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за процесуално недопустимо по следните съображения : Първоинстанционното производство е образувано по оспорване от Л. Х. Н. на връченото му уведомление изх.24-32847/25.10.2023 г. на началника на СГКК-Софийска област, с което на основание чл.19, ал.1 и ал.2 от Наредба РД-02-20-4 от 11.10.2016 г. за предоставяне на услуги от кадастралната карта и кадастралните регистри във връзка с подадено от Н. заявление вх.01-329909/10.06.2022 г. , не се приема картата на контактната зона и списъците на засегнатите имоти по заявлението и се указва същите да се преработят така, че имоти с идентификатори 87028.200.156 и 87028.200.173 да не се засягат. Указано е в срок от 14-дни от получаване на уведомлението лицето да отстранят тези нередности, като при неизпълнение производството ще бъде прекратено. От административният съд е прието, че обжалваното уведомление съставлява годен за съдебен контрол акт - отказ да се извърши административна услуга, свързана с изменение на КККР, като отказа е обективиран в уведомление, съдържащо волеизявление на органа в кръга на неговите задължения. Видно от съдържанието на оспореното уведомление, със същото освен, че не се приема картата на контактната зона и списъците на засегнатите имоти по заявлението , се указва същите да се преработят така, че имоти с идентификатори 87028.200.156 и 87028.200.173 да не се засягат, за което е предоставен 14-дневен срок на заявителя Н.. Следователно с това заявление не се слага край на процедурата, поради което то се явява междинен акт в производството и не подлежи на самостоятелно обжалване по съдебен ред. Освен изложеното следва да се има предвид, че дори и да се приеме, че уведомлението съставлява отказ за приемане на проект за изменение на КККР, то отново не е налице годен предмет за съдебно оспорване, тъй като това е акт по чл.21, ал.5 АПК, който не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Удостоверение от вида на процесното се издава на основание чл. 51, ал. 6 от ЗКИР във връзка с чл. 56 и чл. 77, ал. 1 от Наредба РД 02 20 5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри , които разпоредби сочат , че това удостоверение е част от производството по изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри и следва да бъде издадено за целите на това производство, което приключва с акт по същество на началника на СГКК, която подлежи на съдебно обжалване. Следователно удостоверението е акт по смисъла на чл. 21, ал. 5 от АПК, който не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. В този смисъл е и постоянната съдебна практика на Върховния административен съд. Предвид горното, постановеното от административният съд решение на основание чл.159,т.1 АПК и поради липса на надлежен предмет, се явява недопустимо и следва да бъде обезсилено. Разноски не се претендират и не следва да бъдат присъждане. Воден от горното и на основание чл.221, ал.3, предл.1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение