Решение № 15738 от 29.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13553/2013 г.

Решение № 15738 от 29.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13553/2013 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ и чл. 148, ал. 1 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране дейностите в енергетиката /обн. ДВ, бр. 33 от 5.04.2013 г./ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "Кюстендилска вода" ЕООД, гр. Кюстендил, с управител Георги Георгиев, подадена чрез упълномощен адв. Пешева, против решение № Ж-194 от 19.08.2013 г., постановено от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Жалбоподателят оспорва изводите на комисията и развива доводи, че актът е постановен след предвидените срокове, извън компетентността на административния орган, защото той не е арбитър на финансови взаимоотношения и преди издаването му е образувано гражданско дело между страните по същия спор, както и в нарушение на Закона за измерванията. Моли Върховния административен съд да отмени атакуваното решение, като незаконосъобразно. Ответникът - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ оспорва жалбата чрез упълномощени юрисконсулти Райков и Иванова, които в съдебни заседания и с писмени бележки пледират за отхвърляне на жалбата, като неоснователна и претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - Валентина Цанкова Пенева не заявява становище по жалбата. Като прецени доводите на страните и приетите по делото доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, настоящият съдебен състав намира за установено следното от фактическа страна: Страните не спорят помежду си относно обстоятелството, че Валентина Цанкова Пенева е сезирала ДКЕВР с жалба вх. № В-11В-00-113/16.10.2012 г., съдържаща оплакване срещу начислени задължения - фактурирано количество вода за имот на адрес в гр. Кюстендил, ул. Тракия № 12А, по партида с клиентски № 1193144, тъй като през периода от 21.08.2011 г. до м. август 2012 г. имотът е бил необитаем и отчетеното количество изразходвана вода не е реално. С писма изх. № В-11-00-113 от 28.11.2012 г., от 26.03.2013 г. и от 14.06.2013 г. ДКЕВР е изискала информация от "Кюстендилска вода" ЕООД относно начина на изчисляване на дължимата сума за вода през процесния период и за проверка водомера, отчел спорните стойности. В и К операторът е представил отговори с писма изх. № 536/29.03.2013 г., № 893/21.06.2013 г. и № 956/4.07.2013 г., съдържащи становище на "Кюстендилска вода" ЕООД във връзка с възниквалия спор между дружеството и Валентина Цанкова Пенева. При извършената проверка от страна на ДКЕВР е установено, че количествата изразходвана вода за процесния имот са изчислени по показания на водомер, монтиран на сградното водопроводно отклонение, с фабричен № 1025996, пластмасова пломба № 0012049, по партида с клиентски № 1193144 и титуляр Валентина Цанкова Пенева. От приложения към преписката карнет за спорния период от 21.08.2011 г. до м. август 2012 г. е видно, че е извършено отчитане от проверител на "Кюстендилска вода" ЕООД и показанията на визирания уред са 1020 куб. м. и 1338 куб. м., като формирания разход за периода възлиза на 318 куб. м. По искане на потребителя водомерът е демонтиран и е извършена проверка на метрологичните характеристики, за които "Кюстендилска вода" ЕООД е представило в ДКЕВР протокол № 143/3.08.2012 г., издаден от "Кева груп" ЕООД, според който уредът отговаря на одобрения тип, след което същият е монтиран отново на сградното отклонение и пломбиран, за което е съставен протокол на 21.08.2012 г. Гореописаните обстоятелства са обективирани в Доклад вх. № В-Дк-108/14.08.2013 г. на главния директор на ГД "Раглеждане на жалби и решаване на спорове" в ДКЕВР, който е разгледан на закрито заседание на Комисията, видно от приложеното към преписката Извлечение от протокол № 124 от 19.08.2013 г. По т. 17 от този протокол е обсъдена подробно жалбата на Валентина Цанкова Пенева, извършената проверка по нея и събраните доказателства, въз основа на които е прието решение за даване на задължителни указания към В и К оператора. Постановено е решение № Ж-194 от 19.08.2013 г., с което на основание чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране дейностите в енергетиката, във връзка с чл. 22, ал. 1, т. 1, ал. 5 и ал. 7 от Закона за енергетиката, ДКЕВР дава задължителни указания на "Кюстендилска вода" ЕООД: 1. При формиране на задълженията по партида с клиентски № 1193144 и титуляр Валентина Пенева, за периода от 21.08.2011 г. до 08.2012 г., да не се вземат предвид показанията на водомер с фабричен № 1025996, като анулира начисленото потребление в размер на 318 куб. м.; 2. В 7 - дневен срок от получаване на решението да представи информация в ДКЕВР за предприетите действия по случая. Горепосоченото решение е съобщено на "Кюстендилска вода" ЕООД с писмо - известие за доставяне на дата 29.08.2013 г. и дружеството е подало жалба против него чрез ДКЕВР до Върховния административен съд. При така изяснената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи: Жалбата на "Кюстендилска вода" ЕООД е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като предявена от надлежна страна - адресат на оспорения административен акт. Относно срочността на жалбата, съдът констатира, че върху същата не е вписан входящ номер и дата на получаване в ДКЕВР, но от приложения плик е видно, че е с отразена дата на изпращане 12.09.2013 г., от което следва, че жалбата на "Кюстендилска вода" ЕООД е подадена в законния срок, регламентиран в чл. 149, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Съдът констатира, че обжалваното решение е прието от компетентния за това колективен независим специализиран държавен орган - ДКЕВР, който е заседавал в законния състав, посочен в чл. 13, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ и решението е взето с изискуемия кворум, предвиден в чл. 13, ал. 3 от ЗЕ. Процесният акт е постановен в рамките на правомощията на ДКЕВР, визирани в чл. 22, ал. 1, т. 1, предложение последно от ЗЕ, в който изрично е регламентирано, че Комисията разглежда жалби на потребители срещу В и К оператори, свързани с предмета на регулиране по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/. По силата на чл. 1, ал. 1 от ЗРВКУ, този закон урежда регулирането на цените, достъпността и качеството на водоснабдителните и канализационните услуги, извършвани от експлоатационните предприятия за водоснабдителни и канализационни услуги, като в Глава пета подробно е регламентирана дейността на ДКЕВР по осъществяване на контрола върху В и К оператори. В същия смисъл е и нормата на чл. 142, ал. 1, предложение последно от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране дейностите в енергетиката, според която Комисията разглежда жалби на потребители срещу В и К оператори, свързани с предмета на регулиране по ЗРВКУ. Съдът намира за неоснователно становището на жалбоподателя, че ДКЕВР не е арбитър на финансовите взаимоотношения между страните, произтичащи от Закона за водите и от Общите условия на оператора. На първо място следва да се има предвид, че в случая е приложим не посочения от жалбоподателя закон, а Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Правомощието по чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗЕ е предоставено на ДКЕВР с оглед защита правата на потребителите, като Комисията осъществява тази своя законово регламентирана дейност в изпълнение на целите на закона, които относно ЗРВКУ са визирани в чл. 4 от този закон. Като основни принципи, от които се ръководи ДКЕВР при осъществяване на дейността си, разпоредбите на чл. 7, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗРВКУ определят: осигуряване на условия за предоставяне на всеобщ достъп и социална поносимост на В и К услугите и защита на интересите на потребителите. Според съда качеството на процесната услуга включва и спазване на нормативноустановените изисквания за предоставянето й, от което следва, че разгледаната от Комисията жалба е свързана с предмета на регулиране по ЗРВКУ и същата е разгледана в допустимо проведено административно произовдство. Освен това Общите условия, на които се позовава оспорващият, озаглавени "Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор "Кюстендилска вода" ЕООД, гр. Кюстендил" са одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-005/31.08.2009 г., поради което именно този специализиран орган е компетентният да се произнася по жалби във връзка с приложението на утвърдените общи условия. От съществено значение е и обстоятелството, че съобразно актуалната съдебна практика на петчленните съдебни състави на Върховния административен съд визираните общи условия са административни актове, подлежащи на обжалване по реда на АПК, от което следва, че правоотношенията, свързани с изпълнението на посочените общи условия също са административни отношения. Следва да се има предвид и факта, че в случая ДКЕВР не се е произнесла по финансов въпрос по спор за стойността на фактура с нейния паричен израз, което е предмет на исково производство, а е дала задължително указание във връзка изправността на измервателен уред - водомер и неговите показания. Съдът констатира, че атакуваното решение е обективирано в изискуемата писмена форма и е надлежно мотивирано с излагане на фактически и правни основания за издаването му, които са подробно развити и в съпътстващи документи - Доклад вх. № В-Дк-108/14.08.2013 г. на главния директор на ГД "Разглеждане на жалби и решаване на спорове" в ДКЕВР и Извлечение от протокол № 124 от 19.08.2013 г. При тези данни настоящият съдебен състав счита, че при постановяване на оспорения административен акт не са допуснати отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК. Съдът не споделя становището на жалбоподателя за осъществени нарушения на административнопроизводствените правила. В жалбата е развито оплакване за издаване на процесното решение след изтичане на законния срок за постановяването му. Решаващият съдебен състав намира, че срокът, на който се позовава оспорващият е инструктивен и неспазването му не се отразява на законосъобразността на обжалваното решение. Освен това за да се приеме, че установеното отклонение от процесуалните правила налага отмяна на оспорения акт, следва нарушението да е съществено, а в конкретния случай то няма такъв характер, защото не се отразява на възможността за осъществяване на защитата от страна на заявителя и на проверявания В и К оператор, както и не може да доведе до друг изход на спора. Относно твърдението на жалбоподателя, че преди произнасяне на процесното решение вече е образувано гражданско дело между страните, съдът счита, че е неоснователно. Това е така, защото от приетите в хода на процеса доказателства относно гражданско дело № 1504/2013 г. по описа на Районен съд - Кюстендил е видно, че посоченото дело е образувано по искова молба на "Кюстендилска вода" ЕООД, която е входирана в РС - Кюстендил на дата 21.08.2013 г. и същото е прекратено с протоколно определение на 24.02.2014 г. Следователно образуваният граждански процес е последващ след постановяване на оспореното решение, предмет на настоящото производство, което е издадено на дата 19.08.2013 г., тоест преди подаване на горепосочената искова молба. Обстоятелството, че заявителката пред ДКЕВР впоследствие доброволно е заплатила спорната сума на "Кюстендилска вода" ЕООД също няма правно значение за действителността и законосъобразността на процесния административен акт, тъй като касае последващ факт, осъществен след постановяване на решение № Ж-194 от 19.08.2013 г. Съдът констатира, че в конкретната хипотеза ДКЕВР стриктно е спазила процедурата, визирана в Глава девета, раздел I от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране дейностите в енергетиката /обн. ДВ, бр. 33 от 5.04.2013 г./, приложима съобразно чл. 22, ал. 7 във връзка с чл. 60 от Закона за енергетиката. В случая комисията е сезирана с жалба от Валентина Цанкова Пенева и е изискала становище и доказателства от "Кюстендилска вода" ЕООД, което дружество с писма изх. № 536/29.03.2013 г., № 893/21.06.2013 г. и № 956/4.07.2013 г. е представило отговори с данни и документи, относими към възникналия спор относно показанията на водомер с фабричен № 1025996 за периода от 21.08.2011 г. до 08.2012 г. От данните по преписката е видно, че ДКЕВР е извършила надлежна проверка, съобразно изискванията на чл. 144 и чл. 145 от горепосочената Наредба № 3 от 21.03.2013 г. и въз основа на доклад вх. № В-Дк-108/14.08.2013 г. на главния директор на ГД "Разглеждане на жалби и решаване на спорове" в ДКЕВР е разгледала постъпилите документи в закрито заседание, проведено на 19.08.2013 г., обективирано в протокол № 124 от същата дата. По изложените съображения, съдът намира, че не са допуснати сочените от жалбоподателя съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 146, т. 3 от АПК. Решаващият съдебен състав счита, че при постановяване на обжалваното решение не се установява несъответствие с приложимите материалноправни разпоредби. ДКЕВР вярно е преценила, че съобразно текста на чл. 18, ал. 1 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор "Кюстендилска вода" ЕООД, гр. Кюстендил, В и К операторът монтира, поддържа и контролира водомерите на водопроводните отклонения. В случая "Кюстендилска вода" ЕООД е представило в ДКЕВР протокол от проверка № 143/3.08.2012 г., с който удостоверява годността на водомера за срок от пет години, считано от датата на извършване на проверката, но В и К операторът не е представил доказателства, от които да се установи, че през процесния период от 21.08.2011 г. до август 2012 г. водомерът с фабричен № 1025996 е отговарял на изискванията на Закона за измерванията /ЗИ/ и, че дружеството е изпълнявало пред спорния период задължението си да поддържа и контролира водомера на водопроводното отклонение. Водомерите, като средства за измерване подлежат на последваща метрологична проверка, съобразно чл. 43, ал. 1 от ЗИ и чл. 17, ал. 3 от цитираните Общи условия, като чл. 44, ал. 4 от ЗИ изрично забранява използването на средства за измерване без знаци за последваща проверка. Съдът счита, че за да се приеме, че водомерите отговарят на изискванията на чл. 43 от ЗИ, следва същите да бъдат проверявани в определените от чл. 43, ал. 4 от ЗИ срокове и е без правно значение дали са работили непрекъснато и че са изправни впоследствие. Твърдяното от "Кюстендилска вода" ЕООД обстоятелство, че е регистрирано като оператор през 2008 г. не оборва изводите на ДКЕВР и не освобождава дружеството от отговорността монтираните от него измервателни уреди да осигуряват точност и достоверност на измерванията. Законодателят е разработил контрола на средствата за измерване като система от строги правила - в чл. 43 и 44 от ЗИ е въвел предписания за спазване, но и е формулирал забранителна норма - чл. 44, ал. 4 от ЗИ, с която гарантира съблюдаването им. Относно процесния водомер с фабричен № 1025996, В и К операторът не само не е изпълнил нормативното задължение за осъществяване на последваща проверка, но като е използвал средство за измерване без знака по чл. 43, ал. 1 от ЗИ е нарушил изрична забрана, в резултат на което измерванията, които са направени с неотговарящ на законовите изисквания водомер са компрометирани и не могат да осигурят изискуемата точност и достоверност на измерването. Следва да се има предвид, че показателите за качеството на предоставяните В и К услуги са дефинирани в чл. 9 от ЗРВКУ, като в чл. 9, ал. 2, т. 11 от този закон, един от основните показатели за качество е експлоатационен показател за ефективност. По силата на чл. 15, т. 7 от Наредбата за дългосрочните нива, условията е реда за формиране на годишните целеви нива на показателите за качество на водоснабдителните и канализационните услуги, един от експлоатационните показатели за ефективност е съотношението на годишния брой водомери, преминали последваща проверка, спрямо общия брой водомери. С оглед на това ДКЕВР с оспореното решение е упражнила изискуемия контрол върху качеството на В и К услугите на базата на посочения критерий и след извършената проверка е точно е установила, че пред процесния период оспорените от заявителката количества вода са отчетени с негодно средство за търговско измерване. Съобразно тези констатации са дадените от Комисията към В и К оператора задължителни указания да не се вземат предвид отчетените количества вода от този водомер и същите да се анулират, като следва да се обърне внимание, че никъде в диспозитива на обжалвания акт ДКЕВР не се е произнесла по дължимостта на претендираната парична сума от дружеството към клиента. Оттук следва извода на съда, че при постановяване на процесното решение Комисията не е допуснала противоречие с материалноправните разпоредби. Жалбоподателят не твърди несъответствие с целта на закона и настоящият съдебен състав не установява такова. Законовите цели, визирани в чл. 4 от ЗРВКУ за осигуряване на достъпност, надежност и сигурност на В и К услугите и балансиране интересите на В и К операторите и потребителите са осъществени чрез процесното решение на ДКЕВР, като са спазени и основните принципи, посочени в чл. 7, т. 1, 2 и т. 3 от ЗРВКУ. По изложените съображения решаващият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с жалбата пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 146 от АПК, което налага отхвърлянето й като неоснователна. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, жалбоподателят следва да заплати на издателя на оспорения административен акт претендираното юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на 350 лв., който размер е определен съобразно чл. 8, ал. 2 и § 1 от ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание на горното и на чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката и чл. 172, ал. 2, предложение последно от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, четвърто отделение