Решение № 6685 от 16.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3719/2013 г.

Решение № 6685 от 16.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3719/2013 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета - чл. 208 - 228 от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ - Добрич срещу решение № 14 от 11.2.2013 г., постановено по адм. дело № 697 от 2012 г. на Административен съд Добрич. С него е отменено решение № 50 от 31.08.2012 г. на директора на ТП на НОИ, с което е оставена без разглеждане жалба на Анна Димитрова Демирева поради липса на правен интерес с вх. № 3544 от 30.7.2012 г. срещу действията на ръководителя на изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ гр. Добрич и е върната преписката за ново произнасяне по същество съгласно дадените в решението указания. Поддържат се доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост и се иска отмяната му. Ответникът по така подадената касационна жалба Анна Димитрова Демирева я оспорва в представен по делото писмен отговор от 17.3.2013 г. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, преценява касационната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна и разгледана по същество - за неоснователна по следните съображения: Административният съд е бил сезиран първоначално с жалба на Анна Демирева срещу мълчалив отказ на директора на ТП на НОИ Добрич, с който са потвърдени действия на ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ Добрич, изразяващи се в служебно коригиране на месечния й осигурителен доход, последван от изричен отказ за разглеждане на жалба, изразен в решение № 50 от 31.08.2012 г. на директора на ТП на НОИ, с което е оставена без разглеждане поради липса на правен интерес жалба на Анна Димитрова Демирева с вх. № 3544 от 30.7.2012 г. срещу действията на ръководителя на изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ гр. Добрич. От фактическа страна съдът е приел за безспорни фактите относно обстоятелствата, че жалбоподателката е осигурена за риска - общо заболяване и майчинство през периода 2010 - 2012 г. на две основания - като самоосигуряващо се лице едноличен собственик на "Аркас" ЕООД и по трудов договор с община Аксаково. Установено е така, че производството по изплащане на обезщетение от ДОО е започнало в периода на 2011 г., когато е поискано изплащане на полагащите се обезщетения за временна неработоспособност и майчинство по общо 11 броя болнични листи. Извършена е проверка на дружеството на жалбоподателката и са констатирани закъснения при внасяне на осигурителните вноски, което дало повод на административния орган да издаде задължителни предписания, които били отменени в приключило производство пред съда. Установено е от заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, че част от дължимите обезщетения за месеците, в които осигурителните вноски са внесени със закъснение са изчислени на база минималния размер на месечен осигурителен доход от 420 лева. Установено е също така, че акт за служебна корекция на избрания от жалбоподателката Демирева осигурителен доход не е бил издаван и такава корекция не е извършвана в персоналния регистър на НОИ, защото коригираща декларация не е била подавана. Установено е, че липсва нарочен издаден административен акт за намаляване на дължимите обезщетения. Съдът е приел, че с обжалваното решение органът се е произнесъл по същество на спорния въпрос за размера на обезщетението, въпреки, че е оставил жалбата без разглеждане на формално правно основание. Поради това жалбата срещу решението на директора на ТП на НОИ Добрич е разгледана по същество относно размера на паричното обезщетение. При съобразяване и анализ на разпоредбите на КСО, съдът е извел правен извод, че неправилно е намален размерът на дължимото обезщетение от административния орган на основание чл. 3, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващи се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от цитираната наредба е приета за противоречаща на норма от по-висок ранг, в случая КСО, на основание чл. 5, ал. 1 от АПК. При такъв извод е прието, че неблагоприятните последици, въведени с Наредбата, че за избран осигурителен доход се счита минималния размер, определен със Закона за бюджета за ДОО за съответната година, когато осигурителните вноски са внесени със закъснение не могат да настъпят поради което решението е незаконосъобразно. При тези съображения съда е отменил решението на директора на ТП на НОИ и е върнал делото като преписка на органа за разрешаване на въпроса по същество като се преизчислят дължимите обезщетения на Анна Демирева от ДОО съобразно осигурителния доход, деклариран от нея и върху който реално са внасяни осигурителни вноски съгласно нормата на чл. 40, ал. 6 от КСО. Решението е правилно. Спорен е останал въпросът за размера на обезщетението във връзка с осигурителния доход, върху който тези обезщетения следва да бъдат изчислени. Съдът при изясняване на спорния въпрос е извел обосновани изводи от фактическа страна относно фактите за правилното разрешаване на спора, които не са спорни между страните. По отношение на размера на паричното обезщетение от ДОО и за размера на осигурителния доход, съдът е извел правен извод, прилагайки правилно материалния закон. От една страна са съобразени приложимите норми на чл. 7, ал. 4 КСО, чл. 40, ал. 6 и чл. 41, ал. 1 и чл. 49, ал. 1 от КСО и от друга - чл. 3 от цитираната Наредба. Верен е правният извод, че с подзаконов нормативен акт са въведени неблагоприятни последици, свързани с правата на жалбоподателката, каквито в Кодекса за социалното осигуряване не са предвидени. При установеното неблагоприятно засягане в по-висока степен от цитираната наредба и на която се е позовал административния орган съдът правилно е приложил чл. 5, ал. 1 от АПК при разрешаване на спора. Констатираното нарушение на материалния закон при издаване на решението на директора на ТП на НОИ е основание за отмяната му като незаконосъобразно и връщане на органа на делото като преписка за разрешаване на въпроса по същество, както правилно е постъпил административния съд с обжалваното решение. При отсъствие на касационни основания за отмяната му решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Налице е претенция за разноски за двете инстанции от страна на ответника по жалбата. Такива са присъдени от административния съд, а в касационната инстанция доказателства за разноски не са представени, поради което не следва произнасяне. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховен административен съд, шесто отделение