Решение № 1819 от 10.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13938/2008 г.

Решение № 1819 от 10.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13938/2008 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 43 от ЗЗК (отм.), образувано по жалба на "Дървообработване - ВТ" АД гр. В. Търново срещу Решение № 807/23.09.2008 г. на КЗК, с което по т. 1 е прието за установено, че със заповеди № 14/27.02.2006 г., № 10/20.02.2007 г. и № 5/16.01.2008 г. на директора на Държавно лесничейство - Стара река се ограничава конкуренцията при провеждането на търгове за продажба на дървесина от горите в държавния горски фонд от обекти № 5, 6 и 8, а по т. 2 е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК, във връзка с чл. 60, ал. 1 от ЗЗК. Жалбоподателят, молител в производството пред КЗК, счита, че по т. 1 не е постановен надлежен диспозитив, съгласно изискванията на чл. 55, ал. 1 от ЗЗК, с който да се установи извършеното нарушение и нарушителя и да се определи вида и размера на санкцията, предвидени в закона. Иска да бъде отменено решението на КЗК и преписката да се върне на административния орган, като по т. 1 комисията да постанови решение с диспозитив по чл. 55, ал. 1 от ЗЗК, а по т. 2 да наложи санкция по чл. 2, ал. 1 т. 4 от ЗЗК. Претендира разноски по делото, юрисконсултско възнаграждение. Представителят на КЗК, юрисконсулт Велчева, счита жалбата за неоснователна. Процесуалният представител на заинтересованото лице, Държавно горско стопанство с. Стара река (правоприемник на Държавно лесничейство), адв. Цуцов, счита жалбата за недопустима, тъй като няма направено искане пред КЗК за налагане на наказание по чл. 2 от ЗЗК (отм.) Претендира разноски по делото. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира, че жалбата е подадена в законния срок, с пощенско клеймо от 10.Х.2008 г., при връчено съобщение за решението на 29.09.2008 г. Жалбата срещу решението на КЗК по т. 1 е частично недопустима и частично основателна, а срещу решението на КЗК по т. 2 е основателна, по съображения различни от изложените в нея. С решението на КЗК по т. 1 е установено, че със Заповеди № 14/ 27.02.2006 г., № 10/20.02.2007 г. и № 5/16.01.2008 г. на директора на Държавно лесничейство - Стара река се ограничава конкуренцията при провеждането на търгове за продажба на дървесина от горите в държавния горски фонд от обекти № 5, 6 и 8. Със заповедите е наредено да се проведе търг с явно наддаване за предварителна продажба на прогнозни количества дървесина от обекти от горите на територията на лесничейството, като условие за участие в търга е обектите, в които ще се извършва преработката на дървесина да са регистрирани на територията на Държавно лесничейство - Стара река. С решението по т. 2 е оставена без уважение молба на жалбоподателя по чл. 2, ал. 1 т. 4 от ЗЗК. В мотивите на решението е прието, че по отношение на органите на изпълнителната власт, които осъществяват действия или бездействия, с резултат ограничаване, предотвратяване или нарушаване на конкуренцията, комисията разполага с определени правомощия по чл. 7, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗЗК и не може да удовлетвори искането на молителя за налагане на предвидените в гл. 11 от ЗЗК имуществени санкции, тъй като това правомощие се прилага само спрямо нарушения, извършени от физически лица, а не от органи на изпълнителната власт, в каквото качество е счетено, че действа директора на ДЛ - Стара река, издавайки процесните заповеди. В молбата, подадена до КЗК жалбоподателят е поискал комисията да установи извършването на описаните нарушения и да наложи на ДЛ - с. Стара река имуществена санкция по Глава единадесета от същия закон на нарушителя. Съгласно чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗЗК (отм.) комисията в закрито заседание постановява решение, с което установява извършеното нарушение и нарушителя и определя вида и размера на санкцията предвидена в закона. С решението по т. 1 е установено извършено нарушение по ЗЗК, с което се ограничава конкуренцията, състоящо се в издаване на Заповеди № 14/ 27.02.2006 г., № 10/20.02.2007 г. и № 5/16.01.2008 г. на директора на Държавно лесничейство - Стара река. Заповедите са издадени от името на Държавно лесничейство Стара река, представлявано от директора, поради което нарушителят е юридическото лице. В диспозитива на решението не е посочено в какво се състои нарушението, а от мотивите се установява, че нарушението е поставеното в заповедите условие за участие в търга- обектите, в които се извършва преработката на дървесина, да са регистрирани на територията на Държавно лесничейство - Стара река. Въпреки неточния диспозитив, с т. 1 от решението е установено извършено нарушение по ЗЗК от нарушителя Държавно лесничейство Стара Загора, чрез издаване на заповеди, подписани от директора като негов представител, поради което подадената пред съда жалба е недопустима в тази част. Решението на комисията отговаря на искането на жалбоподателя до КЗК и не е налице правен интерес за обжалването му. Същевременно в диспозитива на решението на КЗК на нарушителя ДЛ - Стара Загора не е наложена санкцията, предвидена в закона. Налице е мълчалив отказ на КЗК да наложи санкция на нарушителя ДЛ Стара Река за установеното нарушение, поради което мълчаливият отказ следва да се отмени и в тази част преписката да се върне на КЗК. С т. 2 от решението комисията е оставила без уважение молбата на "Дървообработване - ВТ" АД, гр. В. Търново по чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК за налагане законна санкция за неправомерното поведение на директора на ДЛ Стара река, като физическо лице, каквото искане няма в сезиращата молба, с оглед на което решението на КЗК в тази част е недопустимо и следва да се обезсили. С оглед изхода по делото, по съразмерност жалбоподателят има право на разноски в размер на 70 лв. и заинтересованото лице в същия размер - 70 лв., поради което разноски не се присъждат по компенсация. Водим от изложеното, на основание чл. 159 т. 4 от АПК и чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение