Решение № 9919 от 19.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3436/2017 г.

Решение № 9919 от 19.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3436/2017 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от E. Д. М., чрез адв. С. Б., срещу Решение № 8252 от 22.12.2016 г., постановено по адм. д. № 11207 по описа на Административен съд С. - град (АССГ) за 2015 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлен предявеният от настоящия касационен жалбоподател иск срещу Министерство на правосъдието да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10000,00 лв., претърпени вследствие на настаняването му в следствения арест при СГС на 17.11.2015 г. Наред с това, Милев е осъден да заплати на Министерство на правосъдието сума в размер на 830,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение и по сметка на АССГ сума в размер на 10,00 лв. за държавна такса. В касационната жалба се поддържа, че решението, предмет на контрол е неправилно поради постановяването му при наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неговата необоснованост. Касаторът твърди, че съдът отхвърлил, противно на доказателствата по делото, исковата претенция. Релевира доводи за допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила поради немотивирано недопускане на относими и необходими доказателства и искания, в това число искане за допускане на гласни доказателства с цел установяване на отрицателни душевни преживявания, болки, страдания, морални вреди и на писмени доказателства. Наред с това, решението е необосновано, тъй като съдържа само констатации, без мотиви защо съдът дава вяра и кредитира едни доказателства, а други не. Всъщност, според касационния жалбоподател, съдът "осакатил" решението, тъй като не допуснал гласните доказателства и по този начин се поставил в невъзможност за обоснове изводите си. Предвид изложеното в касационната жалба се иска отмяната на съдебното решение изцяло и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ с указания за допускане на поисканите гласни доказателства, а при условията на евентуалност - отмяната на решението и решаване на спора по същество като исковата претенция на Милев бъде уважена изцяло, така както е предявена, ведно с последиците от това. В съдебното заседание пред настоящия съд касаторът се явява лично и се представлява от адв. Бърборски, който от негово име поддържа касационната жалба, а по същество моли да бъде уважена. Ответникът - Министерство на правосъдието, чрез упълномощен юрисконсулт оспорва касационната жалба в представено по делото преди съдебното заседание писмено становище. По същество моли оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението в обжалваната част е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Установено е от съда, че Милев е постъпил в Затвора - С. на 15.06.2015 г., а на 17.11.2015 г. бил конвоиран в сградата на Съдебната палата в гр. С.. На посочената дата Милев бил с мярка за неотклонение "задържане под стража" в Затвора - С.. Приел за установено, че по повод пребиваването си в ареста на посочената дата Милев не е подал жалба във връзка с лошите условия там. Показанията на разпитаните по делото свидетели М. П. и М. П. (съпруга на Милев) приел, че са относими към установяване на условията в ареста на "СРС" и състоянието на Милев след пребиваване там. На следващо място в решението съдът приел, че тези показания са относими към условията на ареста в "СГС", но установените факти счел, че не могат да обосноват наличие на предпоставките за реализиране на отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). При така установеното от фактическа страна, първоинстанционният съд изложил съображения за допустимост, но неоснователност на исковата претенция. Приел, че искът на Милев е насочен срещу ненадлежен ответник - Министерство на правосъдието, като се позовал на чл. 30 от Устройствения правилник на Министерство на правосъдието. Взел предвид и това, че по делото не са представени доказателства, че Милев е оспорил сочените от него действия и бездействия на Министерство на правосъдието, както и такива, че те са отменени с влязъл в сила съдебен акт. Приел, че не били оспорени и в исковото производство. По тези причини направил извод, че не е налице първата предпоставка за реализиране отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Наред с това се мотивирал, че не се доказало и наличие на причинна връзка между вредата и твърдяното бездействие и действие на ответника, нито че вредите са пряка и непосредствена последица от самото незаконосъобразно действие и бездействие. По тези съображения съдът отхвърлил иска и осъдил Милев да заплати разноски. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Неправилно е прието от първоинстанционния съд, че Милев е насочил иска си срещу ненадлежен ответник. Видно от изявлението му, обективирано в негова "тъжба" с характер на искова молба, по която е образувано производството по делото пред АССГ и в уточнителната молба от 16.03.2016 г., Милев претендира обезщетяване на претърпените от него неимуществени вреди вследствие престоя му на 17.11.2015 г. при нечовешки условия в намиращата се под земята килия (помещение зе временен престой и изолация на задържани) № 7 на Съдебната палата, на бул. "В." ..№..., където нямало въздух и светлина, било мръсно, миришело на застояло и фасове, а парното било пълно също с такива и с отпадъци. Предвид това и във връзка с приетото от съда по отношение на ответника, срещу когото Милев е насочил иска си - Министерство на правосъдието, настоящият състав намира следното: До изменението на чл. 130а на Конституцията на Р. Б. (обн. ДВ, бр. 100 от 18 декември 2015 г.) имуществото на съдебната власт се управлява от министъра на правосъдието. Местоположението и видът на помещенията за временен престой и изолация на задържани се определят при проектирането на обектите на съдебната власт. Съгласно чл. 16, ал. 1 от Наредба 4 от 10 януари 2008 г. за правилата и нормите за безопасност и охрана при проектиране, строителство, реконструкция, модернизация и експлоатация на обектите на съдебната власт (Наредба/та, обн., ДВ, бр. 8 от 25.01.2008 г.) инвестиционният проект на обект на съдебната власт се приема от експертен технически съвет, назначен от министъра на правосъдието. По предписанието на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата, за осигуряване на безопасността и охраната в обектите на съдебната власт се обособяват и обозначават с табели зона за сигурност с ограничен достъп - за задържани и принудително доведени лица, като в тази зона се проектират и изграждат помещения за временен престой и изолация на задържани. Обезпечаване на хигиенните условия в такива помещения и поддръжката им е задължение на органите/длъжностните лица, които са отговорни за стопанисването на сградата. Съгласно чл. 388, ал. 1 от Закона за съдебната власт (в редакцията съгласно ДВ, бр. 33 от 30 април 2009 г.) министърът на правосъдието разпределя ползването на недвижимите имоти, предоставени на съдебната власт, между отделните нейни органи и може да възлага стопанисването им на административните им ръководители. По чл. 22, т. 3 от Устройствения правилник на Министерството на правосъдието (Правилник/а, в редакцията преди изм. ДВ, бр. 54 от 2018 г ., в сила от 29.06.2018 г. ), Дирекция "Управление на собствеността", която е част от общата администрация на министерството съгласно чл. 18, т. 4 от Правилника, осигурява поддържането и ремонта на предоставените му недвижими имоти и движими вещи. Съгласно чл. 22, т. 5 от Правилника (в посочената редакция) тази дирекция организира и осигурява почистването и отговаря за санитарно - хигиенните условия в административните сгради на министерството и прилежащите им терени. За да достигне до извод, че Милев е насочил иска си срещу ненадлежен ответник, съставът на АССГ не е съобразил посочените правни норми. Също така по делото не са изяснени и фактите, свързани с проектирането, изграждането и стопанисването на сградата, находяща се в гр. С., на бул. "В." ..№..., в която се намира помещението зе временен престой и изолация на задържани, индивидуализирано от Милев като "килия № 7", във връзка с престоя в която той претендира съгласно исковата молба обезщетяване на неимуществени вреди. Не е установено спазвани ли са хигиенните норми в помещението, в което е бил задържан той. Конкретни указания за това по делото не са дадени в изпълнение на задължението на съда по чл. 163, ал. 3 АПК и чл. 171, ал. 4 АПК, като в правомощията му е било и използването на специални знания за тази цел, както и изискването на справки от ответника. Освен това, при разглеждане на делото съдът е допуснал и друго съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 171, ал. 4 АПК, доколкото при очевидните неясноти в изявленията на Милев, обективирани в подадената "тъжба" с характер на искова молба, уточнена с молба от 16.03.2016 г. (л. 85 от първоинстанционното дело) и в съдебното заседание пред първоинстанционния съд, провело се на 10.05.2016 г., съдът не му е съдействал за отстраняване на неяснотите в изявленията му, като не му е указал еднозначно да изложи обстоятелствата, на които основава исковата си претенция. Неотчетено е останало от съда това, че първоначално претенцията на Милев за обезщетяване на претърпените от него неимуществени вреди е била свързана с твърдения за престой на 17.11.2015 г. в намиращата се под земята килия № 7 на Съдебната палата, на бул. "В." ..№..., а в посоченото съдебно заседание той уточнил, че претендираните вреди настъпили на посочената дата, когато бил заведен в "СРС, на бул. "Д. Ц." .№..., в подземието, по дело в СРС" и се търсят за периода от 17.11.2015 г. до датата на предявяване на исковата молба. При тази неяснота в изявленията му, съдът е бил длъжен в изпълнение на процесуалните си задължения по посочената разпоредба да изиска от Милев в определен срок с писмена молба по делото, с препис за ответника, да уточни обстоятелствената част на исковата си молба относно сградата, в която се намира килията, в която твърди, че е бил настанен на 17.11.2015 г., във връзка с което претендира обезщетяване на претърпените от него неимуществени вреди. Това уточнение е било необходимо и с оглед преценка относимостта към предмета на спора на показанията на разпитаните свидетели, както и на писмените доказателства, приложени по делото в изпълнение на Разпореждане на съда от 30.05.2016 г. (л. 114 от първоинстанционното дело), и е във връзка с последващо изпълнение на задължението на съда по чл. 171, ал. 4 АПК да укаже на Милев, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочи доказателства. Наред с това, видно от обжалваното решение, съдът е посочил, че по делото е назначена, изслушана и неоспорена от страните съдебно - психиатрична експертиза, в заключението на която вещото лице било дало отговор на въпросите, поставени му като задача, а разпитан в съдебното заседание, експертът заявил, че поддържа заключението си. Д. М. е направил искане за допускане и назначаване на съдебно - психиатрична експертиза с негова молба от 20.05.2016 г. и от 30.05.2016 г. (л. 112 и л. 117 от първоинстанционното дело), но по исканията му съдът се е произнесъл с Разпореждане от 30.05.2016 г. и с Разпореждане от 01.06.2016 г., като ги е отхвърлил. Такава не е допускана, изготвяна и приемана по делото. Не се констатира също така в някое от съдебните заседания да е изслушвано вещо лице. Ето защо съдът недопустимо се е позовал в решението на прието по делото заключение на експертиза. Неоснователни са касационните оплаквания, че първоинстанционният съд не допуснал исканите гласни доказателства чрез разпит на свидетели. Такива са допуснати по искане на Милев и процесуалния му представител в съдебното заседание на 10.05.2016 г. В съдебните заседания на 05.07.2016 г. и на 13.12.2016 г. са разпитани като свидетели съответно лицата М. П. и М. П.. Действително с Разпореждане от 30.05.2016 г. и с Разпореждане от 01.06.2016 г., по молби на Милев от 20.05.2016 г. и от 30.05.2016 г., съдът е отхвърлил исканията му за допускане на гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Пеев и Павлова, но това е било по причина, че ги е допуснал до разпит в качеството им на свидетели на по - ранен етап от съдебното производство - в съдебното заседание на 10.05.2016 г., в който смисъл се е мотивирал в посочените разпореждания. Предвид изложеното, решението предмет на проверка, като неправилно, следва да се отмени. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на АССГ, при което на първо място съдът следва да даде указания на Милев за уточняване на обстоятелствената част на исковата молба в смисъла, посочен по-горе. В случай, че Милев изпълни указанията на съда, следва да се пристъпи към разглеждане на делото, при което да се изяснят фактите, свързани с проектирането, изграждането и стопанисването на сградата, където се намира помещение за временен престой и изолация на задържани (килия) № 7, във връзка с престоя си в което Милев претендира обезщетяване на претърпените неимуществени вреди. Във връзка с това съдът следва да даде указания по разпределението на доказателствената тежест, като при постановяване на съдебния акт, събраните относими писмени и гласни доказателства следва да се обсъдят поотделно и в тяхната съвкупност. По разноските ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение