Решение № 1003 от 26.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5395/2009 г.

Решение № 1003 от 26.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5395/2009 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Директора на Столична дирекция на МВР, подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулт Койчев против Решение № 1101 от 3.12.2008 г., по адм. д. № 3471/2008 г. по описа на Административен съд - София-град. Иска отмяна на решението като неправилно. Твърди, че съдът неправилно приел наличие на съществено нарушение на административните правила при издаване на заповедта. Ответната страна - Армен Мачкалян в представените писмени бележки излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да отмени заповед с рег. № 1235 от 20.02.2004 г. на Директора на СДВР, с която на Армен Мачкалян е наложена принудителна административна мярка "забрана за влизане на територията на РБ", съдът е приел, че заповедта е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствени правила- лицето не е било уведомено за започване на административното производство и е било лишено от възможността да установи факти от значение за издръжката му в страната. Констатираното нарушение съдът е приел а съществено и отменил заповедта. Решението е правилно и следва да се остави в сила. От доказателствата по делото е установено следното: Оспорената заповед е издадена на 20.02.2004 г. и връчена на Мачкалян на 09.05.2008 г. Мотивите за издаването й са обективирани в предложение № 4143/18.02.2004 г. на Началник сектор "Документи за самоличност и чужденци" при СДВР - изтекъл срок за временно пребиваване (до 25.04.2002 г.), когато е влязъл в сила отказа на председателя на Държавната агенция за бежанците в РБ за предоставяне статут на бежанец и липса на средства за издръжка в страната. Първоинстанционният съд правилно е преценил, че оспорвания административен акт - № 1235 от 20.02.2004 г. на Директора на СДВР, с която на Армен Мачкалян е наложена принудителна административна мярка "забрана за влизане на територията на РБ", е незаконосъобразен. Законосъобразни са изводите на съда, че не всяко нарушение на процесуалните правила е съществено, а само онова, което опорочава административния акт до степен неправилност. В случая в административното производство не е установен факт, който е относим към издаването на процесната заповед и би станал известен на административния орган, ако беше изискал обяснения от жалбоподателя и доказване на факта за наличие на средства за издръжката му. Лицето има сключен граждански брак с българска гражданка на 17.08.2004 г. и регистрирана фирма - ООД "ГАР", факти които навеждат на друг различен от приетия от административния орган извод. С молбата си от 15.05.2008 г. жалбоподателят е навел тези позитивни факти, който биха станали известени и на административния орган, ако бе изпълнил административно производствените правила визирани в приложимите правни норми - чл. 7, ал. 2 и чл. 11, ал. 1 от ЗАП (отм). В този смисъл сега са разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 от АПК. След като е налице обективен факт - сключен граждански брак административният орган е длъжен да изследва всички обстоятелства относими за правния спор, за да не допусне разделяне на семейството, каквото изискване се съдържа в чл. 8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Обстоятелството, че заповедта се издава при условията на оперативна самостоятелност, не освобождава административният орган от задължение за спази административните правила за издаването й и да мотивира същата по смисъла на чл. 15 от ЗАП (отм.), сега чл. 59 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение