Решение № 303 от 9.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2135/2016 г.

Решение № 303 от 9.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2135/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по жалба, подадена от Г. И. С., чрез адв. М. Т., срещу въззивно решение № 1573/22.02.2016 г., постановено от Софийски градски съд по въззивно гр. д. № 13154/2015 г. Касационното обжалване е допуснато по материалноправния въпрос как се извършва преназначаването по реда на § 5, ал. 5 ПЗР ЗРАСРБ - едностранно от работодателя или въз основа на постигнато съгласие между страните за изменение на трудовото правоотношение. Съставът на Върховния касационен съд дава следният отговор Съгласно чл. 18, ал. 1 ЗРАСРБ, след изм. ДВ бр. 101/2010 г., длъжността "главен асистент" може да се заема само от лице с придобита образователна и научна степен "доктор" в съответната научна област, като за заварените случаи в § 5, ал. 5 ПЗР ЗРАСРБ е постановено лицата, заемащи длъжността "старши асистент" и "главен асистент" да се преназначават на академичната длъжност "асистент" в случай, че в срок до четири години от влизането в сила на закона не придобият образователна и научна степен "доктор". В този случай, след изтичане на горния срок и при несбъдване на законовото условие, завареното трудово правоотношение не се прекратява едностранно от работодателя, а следва да бъде видоизменено. Работодателят следва да преназначи заемащите длъжността "главен асистент" и "старши асистент" на длъжност "асистент" и във всички случаи видоизмененото правоотношение следва да се уреди като срочно. Правилото защитава служителя, който може и да откаже, при новите условия, предвидени в закона, да запази трудовото правоотношение с работодателя. Работодателят е длъжен да предложи промяна в съществуващото правоотношение, като няма свободата да уговаря условия, които противоречат на предписаното в него относно длъжността и срочността на правоотношението. В този смисъл, не е възможно завареното безсрочно трудово правоотношение за длъжност "главен асистент" и "старши асистент" автоматично да се трансформира в срочно трудово правоотношение за длъжност "асистент", без съгласието на служителя, а и това би противоречало на чл. 67, ал. 3 КТ, съгласно който трудовият договор за неопределено време не може да се превръща в договор за определен срок, освен при изричното желание на работника или служителя, изразено писмено. По касационните оплаквания: Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон. Иска отмяна на въззивното решение и уважаване на исковете, както и присъждане на съдебноделоводни разноски по делото. Насрещната страна С. "Св. К. О." не отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, нито изразява становище по-късно в хода на съдебното производство. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение въззивният съд е отхвърлил исковете на Г. И. С. против С.. "Св. К. О." по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. За да постанови този резултат, установил, че Г. С. заемал длъжността "главен асистент" в университета по безсрочен трудов договор. На 10.05.2011 г. страните се уговорили, че ако до 1.012015 г. служителят не придобие образователна и научна степен "доктор", ще бъде преназначен на академична длъжност "асистент", считано от същата дата, на осн. § 5, ал. 5 ЗРАСРБ. До 1.012015 г. С. не е придобил образователна и научна степен "доктор", като работодателят му предложил подписване на допълнително споразумение, с което предложил изменение на заеманата длъжност от "главен асистент" на "асистент", съответно и промяна в основното месечно възнаграждение по класификатора от 1.03.3014 г. и промяна на трудовото правоотношение от безсрочно - в срочно за 4 години. Служителят отказал. Трудовото правоотношение е прекратено със заповед от 15.04.2015 г., в която работодателят се е мотивирал с това, че служителят не отговаря на законовите изисквания за заемане на длъжността "главен асистент" за наличие на образователна и научна степен "доктор"; в предвидения четиригодишен срок от влизане в сила на закона, т.е. до 1.01.2015 г. няма придобита докторска степен; отказал е да бъде преназначен на академична длъжност "асистент". В заповедта са цитирани разпоредбите на чл. 328, ал. 1, т. 6 и т. 11 КТ, вр. чл. 18, ал. 1 ЗРАСРБ и чл. 45, ал. 1 ППЗРАСРБ. Съдът е приел, че заповедта е законосъобразна, като се е позовал на чл. 18, ал. 1 ЗРАСРБ, след изм. ДВ бр. 101/2010 г., § 5, ал. 5 ПЗР ЗРАСРБ, чл. 67, ал. 3 КТ и чл. 118, ал. 1 КТ . Съдът е посочил, че преназначаването не става автоматично - работодателят е длъжен да предложи промяна в трудовото правоотношение в посочения смисъл, но е необходимо и насрещното съгласие на служителя, защото има промяна в длъжността, която влече промяна и в размера на трудовото възнаграждение, а и следва да бъде уговорен срок на действие на така измененото трудово правоотношение. След като служителят е отказал преуреждане на завареното трудово правоотношение съгласно изискванията в ЗРАСРБ, работодателят законосъобразно е прекратил трудовото правоотношени с него за длъжността "главен асистент". При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. Решението е правилно. Разрешението на въззивния съд е съобразено с отговора, даден по-горе по реда на чл. 290 ГПК. Работодателят е добросъвестен и е спазил точно материалния закон. Той не е пристъпил веднага, след изтичане на срока по § 5, ал. 5 ПЗР ЗРАСРБ, към прекратяване на трудовия договор с Г. С., поради неизпълненото условие да придобие образователна и научна степен "доктор". По силата на закона съществуващото правоотношение за длъжността "главен асистент", без срок на договора, не може да бъде запазено. В съответствие с изискванията на ЗРАСРБ, на чл. 67, ал. 3 КТ и чл. 118, ал. 1 КТ работодателят е предложил изменение в трудовото правоотношение, чрез преназначаване на длъжност "асистент", със свързаните с това промени в срока на договора и трудовото възнаграждение. При отказа на служителя, за работодателя не е имало друга възможност, освен да приложи чл. 18, ал. 1 ЗРАСРБ и да прекрати завареното трудово правоотношение. В заключение въззивното решение следва да бъде потвърдено. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение