Решение № 3068 от 14.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14255/2016 г.

Решение № 3068 от 14.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14255/2016 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. С. против Решение № 6557/28.10.2016 г., постановено по административно дело № 7425/2016 г. по описа на Административен съд - С., с което е отменен Ревизионен акт № Р - 22221415003867 - 091 - 001 от 23.12.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. С., потвърден с Решение № 1001/20.06.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. С., с който на основание чл. 19, ал. 2 ДОПК е ангажирана отговорността на лицето Т. М. Т. в размер на 2 490 397,41 лева, ведно с дължимите лихви за забава в размер на 343 780,19 лева за задължения по ЗДДС на "П. И. П." АД по справка - декларация за данъчен период м. 07.2014 г. В касационната жалба се сочи основанието по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Оспорват се правните изводи, до които е достигнал съдебният състав въз основа на установените релевантни факти. Твърди се, че с процесния ревизионен акт обосновано е ангажирана отговорността на Т. М. Т., в качеството му на изпълнителен директор на задълженото дружество на основание на чл. 19, ал. 2 ДОПК, тъй като последният недобросъвестно е извършил безвъзмездно отчуждаване на имущество на "П. И. П." АД, вследствие на което имуществото на дружеството е намаляло и по тази причина не са изплатени негови публични задължения. Иска се отмяна на решението, след което спорът да се реши по същество като се отхвърли жалбата против ревизионния акт и се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Жалбата се поддържа от процесуален представител юрисконсулт Станчева, която моли да бъде уважена по изложените в нея съображения и прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ответната страна. Ответникът по касационната жалба - Т. М. Т. се представлява от адвокат Н. С., който изразява становище на нейната неоснователност, поради което моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на сторените от доверителя му съдебно-деловодни разноски в хода на касационното производство за заплатено адвокатско възнаграждение, за което представя доказателства. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като в случая не са налице условията за прилагане на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, следователно съдебният акт е обоснован и постановен в съответствие с материалния закон. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. След анализ на събраните по делото доказателства, Административен съд - С. град е установил следните релевантни факти, които не са спорни между страните: За периода от 23.07.2010 г. до 15.07.2014 г. Т. М. Т. е бил изпълнителен директор на "П. И. П." АД. Задълженията на дружеството, относно които на ревизираното лице е вменена отговорност по чл. 19 ДОПК, произтичат от деклариран със справка - декларация от 13.08.2014 г. резултат за период м. 07.2014 г. ДДС за внасяне в размер на 2 490 397,14 лева. На 03.07.2012 г. "Златни пясъци сървисис" АД е придобило 99,99 % от капитала на "П. И. П." АД. Установено е, че на 12.07.2012 г. "П. И. П." АД, в качеството на ипотекарен длъжник учредява ипотека върху собствени недвижими имоти в полза на "Инвестбанк" АД в качеството на кредитор, като обезпечение за получен от "Златни пясъци сървисис" АД облигационен заем в размер на 7 000 000 евро. На 23.04.2014 г. на проведено заседание на членовете на Съвета на директорите на "П. И. П." АД, е взето решение да бъде прехвърлена собствеността върху ипотекираните имоти в полза на "Инвестбанк" АД, срещу погасяване на задължението по облигационния заем на "Златни пясъци сървисис" АД. Причина за взетото решение е невъзможността на длъжника да обслужва заема и обявяването му за предсрочно изискуем и избягване на значителните допълнителни разноски за "П. И. П." АД при евентуално изнасяне на недвижимите имоти на публична продан. На 24.04.2014 г. ипотекираните имоти са прехвърлени от "П. И. П." АД, представлявано от Т. М. Т. в полза на "Инвестбанк" АД, срещу погасяване на паричния дълг на "Златни пясъци сървисис" АД към банката. На 30.04.2014 г. "П. И. П." АД сключва договор за лизинг с "Инвестбанк" АД, по силата на който получава за ползване същите недвижими имоти, предишна негова собственост. За извършената доставка, на датата на предаване на имотите - 30.04.2014 г., "Инвестбанк" АД издава фактура № 1775/30.04.2014 г. с данъчна основа в размер на 15 942 384,48 лева и начислен ДДС от 2 988 476,90 лева, която е отразена в дневника за продажба и в дневника за покупка на доставчика и на получателя. На 30.04.2014 г. лизингополучателя превежда първата вноска по договора в размер на 2 988 476,90 лева, след което прекратява плащанията по лизинговия план. Договорът е прекратен и е издадено кредитно известие от "Инвестбанк" АД, отразено в дневника за продажби и в справката - декларация по ЗДДС за м. юли 2014 г. Кредитното известие е отразено и от "П. И. П." АД в дневника за покупки, като е подадена справка - декларация по ЗДДС за м. 07.2014 г., с която е декларирано задължение за ДДС за внасяне в размер на 2 490 397,41 лева, което към датата на издаване на процесния ревизионен акт не е погасено. При тези факти, органите по приходите са приели, че Т. М. Т. в качеството си на изпълнителен директор на "П. И. П." АД е извършил безвъзмездно отчуждаване на имущество на дружеството, довело до несъбиране на данъчни задължения, декларирани със справка - декларация по ЗДДС за данъчен период м. 07.2014 г. Тъй като тези задължения са възникнали след прекратяване на сключения лизингов договор с "Инвестбанк" АД, което е настъпило в резултата на неговото неизпълнение, което е станало в период, когато Тодоров е бил изпълнителен директор на дружеството, поведението му е квалифицирано като недобросъвестно, поради което с ревизионния акт е вменена отговорност по чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Ревизионният акт е отменен от съда, който е развил мотиви, че по делото е останала недоказана втората предпоставка, за да бъде приложена нормата на чл. 19, ал. 2 ДОПК, а именно ревизираното лице да е отчуждило безвъзмездно имущество на дружеството, действайки недобросъвестно. Съгласно посочената норма, за да се вмени отговорност на чл. на орган на управление на задълженото дружество следва да се установи, че той недобросъвестно е отчуждил имущество на дружеството безвъзмездно, в резултат на което имуществото е намаляло и именно поради тази причина се е стигнало до неизплащане на данъци или задължителни осигурителни вноски. Посочените материалноправни условия следва да са налице кумулативно, като при отсъствието на което и да е от тях, разпоредбата е неприложима. В конкретния случай, правилно съдът е приел отсъствие на всички разписани в закона предпоставки, с изключение на първата, а именно, че лицето като изпълнителен директор на "П. И. П." АД е чл. на орган на управление на акционерното дружество. На първо място, не е налице недобросъвестно поведение от страна на лицето при вземане на решението от 12.07.2012 г. по учредяване на ипотека на недвижими имоти на дружеството за обезпечаване задължения на мажоритарния му собственик и на решението от 23.04.2014 г. за отчуждаване на тези имоти в полза на "Инвестбанк" АД за погасяване на облигационния заем та същия този собственик - "Златни пясъци сървисис" АД. Както правилно е отбелязано в съдебното решение, недобросъвестността не се презюмира, а подлежи на доказване и се състои в субективно състояние на лицето, което предполага знание на обстоятелството, че е налице публично задължение на дружеството и, че отчуждаването на недвижимите имоти ще осуети на погасяването на това задължение. Както към момента на вземане на решението за учредяване на ипотека, така и към момента на отчуждаване на имотите, не е установено "П. И. П." АД да има непогасени публични задължения, още повече тези решения да са взети с цел избягване на плащането им. Тези решения не са взети от Т. М. Т., а от колективен орган - Съвета на директорите, заедно с участието на мажоритарния собственик на дружеството. Изпълнителният директор е действал в изпълнение на решенията на колективния управленски орган, а не еднолично, което отново не може да обоснове недобросъвестност в поведението му. Освен това, за да се приложи хипотезата на чл. 19, ал. 2 ДОПК, следва като недобросъвестно да се квалифицира поведението на лицето по отчуждаване на имотите, довело до неизплащане на задължения за данъци, а не друго негово поведение, свързано със сключването и изпълнението на лизинговия договор, както неправилно са приели ревизиращите органи. На следващо място, правилно Административен съд - С. град е приел, че не е доказана и причинно-следствена връзка между поведението на ревизирания субект и несъбраните публични вземания. С учредяването на ипотека през 2012 г. и отчуждаването на ипотекираните имоти през месец април 2014 г. имуществото на дружеството безспорно е намаляло, но това не е довело до непогасени данъчни задължения. Такива са възникнали в резултат на разваляне на лизинговия договор през месец юли 2014 г., към който момент Т. М. Т. вече не е бил чл. на управителния орган на "П. И. П." АД. За да е налице причинно-следствена връзка, следва поведението на лицето да е единствената причина за невъзможността на дружеството да погаси възникналите публични задължения, каквато не се установява в случая. По изложените съображения и като съобрази, че оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон, то същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски. От представените доказателства е видно, че същият е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 65 000 лева. От страна на процесуалния представител на приходната администрация е направено възражение за прекомерност на това възнаграждение, което настоящият съдебен състав счита за основателно. Независимо от големия материален интерес на спора, същият не се отличава със значителна фактическа и правна сложност. Спор по фактите няма между страните, спорът е правен и е свързан с приложението на една единствена правна норма - тази на чл. 19, ал. 2 ДОПК. Поради това и заплатеното адвокатско възнаграждение следва да се намали до минимално определения размер съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата, във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който е 18 032,53 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение