Решение № 8124 от 13.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14052/2013 г.

Решение № 8124 от 13.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14052/2013 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/, гр. София, бул. Княгиня Мария Луиза № 114Б, чрез юрисконсулт Дияна Славова против решение № 5579 от 19.08.2013 г., постановено по адм. д. № 5169/2013 г. на Административен съд София - град /АССГ/. С жалбата се сочат касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, изложени са твърдения за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, както и нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят твърди, че първоинстанционният съд неправилно е формирал изводите си въз основа на представените по делото доказателства, като водещо е било единствено обстоятелството, че търсещото защита лице е непридружена непълнолетна. Иска от съда да отмени решението на АССГ, с което е отменено решение № 609 от 26.04.2013 г. на председателя на ДАБ. В съдебно заседание не се представлява и не изразява становището си по жалбата. Ответникът - Зенабу Данджума и назначеният в административното производство на основание чл. 25, ал. 5 от ЗУБ неин представител - Татяна Петкова-социален работник при дирекция "Социално подпомагане", Красно село не се явяват и не изразяват становище си по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на жалбата. Намира решението на първостепенния съд за неправилно и незаконосъобразно. Счита, че са налице релевираните касационни основания за отмяна на обжалваното решение. При постановяването му АССГ е формирал изводите си върху неправдоподобна бежанска история, фактите по която си противоречат. Освен това обстоятелството, че търсещата закрила е с неизвестен адрес към настоящия момент потвърждава изводите относно достоверността на бежанската й история. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение в производство по чл. 87 от ЗУБ, АССГ е отменил решение № 609 от 26.04.2013 г. на председателя на ДАБ, с което на Зенабу Данджума, непридружена непълнолетна, гражданка на Мали е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут и е върнал административната преписка за постановяване на ново решение по молбата на търсещата закрила при спазване на указанията, дадени с мотивите на съдебното решение. АССГ е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила. Във връзка с оценка достоверността на бежанската история на търсещата защита, съдът е приел, че административния орган е допуснал нарушение на материалния закон, като не е съобразил правното й положение към момента на постановяване на решението си. Приел е, че при вземане на решението си не е съобразил висшите интереси на детето, съгласно разпоредбите на Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г., Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г., Конвенцията за правата на детето. Въпросът за обсъждане, защита и охраняване висшите интереси на детето при вземане на решение от административния орган, разглеждайки молбата на търсещата защита е от съществено значение и следва да бъде преценяван във всяко производство за предоставяне на статут по ЗУБ на непълнолетно лице. В този смисъл АССГ е приел, че решаващият орган е допуснал непълнота на мотивите, поради необсъждане на относими въпроси и непълнота на доказателствата, което е в противоречие с разпоредби на процедурата по предоставяне на статут на бежанец от директива 2005/85/ЕО на Съвета. Решението е валидно и допустимо, но е постановено в нарушение на материалния закон. Материалноправните предпоставки, които следва да са налице, за да се предостави статут на бежанец на търсещия защита са посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ: статут на бежанец се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. От събраните по делото доказателства не се установява да са налице обстоятелствата, които да обосноват извод за преследване на лицето, търсещо защита поради посочените в законовия текст белези. Твърденията на молителката че е християнка, както и твърдението й, че знае наизуст основната молитва за православните християни не кореспондират с останалите й твърдения и казаното на второто проведено интервю пред административния орган. Освен това от предоставената от лицето информация, административният орган не е могъл да приеме еднозначно за страна на произход, сочената от лицето, поради факта, че не знае нито географското й разположение, нито флага, нито дори столицата, при положение, че твърди, че живее там. Относно предоставянето на хуманитарен статут чл. 8, ал. 1 от ЗУБ изисква: чужденецът, търсещ защита в РБ да е принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Предвид на тези изисквания на закона, административният орган е приел, че за търсещата защита не е налице заплаха, поради безогледно насилие в държавата й по произход. От приложената по делото справка № 01-1318 от 20.02.2013 г. на дирекция "Международна дейност и Европейски бежански фонд" на ДАБ е видно, че ситуацията в Мали остава опасна поради продължаващи боеве между бунтовнически групи и правителствените сили, но ситуацията в столицата Бамако, където твърди, че е родена и живяла през целия си живот молителката е спокойна. Няма данни там да са извършвани нападения над населението, няма въоръжени сблъсъци и не е подложена на атаки от ислямистите. Всички тези обстоятелства и изводи, административният орган е изложил подробно в своето решение. В този смисъл първостепенният съд е формирал неправилни и незаконосъобразни изводи по отношение на тези обстоятелства. Освен това еклектичното цитиране на нормативни текстове от Общностното право, които не кореспондират с приетите доказателства и установените въз основа на тях обстоятелства, не е основание за извод, че не е приложен правилно закона и са пренебрегнати висшите интереси на детето. Още повече, че видно от написаното в последния абзац на страница 9 от обжалваното решение на АССГ, където вероятно погрешно е посочена ирелевантна за случая държава - Афганистан, обосновава извод за едностранчивост и схематично позоваване на нормите на европейското законодателство извън конкретния случай. В случая става дума за непълнолетно лице, което през месец юли 2014 г. навършва пълнолетие, което емоционално и психологически е зряло да вземе решение относно своето пребиваване и сигурност, тъй като доказателствата по делото сочат, че дни след решението на първостепенния съд - от 15.08.2013 г. лицето доброволно е напуснало предоставения му в Република България адрес и е в неизвестност. Представеното удостоверение от АСЕТ е основното доказателство, формирало извода на съда за незаконосъобразност на решението на административния орган. Видно от него е, че търсещата защита се е обърнала към център АСЕТ на 25.04.2013 г. за освидетелстване на последствия от преживени травми и насилие. Прави впечатление, че това е почти четири месеца след датата на подаване на молба за предоставяне на статут - 03.01.2013 г., което обстоятелство води до изводи за необходимостта, която е изпитвало лицето от подобно освидетелстване и помощ. Настоящият касационен състав намира, че установените факти и обстоятелства не се обосновават извод за наличие на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 на ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на Зенабу Данджума. При преценка достоверността на представеното от лицето, търсещо защита, административният орган е направил оценка на информацията, предоставена от лицето при провеждане на двете интервюта, така и от представената справка за положението в страната, която се твърди, че е страна на произход и специално на гр. Бамако, откъдето твърди, че идва, където е родена и живяла. Съгласно чл. 4/2/ от Квалификационната директива 2004/86 ЕО елементите на доказателствата се състоят от декларациите на молителя и всички документи. Вярно е, че твърденията могат да са единственият източник на информация и въз основа на тях да се гради извод за наличие на законовите предпоставки за предоставянето на търсената защита. В случая е установено драстично разминаване във фактите, които споделя лицето при провеждане на двете интервюта, които обосновават извод за недостоверност на казаното. Освен това официалната справка показва, че в столицата на Мали - гр. Бамако не е имало въоръжен конфликт на религиозна основа, не е репресирано местно население, не е имало посегателства от какъвто и да е характер над цивилни граждани. Зенабу Данджума твърди, че е напуснала Мали с кораб. Географски държавата Мали се намира в Западна Африка и е типична континентална държава, без морска граница. Граничи с Алжир на север, с Нигер на изток, с Мавритания и Сенегал на запад, с Буркина Фасо и Кот д'Ивоар на юг и с Гвинея на югозапад. Това са все изводи относно достоверността на данните, предоставени от интервюираната и тяхната преценка. Индикаторите за оценка достоверността на интервюирания в процедура за предоставяне на защита са: подробно изложение на обстоятелствата, които са станали причина чужденецът да потърси защита, вътрешна последователност при представянето им в молбата на кандидата, съответствието им със свидетелски показания, съответствието им с официалната информация за обстановката в страната на произход, правдоподобност на изложението и поведението на кандидата, което следва да бъде оценено в съвкупност с цялостната информация. Оценката на достоверността следва да се преценява с оглед обосноваността на твърденията на търсещия защита. Предоставените от молителката обстоятелства са в противоречие с общоизвестни факти по отношение на страната Мали. В решението си АССГ, вероятно е допуснал техническа грешка в изписване името на търсещата защита, тъй като е изписал Зенабо, вместо Зенабу, както е по решението на административния орган и основно, както е посочено името на лицето във всички документи от административната преписка, включително в молбата, по която е започнало производството пред административния орган. Налице са касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК и обжалваното решение на АССГ следва да бъде отменено. Предвид на изложеното, настоящият касационен състав намира решението на административния орган за правилно, законосъобразно, издадено в съответствие с материалноправните и процесуални норми, жалбата срещу което следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение