Решение № 1790 от 17.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13917/2014 г.

Решение № 1790 от 17.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13917/2014 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е касационна жалба от "Викмар транс" ЕООД, с ЕИК 114681912, седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. Климент Охридски № 21, представлявано от Николаос Елефтериу срещу решение № 624/21.08.2014 г., постановено по адм. д. № 968/2013 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 151301101/22.07.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, в частта му, потвърдена след обжалване по административен ред с Решение № 472/14.10.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново към ЦУ на НАП. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, които съставляват отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли за отмяна на първоинстанционното решение, с което е потвърден ревизионният акт. Ответникът - директор на Дирекция "ОДОП" гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Вълкова в писмен отговор оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Велико Търново е отхвърлил жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 151301101/22.07.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, в частта му, потвърдена след обжалване по административен ред с Решение № 472/14.10.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново към ЦУ на НАП. За да отхвърли жалбата против ревизионния акт, първоинстанционният съд е приел, че оспорения РА е валиден, съставен след приключила ревизия, в предвидената форма от чл. 120 на ДОПК и съдържа изложение на фактическите и правни основания за постановяванията му, включително обсъждане на възраженията на задълженото лице срещу ревизионния доклад. Приел е, че законосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури за доставки на стоки, които не са свързани с независимата му икономическа дейност /строителни материали/бетон, цимент, варов разтвор, арматура и т. н./, хранителни стоки, жилищно обзавеждане, стоки за бита, облекло и др./. Относно отказаното на ревизираното дружество право на приспадане на данъчен кредит по фактури с предмет на доставка горива, консумативи, резервни части за автомобил получените от жалбоподателя доставки във връзка с поддръжката и експлоатацията на този автомобил първоинстанционният съд е приел, че не могат да бъдат отнесени към икономическата дейност на данъчно задълженото лице, поради което е налице основанието за отказване право на данъчен кредит по чл. 70, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 69, ал. 1 от ЗДДС. и др. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Атакуваното решение е постановено при спазване, както на материалния, така и на процесуалния закон, а изводите на съда по съществото на спора са основани върху подробно обсъждане и преценка на събраните доказателства, установените факти и обстоятелства по делото. Решаващият състав е съобразил спецификата на спорния предмет, на данъчния процес и правилно приложил относимите правни норми, релевантни за определяне на данъчните задължения на жалбоподателя. Обсъдени са всички доказателства - техния вид и характер, доказателствена стойност или липсата на такава. На "Викмар транс" ЕООД е била осигурена правна възможност да организира защитата си, но в хода на съдебното дирене същият не е ангажирал никакви доказателства и не е правил доказателствени искания. Относно оплакванията за нищожност на обжалвания РА същите са неоснователни. Правилно е посочил първоинстанционният съд, че същият е валиден, като издаден от оправомощен орган, определен на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, със ЗОКО № К 1301101/24.06.2013 г., издадена от н-к отдел "Контрол" при ТД на НАП - гр. В. Търново, в рамките на неговата компетентност, определена със Заповед № 820/26.11.2012 г. на директора на ТД на НАП - гр. В. Търново. Заповедите за възлагане на ревизията също са издадени от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и отговарят на изискванията на чл. 113 от ДОПК, Неоснователни са възражения за допуснати съществени нарушения при прилагане на процесуалните норми на ДОПК във връзка със събирането и анализа на доказателствата в хода на ревизията. Правилно е приел първоинстанционният съд, че ревизионното производство не приключва със съставянето на ревизионен доклад, а с издаването на ревизионния акт /чл. 119, ал. 2 и чл. 119, ал. 3 от ДОПК, в съответните им редакции/. В този смисъл доказателствата, събрани след издаването на РД и във връзка с възраженията, направени в него, но преди издаването на РА, се явяват надлежно приобщени към ревизионната преписка. Що се отнася до доказателствата, представени от трети лица - "Мартин транс" ЕООД - гр. Плевен и Община Плевен на 23.07.2013 г. /т. е. един ден след издаването на РА/, те сами по себе си не обуславят процесуална незаконосъобразност на акта, още повече, че датите на ИПДПОЗЛ, с които са изискани предхождат значително датата на представянето им. В частта по ЗДДС за всички данъчни периоди на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС, по фактури доставки на стоки: строителни материали /бетон, цимент, варов разтвор, арматура, тръби, ламарина, кабели, ПВЦ тръби, метални профили, грунд, бои, разредители, фасаген, лепило за плочки, въздухопроводи, вентили, ВиК части, ел. материали и други/, покупка на хранителни стоки, жилищно обзавеждане, стоки за бита, облекло, почистващи и ветеринарни препарати, хигиенни стоки, както и на различни услуги: химическо чистене, превози на строителни материали и бетон, платена такса за курс към ЛРД - Плевен и други. След анализ на всички установени факти и обстоятелства, и преценявайки като новосъздадени договорите за наем със съпругата на собственика на капитала на "Викмар Транс" ЕООД, правилно е приел първоинстанционният съд, че стоките и услугите - предмет на спорните фактури, не са свързани с икономическата дейност на задълженото лице - същите нито са използвани за извършване на облагаеми доставки, нито са свързани с придобиване, преустройство, ремонт и поддръжка на собствени или наети дълготрайни материални активи /сгради/. В случая не се установява закупените материали да са вложени в обект или обекти, собственост на "Викмар транс" ЕООД, и следва да е било ясно още при закупуването им, че са предназначени за строителни дейности на недвижим имот или имоти, собственост на трето лице. С оглед представените едва в края на ревизионното производство договори за наем с Мариета Маринова Динова - Елефтериу, съпруга на едноличния собственик на капитала на "Викмар транс" ЕООД, правилно е прието, че няма никакви доказателства за тяхното съществуване преди момента на представянето им, при което при преценката им приложение намира разпоредбата на чл. 181, ал. 1 от ГПК. В тази връзка правилно е прието, че такива договори са били изискани още в началото на ревизията - в т. 2 от ИПДПОЗЛ изх. № 1719/27.02.2012 г. /папка 1, л. 27/, но нито са били представени, нито е било твърдяно съществуването им. На последно място не е без значение и обстоятелството, че договорите са представени едва в края на ревизията, сключени са между свързани лица и целят установяване на факти, благоприятни за задълженото лице Относно имота в с. Гривица /парцел VI-360, кв. 92 по плана на селото/, Община Плевен Съгласно Протокол № 1306787/13.06.2013 г. /папка 2, л. 38/, при проверката на място е установено, че в имота е построена неизползваема към него момент двуетажна жилищна сграда на етап груб строеж, покрита с олекотена покривна конструкция, с изградена ВиК инсталация и без външна мазилка. Въпросната сграда, освен че не е актив на дружеството-жалбоподател, е била неизползваема към момента на посещението, а предвид предназначението си, по принцип не може да бъде функционално обвързана с независимата му икономическа дейност и за в бъдеще, а в преписката не се съдържат доказателства, сочещи на друго. Изцяло в подкрепа на този извод са и представените за пръв път с възражението срещу ревизионния доклад писмени доказателства - договор от 23.06.2007 г. за строителство на жилищна сграда в с. Гривица, сключен между "Викмар транс" ЕООД /възложител/ и "Хидромат" ЕООД с ЕИК 114654979 /изпълнител/, споразумение между страните във връзка с гражданско дело 996/2008 г. на РС - Плевен и разписка за платени 2 000 лева. Анализът на представените с възражението документи на първо място сочи, че действително договорът за наем на този имот, сключен между М. М. Д. - Е. /наемодател/ и "Викмар транс" ЕООД /наемател/, е създаден единствено за целите на ревизионното производство. Предвид датата на сключване на договора с "Хидромат" ЕООД - 23.06.2007 г., към датата 15.05.2007 г., посочена в представения договор за наем на имот в с. Гривица, безспорно не е съществувала построена сграда. Правилно е прието, че е обективно невъзможно дружеството-касатор да е извършило подобрения, вкл. ремонти на наета сграда, която не е съществувала към този момент, а освен това липсата на годен обект в договора за наем препятства пораждането на неговото правно действие. Същевременно, липсват данни за някакъв вид договор за възлагане на строителство от физическото лице - собственик на имота, на дружеството-жалбоподател, от което следва, че извършените строителни работи със закупените от дружеството строителни материали следва да се третират като извършени в чужд имот. "Викмар транс" ЕООД не е осъществявало строителна дейност като независима икономическа такава, като не е декларирало пред органа по приходите, че е извършвало такъв вид дейност, нито има данни и доказателства да е разполагало с необходимите ресурси за нея. Мотивирани са изводите на решаващият състав и относно съответствието на ревизионния акт с материалноправните разпоредби на ЗДДС. Същият е установил, че на касатора законосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен по фактури за доставки на стоки, които не са свързани с независимата му икономическа дейност: строителни материали /бетон, цимент, варов разтвор, арматура, тръби, ламарина, кабели, ПВЦ тръби, метални профили, грунд, бои, разредители, фасаген, лепило за плочки, въздухопроводи, вентили, ВиК части, ел. материали и други/, хранителни стоки, жилищно обзавеждане, стоки за бита, облекло, почистващи и ветеринарни препарати, хигиенни стоки, както и на различни услуги: химическо чистене, превози на строителни материали и бетон, платена такса за курс към ЛРД - Плевен и други. Правилно е прието, че са налице основанията на чл. 70, ал. 1, т. 2 и т. 3, съгласно които правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, дори да са изпълнени условията на чл. 69 или чл. 74 от ЗДДС, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето, както и когато стоките или услугите са предназначени за представителни или развлекателни цели. Целта на системата за облагане с ДДС е да може да се приспадне косвеният данък върху вложените средства придобиването на стоки или услуги, използвани от задълженото лице за извършване на последващи облагаеми доставки. Ето защо, когато стоките или услугите, придобити от данъчнозадължено лице се използват за целите на последващи сделки, които са освободени, или не попадат под обхвата на ДДС, или функционално по никакъв начин - пряко или косвено не са свързани със стопанската дейност на лицето, правото на приспадане на данъка не възниква. В конкретния казус това означава, че в тежест на ревизираното лице е да докаже, че активът е придобит за нуждите на икономическата му дейност, т. е. ще се използва за извършване на облагаеми доставки. От събраните по делото доказателства не се установява това обстоятелство, което правилно е мотивирало първостепенният съд да приеме, че РА е законосъобразен в тази му обжалвана част. Обосновано е решението на АСВТ и досежно отказаното на ревизираното дружество право на приспадане на данъчен кредит по фактури по фактури издадени от "Лукойл България" ЕООД, "Шел България" ЕАД, "ОМВ България" ООД, "Еко България" ЕАД, Милк Комерсиал" ООД, "Генимекс Ойл" АД, "Петрол" АД, "Троянефт" ООД и "Газтрейд" АД, с предмет на доставка горива, консумативи, резервни части за автомобил, автомобилни гуми и услуги от автомивка. На първо място, наличните по делото доказателства не установяват по безспорен начин, че "Викмар транс" ЕООД е притежавало през процесиите периоди МПС - лек автомобил "Хонда сивик". Лек автомобил "Хонда Сивик" не е бил заведен като актив на "Викмар транс" ЕООД през процесните данъчни периоди. От останалите съдържащи се в делото доказателства, представени от "Викмар транс" ЕООД също не се установяват данни за заприходен ДМА в следствие на въпросната прехвърлителна сделка, липсват и документи във връзка с неговата експлоатация. При липсата на безспорни доказателства за прехвърлянето на собствеността върху лекия автомобил "Хонда Сивик", и с оглед това, че предишни собственици на същия са едноличният собственик на капитала на "Викмар транс" ЕООД и неговата съпруга, правилно е приел първоинстанционният съд, че поначало получените от жалбоподателя доставки във връзка с поддръжката и експлоатацията на този автомобил не могат да бъдат отнесени към икономическата дейност на данъчно задълженото лице, поради което е налице основанието за отказване право на данъчен кредит по чл. 70, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 69, ал. 1 от ЗДДС. На следващо място, съдът е съобразил и ограничителната норма на чл. 70, ал. 1, т. 5 от ЗДДС, в приложимата й редакция, съгласно която не е налице право на приспадане на данъчен кредит, когато получените стоки или услуги са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на превозните средства по т. 4 /мотоциклети и леки автомобили/. Относно начисления данък за декларирана ВОД: С РА на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, вр. чл. 66, ал. 1 и чл. 67, ал. 1 от ЗДДС и чл. 46, ал. 1 от ППЗДДС на касатора е начислен данък в размер на 2 037,11 лв. при приложена ставка 20%, като е приета за недоказана документирана от него вътреобщностна доставка за Гърция за данъчен период м. 04.2009 г. Предмет на доставката са столове, маси, телевизор, съдомиялна, домашно кино, хладилници, фризер, пердета, кафе-машина. Решаващият състав е дал основан на закона отговор на твърденията на "Викмар Транс" ЕООД за неправомерност на начисления му данък добавена стойност за данъчен период м. 04.2009 г. неточно посочван от касатора като отказано право на данъчен кредит по фактура 044/03.04.2009 г. и е потвърдил констатациите на приходните органи. По делото безспорно е установено, че към датата на издаване на фактура № 0000000044/03.04.2009 г., получателят по нея не е притежавал валиден ДДС номер. Също така не е доказано и транспортирането, съответно и фактическото преминаване на стоките от територията на България до територията на друга държава членка. От съдържанието на представената по делото международна товарителница не може да се установи къде и кога е получена стоката, къде конкретно е разтоварена, а дружеството не разполага с писмено потвърждаване за получаването й от чуждестранния контрагент. При така установеното е прието, че не е доказано извършването на ВОД към получател в Гърция, а облагаеми доставки на територията на страната и на основание чл. 86, ал. 2 от ЗДДС за съответния данъчен период е начислен ДДС общо в размер на 2 037,11 лева. Предвид липсата на доказателства за извършване на ВОД към гръцко дружество, правилно е решението на АСВТ и в тази част. Относно съответствието на РА с материалноправните разпоредби на ЗКПО. При ревизията е увеличен финансовия резултат на жалбоподателя за всички данъчни периоди, с отчетените разходи по фактури за строителни материали /бетон, цимент, варов разтвор, арматура, тръби, ламарина, кабели, ПВЦ тръби, метални профили, грунд, бои, разредители, фасаген, лепило за плочки, въздухопроводи, вентили, ВиК части, ел. материали и други/, покупка на хранителни стоки, жилищно обзавеждане, стоки за бита, облекло, почистващи и ветеринарни препарати, хигиенни стоки, както и на различни услуги: химическо чистене, превози на строителни материали и бетон, платена такса за курс към ЛРД - Плевен и други. Сочените от ревизиращия орган основания посочените разходи да не бъдат признати за данъчни цели са разпоредбите на чл. 26, т. 1 и т. 11 от ЗКПО. Въпросните обложени суми представляват данъчните основи по фактурите, за строителни и други материали, по които на "Викмар транс" ЕООД е отказано право на данъчен кредит по ЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл. 26, т. 1 от ЗКПО, не се признават за данъчни цели разходи, несвързани с дейността на данъчно задълженото лице, като съдът намира, че в случая доказателствата по делото обосновават наличието на тази хипотеза. Правилно е първоинстанционното решение и относно увеличения финансовия резултат на "Викмар транс" ЕООД за всички данъчни периоди, на основание чл. 26, т. 1 и т. 11 от ЗКПО, през които на ревизираното дружество не са признати отчетени разходи за покупка на гориво, други консумативи, резервни части, гуми и услуги от автомивка, по фактури издадени от "Лукойл България" ЕООД, "Шел България" ЕАД, "ОМВ България" ООД, "Еко България" ЕАД, Милк Комерсиал" ООД, "Генимекс Ойл" АД, "Петрол" АД, "Троянефт" ООД, "Газтрейд" АД. Тези разходи са свързани с експлоатация на лекия автомобил "Хонда Сивик", за който по делото не е безспорно установено, че е собствен на дружеството или че се използва във връзка с неговата дейност, поради което правилно съдът е приел, че е налице първото от сочените от органите по приходите основание за извършените корекции на финансовия резултат на дружеството и съответните на тях начислявания на допълнителни задължения за корпоративен данък. Законосъобразно е извършеното с ревизията увеличение на финансовите резултати на "Викмар транс" ЕООД за отчетните периоди 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г. и съответното коригиране на дължимия от дружеството корпоративен данък. При постановяване на оспорвания съдебен акт съдът е спазил всички процесуални изисквания в тази фаза на процеса и решението му е съобразено с установената фактическа обстановка, съответно на нея е приложен материалния закон, и за всичко това са изложени подробни мотиви, поради което не са налице твърдяните от касатора основания за отмяната му. Обжалваното решение не страда от пороците, посочени в чл. 209 АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед изхода на спора на касатора не се дължат разноски. На ответника по касация съгласно чл. 161, ал. 1 от ДОПК и чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1/9.7.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следа да бъдат присъдени 520.21 лв. разноски за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,