Решение № 3464 от 27.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 743/2015 г.

Решение № 3464 от 27.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 743/2015 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Светла Тодорова Петрова от гр. Елхово, обл. Ямбол, като майка и законен представител на малолетното дете Даниел Стоянов Молдованов, чрез пълномощника си адв. Даниела Трендафилова, против решение № 102/28.11.2014 г. постановено по адм. дело № 186/2014 г. по описа на Административния съд - гр. Ямбол, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № Е 234/04.09.2014 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" /"СП"/ - гр. Елхово. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необосновано, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" ("СП") - гр. Елхово, не ангажира становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение Административният съд - гр. Ямбол, е отхвърлил жалбата на Светла Тодорова Петрова (настоящ касатор), като майка и законен представител на малолетното дете Даниел Стоянов Молдованов против заповед № Е 234/04.09.2014 г. на директора на Дирекция "СП" - гр. Елхово, потвърдена с решение № РД07-0027/23.09.2014 г. на директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане - гр. Ямбол. За да постанови това решение съдът е приел, че с оспорената заповед законосъобразно е отказано изплащане на добавка за социална интеграция по чл. 42, ал. 2, т. 4 от Закона за интеграция на хора с увреждания (ЗИХУ) за детето Даниел Молдованов, тъй като престоят им в гр. Китен е започнал на 11.07.2014 г., т. е. след като вече е било влязло в сила изменението на разпоредбата на чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ. Според изменената разпоредба добавката по цитираната норма се изплащала при извършено балнеолечение и рехабилитационни услуги в обекти, отговарящи на стандартите по Наредба № 30 от 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина", а почивна база "Морско утро" - гр. Китен не била регистрирана като лечебно заведение за осъществяване на лечебна дейност по "Физикална и рехабилитационна медицина". Така постановеното решение е неправилно. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че детето Даниел Стоянов Молдованов, родено на 10.07.2008 г., има определена степен на увреждане 50 % с експертно решение № 0566 от заседание 027/12.02.2014 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ - "Св. Пантелеймон" АД - гр. Ямбол, с водеща диагноза "бронхиална астма-персистираща, средно-тежка", за срок от 1 г. От настоящата касаторка, като майка и законен представител на детето, е подадено заявление-декларация с вх. № Е234/15.08.2014 г. до директора на Дирекция "СП" - гр. Елхово, с искане за отпускане на добавка за социална интеграция за балнеолечение и рехабилитационни услуги. Към молбата е представено медицинско направление от 26.06.2014 г., издадено от детски пулмолог, за провеждане на санаториално климатолечение и удостоверение от 26.07.2014 г., издадено от Почивна база "Морско утро" - гр. Китен, в което е удостоверено, че майката и сина са почивали в почивната база за периода 11.07. - 26.07.2014 г. и не са ползвали рехабилитационни услуги на друго основание. С молбата са представени също фактури за направените разходи на обща стойност 242 лева. Видно от данните по делото към момента на подаване на заявлението - декларация, както и към момента на издаване на оспорената заповед, Даниел Стоянов Молдованов е малолетно дете, което отговаря на законоустановените предпоставки да получи поисканата добавка. Не е спорно, че детето е правоимащо лице по смисъла на чл. 42г, във вр. с чл. 42, ал. 2, т. 4 от ЗИХУ. Налице са писмени доказателства, удостоверени с експертно решение на ТЕЛК, вид и степен на увреждане с водеща диагноза "бронхиална астма-персистираща, средно-тежка" и изготвена Социална оценка за потребностите на детето. Безспорно е също обстоятелството, че с медицинско направление, издадено от лекар - специалист, детето се изпраща за санаториално лечение, както и че същото през периода 11.07. - 26.07.2014 г. е пребивавало в Почивна база "Морско утро" - гр. Китен, за което са съставени разходооправдателни документи, които в срок са представени пред административния орган. В чл. 42, ал. 1 ЗИХУ е предвидено, че хората с трайни увреждания имат право на месечна добавка за социална интеграция според индивидуалните им потребности съобразно степента на намалена работоспособност или вида и степента на увреждането, а в ал. 2 е посочено, че добавката по ал. 1 е диференцирана и представлява парични средства, които допълват собствените доходи и са предназначени за покриване на допълнителни разходи за изброените в т. т. 1-7 цели, сред които по т. 4 са посочени балнеолечение и рехабилитационни услуги. Според чл. 42г, ал. 1 ЗИХУ, право на добавката по чл. 42, ал. 2, т. 4 имат лицата с трайни увреждания с над 90 на сто намалена работоспособност, децата с определени вид и степен на увреждане и военноинвалидите, като добавката се предоставя веднъж годишно при наличие на медицинско предписание от лекар специалист. В чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ е регламентирано, че добавката по чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗИХУ се изплаща след представяне на разходооправдателен документ за извършеното балнеолечение или рехабилитационни услуги в едномесечен срок от крайната дата на ползването им, а в ал. 2 е предвидено, че добавката е в размер до трикратния размер на гарантирания минимален доход, но не повече от действително направения разход съгласно представените документи. В чл. 15, ал. 1 ЗИХУ е предвидено, че хората с трайни увреждания имат право на медицинска и социална рехабилитация. В случая следва да бъдат съобразени легалните определения на понятията "рехабилитация" и "социална рехабилитация". Според определението, дадено в чл. 1, т. 5 ДР ЗИХУ, "рехабилитация" е последователен и непрекъснат възстановителен процес, който подпомага човека с увреждане да достигне оптимално физическо, интелектуално, психическо и социално равнище на дейност, като му се осигуряват възможности за промяна на живота към по-висока степен на независимост, а според определението, дадено в чл. 15, ал. 4 ЗИХУ, "социална рехабилитация" е създаване на умения за водене на самостоятелен живот чрез рехабилитация на зрението, слуха и говора, двигателна рехабилитация, психологична помощ, предоставяне на социални услуги и други дейности. Нововъведеното изискване в чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ, което е произвело действие преди издаване на процесната заповед - добавката по чл. 42, ал. 2, т. 4 ЗИХУ да се изплаща при извършено балнеолечение или рехабилитационни услуги в обекти, отговарящи на стандартите по Наредба № 30 от 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина" от една страна противоречи на чл. 15, ал. 4 ЗИХУ, защото там не са въведени изисквания рехабилитацията да се провежда само в заведения, регистрирани по реда на ЗЛЗ, за разлика от хипотезата по чл. 15, ал. 2 от ЗИХУ относно медицинската рехабилитация. Съгласно чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове, ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. От друга страна доколкото в медицинският стандарт утвърден с наредбата, както и в самата наредба не са регламентирани изрично реда и начина, по които ще се определя кои заведения отговарят на наредбата, такава уредба не се съдържа и в ЗЛЗ, изводът, че отговарящите на наредбата лечебни заведения са тези, регистрирани по реда на чл. 39 и сл. от ЗЛЗ, е необоснован. В чл. 39 и сл. от ЗЛЗ е уреден реда за регистрация на лечебните заведения за извънболнична помощ и хосписите. Там няма изисквания, че за да бъдат регистрирани, те трябва да отговарят на изискванията на Наредба № 30 от 2004 г., нито наредбата препраща към тези лечебни заведения. Предвид наличните по делото доказателства може да бъде направен обоснован извод, че при пребиваването на детето в Почивна база "Морско утро" - гр. Китен, е проведена социална рехабилитация по смисъла на чл. 15, ал. 4 ЗИХУ. По време на престоя на детето в почивната база са осъществени дейности, насочени към подобряването на здравословното състояние на детето и промяна на живота му към по-висока степен на независимост, освен това в случая не е било необходимо провеждане на процедури от медицински специалисти, предвид заболяването на дихателната му система, то се повлиява добре от климатолечение. Климатолечението като въздействие чрез комплекс от климатични фактори под форма на специални закаляващи и терапевтични климатични процедури (въздушни, слънчеви, водни и др.) е подходящото лечение за детето според неговите индивидуални потребности. Както се посочи по-горе, в приложимите за случая разпоредби на ЗИХУ и ППЗИХУ, сред изискванията за отпускане на добавката за социална интеграция по чл. 42, ал. 2, т. 4 ЗИХУ не е предвидено изискване социалната рехабилитация да е проведена в специални лечебни заведения, регистрирани по Закона за лечебните заведения. Разпоредбите, регламентиращи условията за предоставянето на интеграционни добавки, не следва да бъдат тълкувани стеснително, тъй като това би довело до необосновано ограничаване на предоставените по закон права на определена категория лица, които отговарят на изрично предвидените условия. По изложените съображения обжалваната заповед е незаконосъобразна, поради неправилно приложение на материалния закон и следва да бъде отменена. Като не е констатирал това, първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон и е постановил неправилно решение, което на това основание следва да бъде отменено и съгласно чл. 222, ал. 1 АПК да бъде постановено решение по същество, с което да бъде отменена оспорената пред съда заповед на директора на Дирекция "СП" - гр. Елхово. Преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по подаденото от Светла Тодорова Петрова заявление с искане за отпускане на добавка за социална интеграция за балнеолечение и рехабилитационни услуги, при спазване на указанията, дадени в настоящото решение. При този изход на правния спор искането на касатора за присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции, е основателно. От доказателствата по делото се установява, че страната е направила разноски за двете съдебни инстанции общо в размер на 150 лв. за изплатени адвокатски възнаграждения, съгласно договори за правна защита и съдействие, съответно от 06.10.2014 г. и 15.12.2014 г. Поради това следва да бъдат присъдени разноски в този размер. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,