Решение № 5918 от 12.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9240/2016 г.
ВАСIV отделение12.05.2017 г.докладчик Красимир Кънчев
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 675 от 28.06.2016 г., постановено по адм. дело № 1065/2015 г. от Административен съд - С. област, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. Х. Т. срещу уведомително писмо с изх. № 02-230-6500/7558 от 29.09.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие". ОСЪЖДА Г. Х. Т. от с. Г., община Самоков, ул. "О. П." .№... да заплати на Д. фонд "Земеделие" разноски в размер на 500 (петстотин) лева. ОСТАВЯ без уважение искането на Г. Х. Т. за присъждане на разноски. ОБЯВАВА за нищожно разпореждане от 10.08.2016 г., постановено по адм. дело № 1065/2015 г. от Административен съд - С. област, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Г. Х. Т. за изменение в частта за разноските на решение № 675 от 28.06.2016 г., постановено по адм. дело № 1065/2015 г. от Административен съд - С. област, и ПРЕКРАТЯВА производството по тази молба. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 5918 от 12.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9240/2016 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез процесуалния му представител юрк. М. С. Жалбата е срещу решение № 675 от 28.06.2016 г., постановено по адм. дело № 1065/2015 г. от Административен съд - С. област. С него по жалба на Г. Х. Т. е отменено уведомително писмо с изх. № 02-230-6500/7558 от 29.09.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено в противоречие с приложимата материалноправна уредба и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено ново решение по съществото на спора, с което жалбата на Г. Т. срещу оспорения акт да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендират се разноски за двете инстанции. Прави се и възражение за прекомерност на исканите от ответната страна разноски. Ответникът - Г. Х. Т. от с. Г., община Самоков, действащ чрез упълномощения си представител адв. Е. А., в представен по делото писмен отговор и в открито съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прави искане за присъждане на разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК. По делото е постъпила и частна жалба от Г. Х. Т. срещу разпореждане от 10.08.2016 г. по подадена до административния съд молба за изменение на решението в частта за разноските. С частната жалба се твърди, че това разпореждане е неправилно и необосновано, поради което се иска същото да бъде отменено и съдът да уважи молбата за изменение на решението. По частната жалба е постъпил отговор от процесуалния представител на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, с който се иска оставянето й без уважение като неоснователна. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. По отношение на частната жалба според прокурора молбата, подадена до административния съд на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК следвало да бъде оставена без разглеждане като просрочена. Алтернативно счита същата за неоснователна, тъй като съдът бил обсъдил искането за разноски, както и възражението за прекомерност и се произнесъл с решението си по тях, като изводите на съда били правилни. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира подадената в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна касационна жалба за процесуално допустима. Разгледана по същество същата е и основателна. С обжалваното решение Административен съд - С. област е отменил уведомително писмо с изх. № 02-230-6500/7558 от 29.09.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. на заместник - изпълнителния директор на ДФЗ и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. С посоченото уведомително писмо на Г. Х. Т. е отказано финансово подпомагане по подадено от него заявление по СЕПП, СПП и НР1 и са му наложени санкции за бъдещ период. За да постанови този резултат съдът е приел, че уведомителното писмо е валиден административен акт, издаден от зам. -изпълнителния директор на ДФЗ в качеството му на административен орган, комуто със заповед № 03-РД/323 от 11.03.2015 г. на изпълнителния директор на фонда, издадена на основание чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП са делегирани правомощия да издава и подписва уведомителни писма по схеми и мерки за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане. Актът бил постановен в писмена форма и съдържал фактическите и правни основания за издаването му, поради което бил надлежно мотивиран. Съдът е приел обаче, че уведомителното писмо е било издадено в нарушение на материалния закон. Според съда теренните проверки по чл. 16а, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. не били предвидени като способ в чл. 37 от ЗПЗП, нито пък в европейското законодателство, поради което извършената чрез тях проверка на физическите блокове и допустимата за подпомагане площ била извършена без правно основание. Освен това теренните проверки били относими единствено към производството по приемане и одобряване на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние". Съдът е приел за неоснователно възражението на ответника, че ДФЗ действа в условията на обвързана компетентност при влязла в сила заповед по чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105. За административния орган съществувало задължението по чл. 35 от АПК да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. Фактът, че заявените за подпомагане парцели попадали извън определения като "допустим" за подпомагане слой сам по себе си не бил достатъчно основание за отказ. За да обоснове извода си за незаконосъобразност на атакувания пред него акт, съдът се е позовал на назначените по делото съдебно-техническа (СТЕ) и съдебно-агрономическа експертиза (САЕ). Според заключението по първата от тях общият размер на недопустимата за подпомагане площ следвало да се определи като 12,31 ха, вместо определените от органа 13,07 ха. Тази площ в процентно съотношение била 49,80%, а не 57,35%. Според заключението на САЕ, предвид категорията на земята и броя на наличните дървета и храсти, не надхвърляли 75 бр. в 1 ха. Липсвали и мозаечно разположени сгради, съоръжения и скални участъци, заемащи повече от 20% от общата площ на пасището. Пасищата отговаряли на критериите на чл. 16, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 5. Поради това съдът е приел, че неправилно в БЗС 15285-252-2 и 15285-384-5 били определени като недопустими за подпомагане площи, които на практика отговаряли на всички изисквания, за да бъдели определени като площи в добро земеделско състояние. Решението е неправилно. Видно от доказателствата по делото, със заявление с УИН 23/180614/71123 Г. Х. Т. е заявил за подпомагане по СЕПП, СПП и НР1 36 парцела с обща площ от 35,86 ха в землището на с. Б., с. Г. и с. К., община Самоков, както и в землището на с. С., община Сапарева баня. За декларираните данни в заявлението на кандидата са извършени административни проверки за определяне на допустимите за подпомагане площи. Относно неотстраненото застъпване - чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП по СЕПП и чл. 12, т. 4 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. по НР1. С писмо с изх. № 02-230-6500/7348 от 23.08.2014 г. Г. Т. е бил уведомен, че за 5 от заявените от него парцели е установено наличие на площи, заявени от повече от един кандидат и му е указано, че следва да представи доказателства за правното основание за ползване на застъпената площ. След изпълнение на предвидената в чл. 17 и чл. 18 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. процедура и във връзка с представените от бенефициента документи, установените застъпвания в по-голямата си част са били разрешени в негова полза, с изключение на площ от 1,21 ха. Според заключението на изслушаната по делото СТЕ установените като недопустими за подпомагане площи, поради неотстранени застъпвания са коректно определени. С оглед на това са налице основанията по чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП по СЕПП и чл. 12, т. 4 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. по НР1. Затова и площта от 1,21 ха е недопустима за подпомагане. Спорът по делото касае второто основание за недопустимост на част от парцелите по уведомителното писмо. По него като правни основания в оспореното уведомително писмо са посочени по СЕПП разпоредбите на чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП - кандидатът е заявил площ, която не стопанисва и попадаща извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2014 г. А по НР1 правното основание е чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., според който кандидатът е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него и попадащи извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2014 г. По отношение на СПП административният орган се е позовал на разпоредбата на чл. 15г, ал. 2 от Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в схемите за национални доплащания и за специфично подпомагане, съгласно която преразпределителното плащане се предоставя под формата на завишено плащане на площ за първите до 30 ха, за които земеделският стопанин е получил подпомагане по СЕПП. Според ал. 1 на същия текст право на подпомагане по схемата за преразпределително плащане имат земеделски стопани, които имат право на плащане по схемата за единно плащане на площ. По това основание се установява, че на заявените от Г. Т. площи са били извършени теренни проверки от ОСЗ - Сапарева баня и ОСЗ - Самоков, видно от представените по делото протоколи за извършени специализирани теренни проверки на място на физически блокове от 03.09.2014 г., 11.09.2014 г., 04.10.2014 г., 11.10.2014 г., 12.10.2014 г., 13.10.2014 г. и 18.10.2014 г., в землищата на с. Б., с. Г. и с. К., община Самоков, както и в землището на Сапарева баня. Със заповед на министъра на земеделието и храните № РД-09-807 от 05.12.2014 г. е одобрен обновения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014 г." като част от СИЗП на земеделските парцели. Срещу тази заповед, видно от данните по делото е било подадено възражение от Г. Т.. От отговора на възражението се установява, че същото не е било уважено. Със заповед № РД-46-287 от 06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните е утвърден окончателният специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г., като част от СИЗП. Жалбоподателят не се е възползвал от възможността да оспори тази заповед, поради което в частта, отнасяща се до заявените от него имоти, заповедта е влязла в сила. С т. 2 от ТР № 8 от 11.12.2015 г. ОСС на I и II колегии при Върховния административен съд, прие, че заповедта на министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл. 33а ЗПЗП и чл. 16г от Наредба № 105/2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол (Наредба № 105/2006 г.) представлява съвкупност от множество индивидуални административни актове и може да се обжалва от всеки земеделски стопанин, доколкото засяга негови права и законни интереси. Всеки земеделски стопанин, заявил площи за подпомагане, има правен интерес да установи дали неговите заявени площи попадат в слоя "Площи, допустими за подпомагане", защото това установяване е пряко свързано с възможността за заявените площи да бъдат изплатени сумите, предвидени по съответните мерки и схеми за подпомагане. Видно от данните по делото, една от причините за определяне като недопустими на площите, за които е отказано подпомагане, е чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП - заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой за 2014 г. Или причината е попадането им извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", утвърден със заповед № РД-46-287 на министъра на земеделието и храните от 06.03.2015 г. Тъй като тази заповед, в частта й, отнасяща се до заявените от Г. Т. имоти, не е оспорена, същата е влязла в сила. Последната е придобила стабилитет спрямо заявените от кандидата за подпомагане парцели. При влязла в сила заповед за одобряване на окончателния слой при действието на чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП (от 17.05.2014 г.) административният орган процедира в условията на обвързана компетентност. Същият не може да нанася промени и е длъжен да се съобрази със специализирания слой. Поради тази причина не следва да се приемат и констатациите на вещото лице по назначената по делото СТЕ относно БЗС 15286-337-1-2, по отношение на който експертът твърди, че същият отговаря на изискванията за добро земеделско състояние и е следвало да бъде определен като допустим с цялата си заявена площ. Същото се отнася и до констатациите на съдебно-агрономическата експертиза. Заключението по тази експертизата има отношение именно към производството по определяне на окончателния слой. Влязлата в сила заповед на министъра не може да бъде коригирана въз основа на заключение по експертиза при последващ съдебен контрол. Административният съд е смесил производството по издаване на заповед от министъра на земеделието и храните за одобряване на окончателния специализиран слой с производството по издаване на уведомителното писмо. Първото от тях се осъществява от Министерството на земеделието и храните и неговите структури. А на база на резултатите от него ДФЗ определя допустимите за подпомагане парцели и отпуска, респ. отказва финансово подпомагане. Теренните проверки не са проверки за контрол. Те се осъществяват от служители на ОДЗ и тяхната цел е да се установят границите на референтните парцели, които са включени в системата за идентификация на земеделските парцели в Интегрираната система за администриране и контрол. Извършват се по реда на чл. 16 от Наредба № 105, отменен, но действащ към момента на извършването им. Теренните проверки са различни от проверките на място, за които земеделският производител се уведомява. Последните се извършват от инспектори на съответната териториална структура на ДФЗ и имат за цел да инспектират земеделското стопанство. В случая по отношение на заявените площи са били извършени теренни проверки. Въз основа на тях със заповед на министъра на земеделието и храните № РД-09-807 от 05.12.2014 г. е одобрен обновения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014 г. като част от Системата за идентификация на земеделските парцели. Както вече беше отбелязано срещу тази заповед е било подадено възражение срещу обхвата на обновения слой в частта му, касаеща парцелите, заявени от земеделския стопанин, което не е било уважено. Така с влязлата в сила заповед № РД-46-287 на министъра на земеделието и храните от 06.03.2015 г. е утвърден окончателният специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г., като част от Системата за идентификация на земеделските парцели. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на извършените теренни проверки. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 16а, ал. 3 от Наредба № 105/2006 г., в сила от 11.03.2014 г., данните в СИЗП за физическите блокове и специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" се обновяват ежегодно чрез дешифрация (дистанционно разчитане) на актуална цифрова ортофотокарта, изготвена чрез самолетно или сателитно заснемане или чрез извършване на теренни проверки на характеристиките на физическите блокове и на допустимата за подпомагане площ в тях. В чл. 16а, ал. 4 от Наредба № 105/2006 г. е предвидено, че теренните проверки се извършват въз основа на заповед на министъра на земеделието и храните и не са проверки на място по смисъла на чл. 37 ЗПЗП. Резултатите от тях се отразяват в контролни доклади, които служат за обновяване на информацията в СИЗП. Вярно е, че с решение № 1155 от 2.02.2015 г. по адм. д. № 10538/2014 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, оставено в сила с решение № 7501 от 22.06.2015 г. по адм. д. № 4327/2015 г. на петчленен състав на ВАС, е отменен чл. 16а, ал. 3 в частта относно израза "чрез извършване на теренни проверки на характеристиките на физическите блокове и допустимата за подпомагане площ в тях", чл. 16а, ал. 4 и чл. 16и, ал. 2 от Наредба № 105 от 22 август 2006 г. Но това решение е публикувано в ДВ, бр. 50/2015 г. Съгласно чл. 194 от АПК съдебното решение, с което се отменя подзаконов нормативен акт влиза в сила от деня на обнародването му в ДВ. А подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение - чл. 195, ал. 1 от АПК. Тъй като специализираните теренни проверки са били извършени през 2014 г., т. е. преди отмяната на подзаконовия нормативен акт в посочената част, те са законосъобразни, защото отмяната няма обратно действие. Съгласно разпоредбата на чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. при установено наддеклариране над 50 % на кандидата се отказва плащане и му се налага санкция за бъдещ период. В процесния случай наддекларираната площ съставлява 57,35 % и попада в този обхват, поради което за цялата заявена за подпомагане площ е отказано оторизиране на заявената сума и е наложена санкция в размер на 3933,53 лв. След като не е установил право на плащане по СЕПП правилно на заявителя за подпомагане е отказано плащане и по СПП. По НР1 също не е отпусната поисканата сума за подпомагане и е наложена санкция в размер на 3323,10 лв., тъй като е установена разликата над 50% от установената площ, с което е изпълнено изискването на чл. 16 от Регламент № 65/2011 г. на Комисията. В заключение следва да се приеме, че процесното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, в законоустановената писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно прилагане на относимите материалноправни разпоредби. Административният орган на база на законосъобразна процедура е установил недопустими площи по заявлението за подпомагане на Г. Т. Поради това актът, с който е постановен отказ за финансово подпомагане се явява законосъобразен. По изложените съображения обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено. Тъй като не се налага събиране на нови доказателства, при условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. По отношение на частната жалба. Молбата за изменение на решението в частта за разноските е била подадена след изтичане на преклузивния 14-дневен срок. Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. В случая, тъй като решението е подлежало на обжалване, молбата за изменение е следвало да бъде подадена в 14-дневен срок от получаване на съобщението. Това съобщение е получено от процесуалния представител на Г. Т. на 08.07.2016 г. и искането за изменение на решението е следвало да бъде подадено до 22.07.2016 г. вкл. (петък - присъствен ден). Молбата е подадена на 28.07.2016 г., следователно след законовия срок. При всички положения обаче първоинстанционният съд е дължал произнасяне по молбата за изменение на решението в частта за разноските. Поставеното върху молбата на ръка разпореждане е нищожно. Същото няма обективиран диспозитив, поради което няма как да породи правно действие. Затова тази нищожност следва да бъде обявена, като вместо това следва да бъде постановено определение, с което молбата за изменение на решението в частта за разноските като просрочена следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото по отношение на нея - прекратено. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК Г. Х. Т. следва да заплати на Д. фонд "Земеделие" разноски по делото, както следва: по 150 лв. юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 ГПК, изм., обн. в ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г. и 200 лв. за експертиза. Така общият размер на разноските е 500 лв. Искането на Г. Х. Т. за заплащане на направените от него разноски, с оглед на изхода на спора следва да се остави без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, както и чл. 221, ал. 5 във връзка с чл. 236 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,