Решение № 1376 от 3.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13728/2009 г.

Решение № 1376 от 3.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13728/2009 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Делото е образувано по подадена молба от "Рувекс" АД със седалище гр. София, с която се иска да бъде отменено по реда на чл. 239, т. 1 и 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) влязло в законна сила решение № 45 от 1.06.2009 г., постановено по адм. дело № 5808 от 2008 г. по описа на Административния съд - София-град, второ административно отделение, 26-и състав. Ответникът по молбата за отмяна - Столичната община - дирекция "Инвестиционно обслужване", изразява писмено становище за неоснователност на искането. Върховният административен съд - III отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че молбата е подадена в срока по чл. 240, ал. 1 АПК от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за изхода на делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. От този текст е видно, че за да се иска отмяна по реда на този текст от АПК, е необходимо съществуването на двете предпоставки кумулативно - представените доказателства да са съществували преди и по време на решаването на делото, но да не са били известни на страната, и да са от съществено значение за изхода на спора. В конкретния случай тези изисквания не са налице. Това е така, защото новооткритите обстоятелства, които се сочат в молбата за отмяна, представляват констатации на приетата по първоначалното дело експертиза и нямат такъв характер. От друга страна, с молбата за отмяна не са представени нови доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Наличните доказателства за изпълнени строително-монтажни работи (СМР), подобрения в отчуждения имот, договори и фактури и др. (които, както се посочи по-горе, не са представени с молбата за отмяна) нямат характера на новооткрити, тъй като са били в притежание на молителя. Следователно той е знаел за тях, разполагал е с тях и е следвало да прави изводи и възражения по тях в хода на разглеждане на делото. Ето защо тричленният състав приема, че е налице процесуално бездействие на страна по делото, което не може да бъде изправено по реда на отмяна по чл. 239, т. 1 АПК. Второто посочено от молителя основание за отмяна на посоченото по-горе решение е чл. 239, т. 5 АПК. Разпоредбата на посочения текст групира няколко отменителни основания, като общото между тях е, че страната не е могла да вземе участие при разглеждане на делото - лично или чрез надлежен представител, което предполага, че делото е останало непопълнено с релевантни за спора факти или доказателства, а оттам и постановеното решение е неправилно. В случая молителят се позовава на втората хипотеза, а именно, че поради нарушаване на процесуалните правила не е могъл да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могъл да отстрани. От данните по делото се установява, че на 12.05.2009 г. е била депозирана молба от Петя Иванова - юрисконсулт на фирма "Рувекс" АД, с която е било направено искане за отлагане на делото, което е било мотивирано с внезапното й заболяване. Към молбата, с която е поискано отлагането, е бил приложен болничен лист, удостоверяващ временната й неработоспособност. Като се изхожда и от обстоятелството, че се касае за внезапно заболяване, явно е било невъзможно осигуряването на процесуално представителство на изпълнителния директор на фирмата, още повече, че делото е било насрочено за разглеждане на следващия ден - 13.05.2009 г.. От представената по делото заповед за командироване е видно, че изпълнителният директор Ивайло Викторов е бил командирован за периода 10.05. - 17.05.2009 г. извън София, т. е. явяването му по делото е било невъзможно. При тези фактически обстоятелства Върховният административен съд - III отделение, приема, че е налице внезапно препятствие по смисъла на чл. 239, т. 5, АПК, установено по надлежния ред, което страната не е могла да отстрани. Същата не е имала достатъчно време да организира защитата си и да упълномощи друг процесуален представител. От датата на получаването на молбата с искане за отлагане на делото поради заболяване до датата на съдебното заседание явно не е имало достатъчно време за ангажиране на нов пълномощник. Воден от изложеното и на основание чл. 244 от АПК, Върховният административен съд - III отделение,