Решение № 6342 от 09.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2080/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от община Попово, предявена чрез главен юрисконсулт З. Стоева, срещу решение № 1892/29.11.2025 г., постановено по административно дело № 415/2025 г. по описа на Административен съд – Търговище. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Оспорва се изводът на съда за изпълнен фактически състав на чл. 35, ал. 1 вр. с ал. 3, т. 5 от Закона за защита при бедствия (ЗЗБ). Изложени са подробни съображения, че община Попово не е задължен субект по посочената правна норма. Твърди се, че не са обсъдени всички събрани доказателства в тяхната съвкупност, поради което постановеният съдебен акт е неправилен. Направено е искане за цялостната му отмяна и постановяване на друг, с което да се отмени констативен акт за резултатите от проверка, извършена на основание чл. 87, ал. 1 ЗЗБ № КА-ПБЗН-ТЩ0-6-13 от 09.06.2025 г., съставен от Д. З. – инспектор по Защита на населението (ЗН) в група „Превантивен контрол и превантивна дейност“ на сектор „Превантивна и контролна дейност“ към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (РДПБЗН) – Търговище, а в условията на евентуалност – делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът Д. Ю. З. - Инспектор по защита на населението в група "Превантивен контрол и превантивна дейност" на сектор "Превантивна и контролна дейност" към РДПБЗН - Търговище в представен писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Намира, че оспорения съдебен акт е правилен и законосъобразен, поради което предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като я разгледа по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за неоснователна. С решение № 1892/29.11.2025 г., постановено по административно дело № 415/2025 г. по описа на Административен съд – Търговище, е отхвърлена жалбата на община Попово срещу констативен акт за резултатите от проверка, извършена на основание чл. 87, ал. 1 ЗЗБ № КА-ПБЗН-ТЩ0-6-13 от 09.06.2025 г., съставен от Д. З. – инспектор по ЗН в група „Превантивен контрол и превантивна дейност“ на сектор „Превантивна и контролна дейност“ към РДПБЗН – Търговище. Съдът е установил от фактическа страна, че община Попово е собственик на язовир Ковачевец, намиращ се в ПИ № 37469.82.82 по КККР, землище на с. Ковачевец, община Попово, област Търговище. За язовира е определена първа категория по степен на потенциална опасност от междуведомствена комисия, назначена със заповед № 198/ 14.05.2025 г. на областния управител на област Търговище. Включен е в списък на обектите, подлежащи на контрол по ЗЗБ на територията на РДПБЗН – Търговище, съгласно утвърден от Областен управител на Област Търговище. На 09.06.2025 г. е извършена проверка от Д. З. - инспектор по ЗН в група „Превантивен контрол и превантивна дейност“ на сектор „Превантивна и контролна дейност“ към РДПБЗН – Търговище и член на междуведомствената комисия, назначена със Заповед № 198/ 14.05.2025 г. на областния управител на област Търговище, на основание чл. 87 от ЗЗБ. Резултатите от проверката са отразени в констативен акт № КА-ПБЗН-ТЩ0-6-13 от 09.06.2025 г. С него са дадени предписания на община Попово да изгради локална система за оповестяване за осигуряване на ранно предупреждение на персонала, компетентните органи и населението, осигуряваща възможност, съгласно изискванията на чл. 35, ал. 3, т. 5 от ЗЗБ, която да отговаря на изискванията на чл. 35, ал. 6 и 7 от ЗЗБ, да осигурява възможност за незабавно подаване на сигнал към съответния оперативен център на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР (ГДПБЗН-МВР) при възникване на авария и за предупреждаване на населението чрез задействането й от съответния оперативен център. За да отхвърли жалбата на Община Попово, Административен съд – Търговище се е мотивирал, че оспореното предписание е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, спазени са процесуалните и материалните разпоредби при издаването му, като съответства и на целта на закона. Приел е с оглед събраните в хода на производството писмени доказателства, че Община Попово е надлежен адресат на предписанието като собственик на язовир „Ковачевец“ (класифициран като такъв от първа висока степен на потенциална опасност) и в това си качество е длъжна да изгради локална система за оповестяване съгласно чл.35, ал.3, т.5 от ЗЗБ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Всички относими към правния спор факти и обстоятелства са изяснени от първоинстанционния съд. Обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗБ, контролът по спазването на закона се осъществява от министъра на вътрешните работи и от оправомощени от него длъжностни лица, които при изпълнение на своите функции дават предписания – чл. 89, ал. 1 ЗЗБ. С нормата на чл. 35, ал. 1 ЗЗБ е регламентирано задължение за юридически лица и еднолични търговци, собственици и ползватели, осъществяващи дейност в обекти, представляващи строежи по чл. 137, ал. 1, т. 1, буква "г" или "д" от Закона за устройство на територията, която представлява опасност за възникване на бедствие, да разработват авариен план на обекта, със съдържание, определено в посочената правна норма. По силата на чл. 35, ал. 3, т. 5 от ЗЗБ, лицата по ал. 1 изграждат и поддържат локални системи за оповестяване за осигуряване на ранно предупреждение на персонала, компетентните органи и населението. Между страните няма спор, а и от доказателствата по делото се установява обстоятелството, че Община Попово (като юридическо лице) е собственик на язовир „Ковачевец“, който представлява строеж по чл. 137, ал. 1, т. 1, буква "д" от Закона за устройство на територията и е класифициран като обект от първа висока степен на потенциална опасност. С оспорения акт, в изпълнение на провомощията си да следи за спазване на изискванията на ЗЗБ, длъжностното лице е извършило проверка на обект класифициран от първа степен на потенциална опасност, като е констатирал неизпълнение на изискването на чл. 35, ал. 3, т. 5 ЗЗБ и на основание чл. 89, ал. 1 от ЗЗБ е дал предписание за отстраняването му. Актът е съставен за/адресиран до „собственика на обекта“ - в случая Община Попово като собственик на язовир "Ковачевец", която е и лице, разработило авариен план, представен по делото. Следователно тя е задължен субект по смисъла на чл. 35, ал. 1 ЗЗБ за изграждането на локална система за оповестяване и може да се освободи от това задължение, само ако докаже наличие на хипотезите на чл.35, ал.4 или ал.5 ЗЗБ, за което няма данни по делото. С оглед на изложеното дали стопанисването на язовира е предоставено на концесия или не, дали касаторът е в невъзможност да изпълни предписанието, тъй като не контролира ежедневната експлоатация на язовира, са ирелевантни обстоятелство за настоящия спор. Поддържаните оплаквания в касационната жалба в такава насока са изцяло неоснователни. В тази връзка не се споделят и доводите на касатора, че първоинстанционният съд е игнорирал пороци във формата на оспорения административен акт, свързани с мотивиране на преценката на органа по насочване на задължението към определен правен субект. Както се посочи, в акта изрично е посочено, че се съставя за собственика на проверявания обект. По тези съображения Върховният административен съд намира, че първоинстанционното решение е обосновано, постановено при съобразяване с материалния закон и след разглеждане на делото при съблюдаване на съдопроизводствените правила. Поради липсата на касационни основания, водещи до отмяна, то следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,