Решение № 3570 от 12.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9658/2018 г.

Решение № 3570 от 12.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9658/2018 г., VIII о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Oбразувано e по касационна жалба на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД гр. С. Загора, подадена чрез пълномощник срещу решение № 1389 от 18.06.2018 г. на Административен съд П., постановено по адм. дело № 820 по описа на съда за 2018 г., в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 1/13.02.2018 г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" – гр. П., относно определените с акта публични задължения за водовземане за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2010 г. В останалата част, относно установените задължения за периода 01.01.2011 -31.12.2011 г. решението не е обжалвано и е влязло в сила. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По същество се твърди, че съдът неправилно е отхвърлил възражението за изтекла погасителната давност на задължението на касатора за 2010 година. Иска се отмяна на решението и решаване на спора по същество. Претендира присъждане на разноски за две инстанции. Ответникът по касационната жалба - директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" – гр. П. излага становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на посочените основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а по същество основателна поради следното: Производството пред Административния съд - П. е било образувано по жалба на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД гр. С. Загора против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 1 от 13.02.2018 г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" – гр. П., с който на дружеството са определени дължими публични задължения по разрешителни № 1562/13.05.2003 г., № 1588/16.05.2003 г., № 1563/13.05.2003 г., № 1592/19.05.2003 г., № 1653/04.07.2003 г., № 30072/03.09.2003 г., продължено с Решение № 576/24.02.2009 г., издадени от Директора на БД ИБР, за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2011 г. в размер на 280 858 лева главница, ведно с дължимата лихва за забава в размер на 248 836, 82 лева. За да отхвърли жалбата на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД гр. С. Загора, Административния съд – П. е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, спазена е установената форма, не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и е съобразен с материалноправните разпоредби и целта на закона. Приел е, че размерът на задълженията за водовземане по години са констатирани въз основа на декларирани от самия жалбоподател количества и общата сума на задълженията по години не е спорна между страните. Относно установените задължения за 2010 г. съдът е разгледал възражението на жалбоподателя за погасяване на задължението по давност, приемайки го за неоснователно. Този извод е обосновал като е посочил, че 5-годишния давностен срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК за задълженията от 2010 г. започва да тече от 01.01.2012 г. и изтича на 31.12.2017 г., а разменената между страните кореспонденция и поканата за доброволно плащане е спряла давността през 2012 година. Приел е, че съставянето и предявяването на процесният АУПДВ № 1/13.02.2018 г. е прекъснало посочения давностен срок, поради което е започнала да тече нова петгодишна давност. От друга страна не е изтекъл 10-годишният давностен срок по смисъла на чл. 171, ал. 2 от ДОПК. Така мотивиран съдът е отхвърлил като неоснователно възражението за изтекла погасителна давност на задълженията за 2010 г. и е потвърдил оспорения акт. Решението в обжалваната част е валидно и допустимо, но неправилно. Основателни са изложените от касатора възражения за неправилно пресметнат от съда момент на изтичане на давностния срок, както и за липса на спиране на срока. Съгласно разпоредбата на чл. 171 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), погасителният давностен срок за публични държавни вземания е 5 години и започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Задължението за плащане на таксата за водовземане за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2010 г. става изискуемо на 31.01.2011 година. Погасителната давност, съгласно разпоредбата на чл. 171 ДОПК, е започнала да тече, считано от 01.01.2012 г. и доколкото Законът за водите не предвижда по-кратък давностен срок за вземания за такси водоползване, то давността е изтекла на 01.01.2017 г., а не както неправилно е приел съдът на 31.12.2017 година. Процесният Акт № 1 е издаден на 13.02.2018 г., което е след изтичане на 5-годишния давностен срок. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение установява, че в конкретния случай не е налице нито едно от изброените в чл. 172 от ДОПК основания за спиране или прекъсване на погасителната давност. Производството по издаване на оспорения АУПДВ, по смисъла на чл. 172, ал. 1, т. 1 ДОПК като основание за спиране на давността, е започнало със съставянето на констативен протокол № СЗ-339, отразяващ констатираното при проверка, извършена на 05.09.2017 година. Покана за доброволно изпълнение до жалбоподателя е била изпратена на 17.10.2017 година. Именно това производство е приключило с издаването на оспорения АУПДВ, като видно от хронологията всички предприети от Басейнова дирекция ИБР действия са след изтичане на давностния срок на 01.01.2017 година. Всяка друга кореспонденция между страните, констатации, покани и други писма, обсъдени от съда и приети за релевантни за спиране на давностния срок, са неотносими към правния спор и още по-малко са обстоятелства по чл. 172 ДОПК, които спират или прекъсват срокът на погасителната давност. Цитираният от съда протокол от 07.12.2010 г. няма характер на споразумение за разсрочване или отсрочване на плащането на задължението, а съдържа единствено изразено от длъжника намерение за погасяване на задълженията по посочения начин и за провеждане на допълнителна среща за уговаряне на конкретни условия. Още повече, че чл. 172, ал. 1, т. 3 ДОПК изисква наличие на разрешение за разсрочване или отсрочване на задължението, като основание за спиране на давността, а такова не се твърди да е давано от нито една от страните. Останалите предпоставки за спиране на давността са неприложими към настоящия спор. Предвид отсъствието на спиране и прекъсване на давностния срок следва да се приеме, че същият е изтекъл на 01.01.2017 г. за задълженията на ВиК дружеството за 2010 година. Като издаден на 13.02.2018 г. оспореният АУПДВ е след изтичане на давностния срок, поради което принудително събиране на сумата не може да бъде извършено, предвид на което същият следва да бъде отменен в тази част. С оглед на резултата по делото, своевременно направеното искане от страна на касатора и представените доказателства за извършени разноски, Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" – гр. П. следва да заплати на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД гр. С. Загора 7 225 лева, представляващи разноски за касационната инстация. Претенцията на касатора за присъждане на разноски за първа инстанция следва да бъде уважена в размер на 4 059 лева, съразмерно с уважената част от жалбата. Предивид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,